Шест часа лидерите на ЕС вечеряха и бистриха как да оправят Гърция, еврозоната и цяла Европа завчера. За тях общите им срещи на вечеря в Брюксел вече са обичайни като пикник с приятели. Цели 18 пъти лидерите на ЕС вечеряха заедно през последните две години, но все още не са намерили изход от кризата. Дали липсата на политическо прозрение се дължи на менюто в Брюксел?
Какво си хапват ръководителите на Стария континент, е тайна, макар да се твърди, че готвачите веднъж си направили шегичка с тях и им сервирали макарони точно когато преминавали към темата за Италия. Дали това е само виц от кулоарите на Европейския съвет, или наистина се е случило, ще се разбере вероятно след около 20-ина години. Тогава менютата на 27-те от тези две години вероятно ще бъдат публикувани в отделен готварски наръчник. Както това се случва с менютата на почти всички големи исторически събития.
Едно от най-често готвените менюта в света се казва “Последната вечеря на „Титаник”. То се предлага като атракция на не един туристически кораб, а в най-луксозните варианти пътниците се обличат и живеят като в началото на миналия век, за да се потопят напълно в атмосферата. Естествено, предлага се най-вече менюто на първа класа. Понякога за разнообразие се прави и това на втора класа. Какво обаче са яли бедняците под палубата? И тяхното меню не е тайна.
Последната вечеря на гигантския кораб е вечерта на 14 април 1912 г. Оркестърът свири, келнерите сервират на гостите, облечени в смокинги и дълги вечерни рокли. Предястието е пастет с трюфели и валдорфска салата. Ето как се приготвя пастетът:
Половин глава целина и две ароматни ябълки се белят и се нарязват на тънки шайби. Поръсват се с две супени лъжици лимонов сок. 2-3 супени лъжици начукани орехи се смесват с целината и ябълките, с 3 лъжици майонеза и 2 лъжици кисело мляко. Овкусяват се с щипка-две сол, лют пипер и захар. За салата изберете леко нагарчащ сорт като радичио или цикория. Поливате я с дресинга, слагате я в красива чиния и до нея сипвате лъжичка пастет с трюфели.
Втора класа е хапнала тази вечер агнешко бутче. Ако искате да пробвате вкуса на последната им вечеря, мариновайте едно бутче със смес от две лъжици зехтин, розмарин, пипер и счукан чесън. Оставете го да престои 48 часа в хладилника. Извадете го поне два часа преди приготвянето. Запържете го в тиган и го опечете в предварително загрята фурна.
Като на "Титаник" в последния му час могат да се почувстват и онези, които не могат да си позволят агнешка плешка или пастет с трюфели. Трета класа - хората в трюмовете на луксозния лайнер, са яли във фаталната нощ овесена каша. Ето как се приготвя: 4 суп. лъжици овесено брашно се размесват с литър вода и се посоляват. Ястието се вари 8 минути на котлона.
Съвсем аскетично прекарва последния час от живота си друга историческа личност - френската кралица Мария Антоанета. Намразена от простолюдието заради пищния си живот, нейно величество има едно съвсем неочаквано последно желание. Чаша горещ шоколад.
На 16 октомври 1793 г. съпругата на Луи ХVІ е гилотинирана на площад "Плас дьо ла Конкорд" в Париж. Вместо полагащата й се последна вечеря кралицата поръчала само топло какао. Колкото и скромно да изглежда от днешна гледна точка желанието й, през XVII век горещият шоколад е абсолютен писък в модата, който могат да си позволят само най-богатите. Германското списание "Зюддойче цайтунг магацин" намери исторически коректната рецепта на какаото на Мария Антоанета. То не се приготвя с мляко и сметана, нито пък с какао на прах. Нужни са истински зърна.
За една чаша стигат две супени лъжици зърна какао - опечени и обелени. Те се счукват на прах и се добавят към 100 мл вряща вода. Добавят се 2-3 лъжици сурова захар, шипка канела, карамфил, черен пипер. Напитката се сипва през цедка в красива порцеланова чаша и заедно с нея се поднася и чаша студена вода.
Почти толкова скромно, само с няколко лъжици лукс, е менюто на трима владетели няколко века по-късно. На конференцията в Ялта през 1945 г.
Сталин, Чърчил и Рузвелт си поделят Европа над чинии с яйца на очи, гарнирани с черен хайвер. Към него се сервират препечени филийки. Вероятно на салфетка от този обяд Чърчил е нарисувал подялбата на континента и така е предрешил съдбите на милиони граждани. Салфетките (и молив на удобно място) са задължителни, ако поднасяте яйца ала Ялта.
45 години по-късно Европа отново тръгва към съюз с обединението на Германия. То - каква изненада, се случва отново по време на обяд. На 10 ноември 1990 г. Хелмут Кол и Михаил Горбачов се договарят окончателно за изтеглянето на съветските войски от ГДР. Срещата им е подкрепена с обилно хапване. Свинско шкембе, печени вурстове, зелена супа - класическа германска кухня от родния край на Кол. За десерт поднасят кнедли със сладък сос, по които Горби си падал.
Рецептата е следната: 180 мл мляко се кипват с 1 пръчка канела, половин шушулка ванилия, 1 лъжица захар. Махате коричката на четири препечени хлебчета. Нарязвате всяко от тях на 6 филийки. Поливате ги с млякото, захлупвате под капак и оставяте да поемат течността 30 минути, като на 15-ата минута ги обръщате, за да попие равномерно. Овалвате парченцата хляб в галета и ги запържвате в тиган с нагорещено масло. Щом станат златисти, ги вадите и ги поставяте на салфетка да се изцедят. Овалвате ги в захар и канела и ги поднасяте с ванилов сос или сладолед.
Друго историческо меню, подкрепило световни лидери след опита им да постигнат траен мир в Близкия изток, е обедът на Бил Клинтън, Ехуд Барак и Ясер Арафат след срещата им в Кемп Дейвид през 2000 г. Резултатите от опита да се постигне разбирателство между израелци и палестинци са по-скоро незадоволителни, но пък обядът е превъзходен. Сьомга със сос от къри!
4 парчета филе от сьомга се пекат около 10 минути, като се поставят да легнат върху кожата. На 5-ата минута се обръщат. Нарязвате на ситно няколко стръка лимонова трева. Счуквате две скилидки чесън заедно с 1-2 малки тайландски люти чушки. Режете връзка пресен лук. Сипвате в малка тенджерка една кутия кокосово мляко и прибавяте към нея сместа. Варите 15 минути. Овкусявате с малко от соса от рибата и босилек. Към рибата и соса се поднасят варени картофи и салата от зелен фасул.
КАПКА ТОДОРОВА
Елизабет II става кралица и хапва кокошка
На 2 юни 1953 г. Великобритания е в извънредно положение. Великата империя се сдобива с нова кралица. Всъщност Елизабет ІІ царува вече от година, поемайки кралския жезъл след смъртта на баща си Джордж VІ.
Още с церемонията по коронясването й Елизабет ІІ демонстрира, че не си пада по излишните демонстрации на лукс.Вместо кралско меню тя си поръчва кокошка.
Ето оригиналната рецепта:
Една средно голяма кокошка се слага в тенджера с вода и към нея се прибавят шепа корени за супа, магданоз, половин глава лук, няколко скилидки чесън. Вари се 45 минути, докато месото омекне. Към края се посолява. Месото се отделя от костите и се реже на хапки. Глава лук се бели, реже и запържва в лъжица олио. Прибавят се 1 супена лъжица къри на прах и 3 супени лъжици доматено пюре. Гаси се със 100 мл червено вино и 2 супени лъжици лимонов сок.
Оставя се да покъкри 10 минути, докато течността се изпари. 4 праскови от консерва се слагат в съд и се пюрират с миксера. Охлаждат се. В същото време 150 мл сметана за готвене се разбиват с 200 г майонеза и към тази смес се прибавя къри пюрето. Подправя се със сол и черен пипер. Парченцата месо се разбъркват със соса, към тях се сервира ориз.
Майонезата може да се замени с кисело мляко, а прасковите - с манго.
Кралицата показва спестовност не само в деня на коронацията си, а и през всичките 59 години след това. Тя лично прегледала менютата и списъците с гости за сватбите на Чарлз, а по-късно и на внука си принц Уилям.
"Нищо от онова, което исках, не се случи. Само булката бе по мой избор. Яденето, гостите и дрехите ни бяха избрани лично от баба. Тя първо ми позволи сам да си организирам сватбата, след това погледна списъците с ястия и гости и ми каза да ги хвърля в боклука. Такава е. Но за мен тя винаги е била първо баба, а после кралица и затова не ми е хрумвало да й се сърдя.
Баба ми е удивителна и може да се справя с всякакви предизвикателства. През всичките тези години на трона го е доказвала неведнъж", коментира след женитбата си принц Уилям в едно от редките си изказвания за личния си живот.
Пудинг "Боримечка" за юбилея на Иван Вазов
Юбилеят на народния поет Иван Вазов е обилно полят на вечеря в елитния хотел "Юнион палас" на 24 октомври 1920 г., която започва в 21,30 часа. Поканата и менюто са изработени от проф. Стефан Баджов, а са отпечатани в Държавната печатница.
На вечерята присъстват министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски, колегите му Даскалов, Обов с госпожите си, както и Раздолов и Атанасов. Сред останалите поканени са представители на бюрото на камарата, бивши министри и народни представители, чиновници от Министерството на народното просвещение, професори, писатели, публицисти, директори на културни институти. Дворецът е представен от полковник Соларов и от Груев. Поканени са също близки на юбиляря.
Наздравиците открива министър Омарчевски и произнася реч. Следващите след него също приветстват юбиляря и речите им са посрещани и изпращани с гръмко "Ура!".
Менюто включва: закуски - разни, супа “Странджа”, риба пъстърва от Леевица, телешко печено, пуйка - пълнена и печена, пудинг "Боримечка", плодове, кафе "Хаджи Ахил".
Супата е наименована на прочутия Вазов герой от "Немили недраги" Странджата. Същият, който готви фасул за обяда на обикновените си посетители хъшове, сваля тенджерата от огъня, а тя изпуска топла пара. Странджата очаква гостите. Те пристигат един по един, по двама. Дългата маса насред кръчмата се заобикаля от изгладнели хора. И те - с лъжица в ръцете, нетърпеливо чакат Странджата да им напълни съдинките.
Родният град на Вазов Сопот е разположен между реките Манастирска и Леевица. От последната е наловена рибата за вечерята.
Пудингът пък е наречен на прочутия герой от романа "Под игото", а кафето - на хаджи Ахил, познат от едноименния разказ. Чорбаджиите, които най-много захапва и на които е дал имена, заети от Библията, не пропускат да си изпият утринното кафе у него.
Шампанското и останалите напитки по избор се леели като вода и към полунощ всички били пияни. А когато утрото започва да синее в прозорците, Иван Вазов, вече много уморен, започва да поглежда към вратата, за да напусне пиршеството тихомълком.
По-скромна е вечерята, дадена от цар Борис ІІІ в двореца на 4 ноември 1920 г. Поканени са всички министри и шефове на управлявали страната партии. От писателите присъстват Стоян Михайловски и Елин Пелин, който по това време е председател на писателския съюз. Масите били подредени във формата на буквата П и били отрупани с най-разнообразни закуски и напитки. Гладните поканени обаче им видели сметката за нула време.
70-годишнината на народния поет Иван Вазов и 50-годишната му литературна дейност са бляскаво отбелязани, а юбилеят е сред малкото радостни за българите събития през XX век. Подготовката за тържествата започва отрано. Неусетно в събитието се замесват всички слоеве на българското общество - от учениците та до цар Борис III.
Началото поставя академик Никола Начов, вуйчо на писателката Яна Язова, с дописка, публикувана на 14 януари 1920 г. във вестник "Мир". Той напомня, че на 27 юни поетът навършва 70 години. Почти едновременно близкият приятел на Вазов и негов изповедник проф. Иван Д. Шишманов приканва Българската академия на науките да отбележи събитието. На заседанието си на 29 януари 1920 г. БАН решава да оглави подготовката на този втори поред юбилей на народния поет. Избран е тричленен комитет - проф. И. Шишманов, Беньо Цонев и Михаил Арнаудов.
Вазов реагира с писмо, в което изразява противоречивите чувства, които го вълнуват. От една страна, той е трогнат от милото внимание и горещо благодари за добрите чувства, от друга - отказва да му празнуват юбилея. Неудобно и несвоевременно било такова тържество след българския погром, до който е доведена страната след Първата световна война. "Душата ми е покрусена, както и душата на целия народ", изповядва поетът. Подобни прояви на радост и ликуване трябвало да се отложат за по-ясни дни, ако настъпят за България.
Комитетът определя 24 октомври за ден на юбилея, за да участват учениците, чийто дух трябвало най-вече да се повдигне. Министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася на 22 юни в Народното събрание предложение. Народните избраници гласуват единодушно предложението Вазов да бъде прогласен за народен поет. Дава му се и еднократно дарение от 100 000 лева и поетът се освобождава от данъци и повинности.
На 17 юли министърът на народното просвещение поднася дара на Вазов в дома му в 9 часа сутринта. Омарчевски сравнява юбиляря с Пушкин и Мицкевич и казва, че наградата в никакъв случай не е равна на заслугите му, но тя била само белег, че творчеството му се оценява високо от народа. След това патетично се провиква: "И наистина как може да бъде платено онова, което вие сте дали?" В отговор Вазов казва:
“Аз бях дълбоко покъртен от проявата на толкова доброта към мене.”
В този тежък момент за победена България поетът дори не смеел и да си помисли, че ще бъде проявено подобно великодушие и внимание към един труженик на перото. Министър Омарчевски пише писмо на Министерството на външните работи и го приканва да се заеме с с разгласата в европейския печат. Подобна манифестация била необходима заради трагическия момент, който преживява България. Затова манифестацията в прослава на Вазов трябвало да бъде колкото се може по-бляскава. Точно заради ехото от юбилея поканват най-известните тогава чехи, поляци, хървати, словенци и сърби.
Централната роля в юбилея поема младият цар Борис III. На 24 октомври, в 9,15 часа, той пристига във Вазовия дом. Улиците наоколо са препълнени с народ. Царят връчва на Вазов най-високия орден "Св.св. Кирил и Методий".
Отвън музиката свири тържествен марш. Монархът прочита прочувствено слово, в което с топли думи се радва за поета, че е доживял до този ден, за да усети обичта, дълбоката почит и привързаността на българския народ. Величавото дело на юбиляря щяло да се предава от поколение на поколение, докато се чува българската реч. Царят бил горд да стисне Вазовата десница. Награденият едва не се разплаква. В 9,40 часа царят се отправя към Народния театър, посрещан и изпращан с френетичното "Ура" на множеството.
Малко по-късно тръгва и Вазов. Хората започват да викат: "Да живей народният поет!" Пред юбиляря се отваря пътека, зад него се затваря отново и цялото множество тръгва след него към театъра. След празника в театъра е вечерята в хотел "Юнион", чието меню публикуваме.
ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ
СЛЕД 100 ГОДИНИ
Княз Фердинанд гощава с гъши дроб за новия ХХ век
Над 120 души бяха купили куверти по 340 лв. (за двама) за вечерята в зала 3 на НДК в навечерието на новия ХХI век, която повтаряше Фердинандовата гощавка навръх 1900 г.
От менюто обаче липсваха чучулиги и фазани. В специални чинии със знака 2000 сервитьорите поднасяха зеленчуков букет, крустата с гъши дроб, калкан с холандски сос, патешко филе с мандаринов сос, тембал по парижки с артишок, аспержи в сос "Муселин". За десерт се предлага сладолед, кайсия гарни, баница с късмети и крем карамел с плодове. Напитките не могат да са същите като в началото на века, затова пък са от най-търсените в последните години - отлежала мускатова ракия, водка, вино мускат, совиньон блан, траминер, шардоне, каберне, мерло и шампанизираната искра "Мускат". (24 часа)
