При стрептокок в носоглътката винаги да се дава антибиотик. Не най-новият, не най-скъпият, а правилният - от групата на “баналните” пеницилини или “старите” цефалоспорини. Бързите тестове за носителство на патегоне дават отговор до 15 минути, при доказване в микробиологична лаборатория резултатът се предоставя след 24 часа, казва в интервю за "24 часа" проф. Тодор Кантарджиев, съветник по здравни въпроси към Столичната община и дългогодишен директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
- Проф. Кантарджиев, над 60 пъти увеличаване на случаите на скарлатина у нас и рязък ръст на болните по света събуждат подозрения за някаква нова свръхпатогенност, какво казва медицината?
- Микроорганизмът, който причинява скарлатина, в миналото е основна причина за вътреболнични инфекции, раневи инфекции, импетиго, т. нар. червен вятър – заболяване в горния слой на кожата. При скарлатината инфекцията е свързана с шарка с характерен ситен обрив. Обикновено случаите се увеличават през студения сезон и достигат връх през пролетта.
След затишието по време на пандемията сега има драстично увеличаване на случаите, но не поради някакви чудовищни промени в причинителя, а поради оживеното общуване и в същото време позабравените прости хигиенни мерки като миене на ръце, проветряване, почистване.
- Колко време минава от инфектирането с бактерията до заболяването?
- Инкубационният период на скарлатината има продължителност от 12 часа до 10 - 14 дни, най-често заболяването се проявява до 5-ия ден след заразяване. Във времето преди създаването на антибиотиците е изключително разпространено.
Най-важното, което трябва да се знае днес, е, че скарлатината се повлиява отлично от правилния антибиотик. Още 12 - 24 часа след започването на лечението се стига до видимо клинично подобрение.
- Само един вид антибиотик ли води до адекватно лечение, достъпен ли е той и как се лекуват алергичните към него?
- Лечението е напълно достъпно, с евтини антибиотици. Правилното лекарство не е най-новото или най-скъпото. Първи избор са антибиотиците от групата на пеницилините.
Друга възможност са близките до тях цефалоспорини от първа и втора генерация. При алергия към тези лекарства като алтернатива най-често се прибягва до макролидите.
При съмнение дали става дума за скарлатина трябва да се направи изследване за стрептококово носителство.
За разлика от носителството на други бактерии в носоглътката, характерни за зимния сезон - пневмококи, стафилококи – което не изисква лечение, за носителството на стрептококус пиогенес, причинител на скарлатината, трябва да се предприеме антибиотичен курс. Това най-често са деца, както се вижда и в момента.
- За колко време излиза резултатът от изследването и докато се изчаква, нужно ли е болният да си остане вкъщи за всеки случай, за да не заразява?
- Бързите тестове дават отговор до 15 минути. При доказване в микробиологична лаборатория резултатът се предоставя след 24 часа. Разумно е болният със съмнение за скарлатина да си остане вкъщи. Ако е дете, което посещава градина, в групата не се приемат нови. При болно дете в колектива е най-добре родители, които имат възможност, да се самоорганизират и контактните деца да бъдат изследвани за стрептококово носителство.
- Не е разписано като регламент в общественото здравеопазване? Очаква се родителите да са инциативната страна?
- Когато е налице масово ностителство, трябва да се действа, не да се чака някакво решение свише, което да нареди. Още повече че имаме гузния опит, когато доста неща бяха нареждани, пък съпротивата беше ужасна, грозна и подплатена с личен интерес.
- Приблизително колко струва изследването?
- Десетина – петнадесет лева. Но говорим за здравето на децата.
- Типична ли е симптоматиката, може ли родителите да не се ориентират и да не подозират, че е нужно изследване и при положителен тест - лечение?
- Скарлатината си е шарка с характерната за нея картина. Честите инфекции, причинени от виновния микроб - стрептококус пиогенес, са фарингитът, ангината. Проявите са зачервено гърло, налепи, висока температура, увеличени лимфни възли под челюстта и много характерно – липса на кашлица.
Когато при подобни оплаквания има кашлица, по-вероятно е да става дума за вирусна инфекция. Около 80% от ангините при малките деца и 20% от ангините при възрастните са причинени от стрептококус пиогенес. Съответно останалите са вирусни.
- Бактерията има ли потенциал да благоприятства усложнения?
- Около 20 дни след прекарана скарлатина или стрептококова ангина може да се появят усложнения. На първо място като риск е ревматизмът. Практически в България този риск беше почти изцяло ликвидиран с правилна употреба на антибиотиците в миналото. Теоретично при това усложнение в 60% от случаите се засягат клапите на сърцето или сърдечният мускул, който се възпалява, и човек развива миокардит или панкардит - възпаление на трите слоя на сърцето. Често усложнение са и ставните възпаления. Други възможни страдания са мозъчно възпаление с неврологични изяви, наречено хорея, подкожните нодули, засягане на бъбреците и други по-редки състояния.
- От какво зависи дали ще се появят усложнения, вземането на антибиотик при носителство на бактерията гарантира ли пълно справяне с проблема?
- Не е толкова просто. Усложненията обикновено са резултат на комплекс от фактори, сред които водещите са индивидуалните генетични предразположения на детето и особеностите на конкретния щам на микроорганизма – някои ензими, разнообразието от антигени, които може да се предават на бактериите чрез проникването на вируси в тях.
- Става сложно, ако говорите за бактериофагите – вируси, които паразитират в бактериите, като фактор за тежестта на заболяването?
- Тези неща и в гимназията се учат – бактериофагите са най-разпространените “организми”, вируси по бактериите, които пренасят някои от факторите на болестотворност.
- Очаква ли се ваксина?
- Не. Бактерията има много разновидности. Само по М-протеина, който определя някои от клиничните прояви, са 130 вида. По отношение на пирогените и еритрогените, които представляват втора група антигени, бактериите са 4 вида. При тези условия няма как да се противодейства с ваксина.
- Какво препоръчвате за профилактика?
- Първо, миене на ръцете, проветряване, почистване на повърхностите в помещенията. Второ, бонбони с етерични масла – дори най-евтините, отдавна познати у нас, всеки може да се досети за какво говоря. Те, от една страна, имат антимикробно действие, от друга, при смученето им микробите се отмиват от гърлото чрез слюнката и попадат в убийствената за тях среда на солната киселина в стомаха. Разпространението зависи и от това дали болните си остават вкъщи. Както и от лечението с правилните антибиотици.
В това отношение през последните години се направиха много грешки, чиито последици тепърва ще търпим. Само за две години от държава с доста разумна употреба на антибиотици – заедно с Германия на 18-о място в Европа по използване в болниците и като Белгия на 14-о по употреба в обществото, сега сме на второ място и по двата показателя, съответно с Кипър и Гърция.
- Кой е най-застрашен от стрептококус пиогенес?
- Рядко боледуват деца до 3-годишна възраст, а най-често – от 3 до 6 години. Друга рискова група са децата в началното училище. Възрастните боледуват много рядко.
- Казахте, че разпространението има сезонен характер, свързано ли е с температурите и слънчевата светлина?
- Със затоплянето случаите ще намаляват. През лятото скарлатината ще изчезне.
