Хроничното бъбречно заболяване, което в последния си стадий води до бъбречна недостатъчност, засяга над 850 милиона души в света и около 700 хиляди българи. В ранните си етапи заболяването има твърде дискретни прояви или изобщо не поражда симптоми. Това е причината голяма част от хората, при които бъбречната функция вече е започнала да се влошава, да не предприемат лечение, което забавя или дори спира прогресията. При напреднало заболяване бъбречната недостатъчност изисква трансплантация или диализа за поддържане на живота.
Ранното откриване и лечение могат да предотвратят влошаването на хроничната бъбречна недостатъчност. Дори да си мислим, че бъбреците ни са здрави, защото още нямаме симптоми, можем да проверим с голяма сигурност дали функцията на бъбреците е пълноценна чрез два насочващи теста - за нивото на креатинина в серум и за албумин в урината веднъж годишно, а при отклонения от нармалните стойности - по-често. Това каза в Световния ден на бъбреците - 9 март, проф. Емил Паскалев, председател на Българското дружество по нефрология и началник на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лечение към Александровска болница.
Хората с високо кръвно и с диабет са сред най-рисковите групи.
Влошаващата се работа на бъбреците затруднява филтрирането на отпадните вещества и извеждането им от организма. С напредването на увреждането рязко се влошава качеството на живот, появяват се и усложнения.
Хроничното бъбречно заболяване е едно от най-скъпоструващите за европейската здравна система. Годишните разходи възлизат на около 140 млрд. евро, съобщи Ивайло Василев от AstraZeneca България.
