- От него в различна степен страдат 5 до 15% от децата
- Мозъкът на човек със СДВХ изпълнява зле скучни и продължителни действия. Но прекрасно се справя с необичайни и вълнуващи задачи
“Нищо няма да излезе от него.” Такава присъда издал навремето един учител на американчето Майкъл Фелпс, станало по-късно легенда в плуването с най-много олимпийски медали за всички времена – 28, от които 23 златни.
Учителят сигурно е имал основание – Майкъл бил неуправляемо дете, неспособно да стои на едно място, да се концентрира върху каквото и да било и да завърши започнатото. Разтревожена, майка му го завела на лекар, който поставил диагноза синдром на дефицит на внимание и хиперактивност (СДВХ).
Медицината определя това заболяване като неврологично-поведенческо разстройство, което започва в детството. Хората, страдащи от него, са склонни да се движат много и хаотично. Децата не могат да играят спокойни и тихи игри и дори за кратно да седят мирно на чина. Често са разсеяни, пълзят по стола, тичат, крещят, размахват ръце и крака без причина. Смята се, че от синдрома в различна степен страдат 5 до 15% от децата.
Съществува 3 вида СДВХ – с доминираща хиперактивност-импулсивност, с преобладаващ дефицит на внимание и комбинация от двете.
Пациентите с първия вид са неспособни да забавят темпото и да се отпуснат.
Описват състоянието си като запален мотор, който не могат да спрат, като рояк пчели
или бушуващ океан в главите им, като разтърсване от токови удари.
За вторите два типа е характерна неспособност да задържат вниманието си върху нещо за по-дълго и да се концентрират. Трудно им е да се зачетат, да изгледат филм и да изслушат лекция, дори и да искат.
При тях мозъкът не филтрира сигналите отвън
и всичко може да отвлече вниманието им – красив предмет, птича песен, кучешки лай. Мислите им внезапно литват нанякъде.
Хора, които никога не са се сблъсквали с проблема, смятат, че такава болест няма, децата с тази диагноза са просто непослушни, необуздани и мързеливи и не им трябва лечение, а строго възпитание.
Други, обратното, смятат СДВХ за сериозно заболяване, осъждащо на смърт успеха в живота. И двете мнения са погрешни, казват психолозите. Много носители на синдрома са постигнали големи успехи в живота.
Сред тях освен Майкъл Фелпс са американската попзвезда Джъстин Тимбърлейк, британският милиардер, собственик на “Върджин груп” - Ричард Брансън, актьорите Джони Деп, Райън Гослинг, Уил Смит, Джим Кери, Орландо Блум, Ема Уотсън и още много други.
Смята се, че от това са страдали Джон Ленън, писателите Бърнард Шоу и Агата Кристи, Моцарт, Айнщайн и Леонардо да Винчи.
Макар че я свързват главно с децата, от болестта страдат и възрастните, но явно умеят по-добре да го скрият. Можете да ги познаете по това, че не са способни на рутинна домакинска работа - почистване, миене на чинии, пране. Склонни са към импулсивни действия и необмислени изявления по чужд адрес, затова често са на нож с околните. Трудно се концентрират върху работните задачи. При някои това спъва кариерата и води до честа смяна на работа.
На децата патологичната хиперактивност личи повече. Те не са по-малко способни от останалите, но по-трудно отговарят на изискванията и очакванията на околните, постоянно търпят критики и развиват чувство за малоценност и вина. Това разстройва не само тях, но и родителите.
“Лошото отношение на учителите разбиваше сърцето ми. Искаше ми се да докажа на всички, че не са прави”, разказва майката на Майкъл Фелпс - Деби. Лекарят изписва на сина й риталин – амфетамин с ред странични ефекти. Той му помага да се успокои и концентрира в час. Но това, което истински го лекува, е спортът. На 7 г. записват Майкъл на плуване. В началото не му харесва и не иска да топи лице във водата. Но след като се научава да плува по гръб, започва да му харесва и показва необикновен талант. Постепенно изоставя лекарствата. Деби учи сина си да се отнася спокойно към неуспехите, разказва му и колко е важна емоционалната стабилност. Тя
измисля система от знаци, които показва на Майкъл от трибуните, ако забележи, че е ядосан или объркан
Плувецът признава, че СДВХ му е създавал проблеми и е бил истинско предизвикателство. Но благодарение на този опит той се научава да се справя с особеностите на своята психика и постигна много – постави 39 световни рекорда.
Актрисата Зоуи Дешанел, у която синдромът е открит, когато е била на 8 години, твърди, че
се е преборила с психотерапия.
“Трябваше да работя усилено върху себе си, за да се науча как да се концентрирам и да слушам хората правилно. Гордея се, че успявам”, казва тя, но признава, че все още не се справя със задачи, които отнемат дълго време.
Като дете и предприемчивият Ричард Брансън имал проблеми с това недиагностицирано тогава заболяване. Нарича го “прекрасен начин на мислене” и вярва, че дължи част от успеха си на него.
Има лекари, които смятат, че със синдрома на дефицит на внимание и хиперактивност се спекулира. Британският психиатър Макс Пембъртън например твърди, че 20 г. в кабинета му не бил стъпвал пациент със СДВХ, а напоследък са в изобилие. Без да отрича заболяването, той смята, че тестовете за откриването са неясни, двусмислени и подвеждащи. Наскоро и той самият се подложил на такъв – излязло, че страда от симптома.
“Виждал съм мнозина, които си обясняват със СДВХ факта, че не могат да се съсредоточат в работата. А всъщност имат нужда да оставят настрана телефона и да се научат на търпимост към разочарованието, еднообразието и скуката в живота”, обяснява специалистът.
Доказано е, че синдромът е разстройство, обусловено от особености в строежа на някои части от мозъчната кора, и то не се лекува като простуда. Но не е и присъда, а подлежи на значително коригиране, уверява американската актриса Джесика Лорън Маккейб, която води канал по темата в YouTube. Тя убеждава последователите си, че всичко е въпрос на мотивация и ги учи да изграждат мотивационен мост, чрез който да постигат целите си една по една. „За да постигнете това, трябва да разберете, че мозъкът на човек със СДВХ изпълнява зле повтарящи се, скучни и продължителни действия. Но прекрасно се справя със спешни, необичайни, вълнуващи задачи. За изненада на мнозина човек с хиперактивно разстройство е способен напълно да се потопи в занимания като свиренето на китара, видеоигри, спорт”, обяснява Маккейб.
За да се научат да изпълняват успешно различни задачи, тя предлага на пациентите следната тактика:
- Поставяйте си и следвайте междинни и крайни срокове, определени не само от вас самите, а и други хора
- Използвайте таймер за изпълнението на задачата
- Опитайте се да правите познати неща по нов начин. Например да сгъвате чистото бельо по необичаен маниер или да работите в споделени пространства
- Определете си награди за изпълнени задачи.
