Само на пръв поглед животът в столицата е задръствания, замърсен въздух, грубияни по улиците и хапещи кучета.
Ако обаче погледът се отмести малко по-нагоре от тях, започва една друга София - незабележимо, изненадващо и сякаш неуместно красива.
Поне два милиона души живеят в столицата на България. Денем те кръстосват централните улици, седят по кафенета на открито, обикалят магазините. Залисани в ежедневието, свикнали с очертанията и формите на своя град, те сякаш са приспали сетивата си за неговата красота.
Затова “24 часа” и Столична община подемат инициативата “Погледни нагоре:
133 най-красиви сгради в София”.
Ако градът не ви е безразличен, ако го имате за свой и ви пука за него, от днес до 10 юли очакваме вашите предложения. Пишете ни коя според вас е най-красивата сграда. Огледайте се, погледнете с нови очи на града, открийте постройката, която заслужава да попадне сред перлите на София. Пращайте и снимки. Стига да са майсторски направени, ще ги публикуваме.
На страниците на вестника ще показваме красивите сгради на столицата и ще разказваме за тях. После авторитетно жури от архитекти, изкуствоведи и градостроители ще подбере 133-те най-красиви от тях.
Защо точно 133 сгради? Толкова са годините, откакто София е обявена за столица на България. Това става на 3 април 1879 г. от Учредителното събрание по предложение на
проф. Марин Дринов. Доводите са били, че градът е древен, отдалечен от турската граница и с централно разположение.
Не е задължително сградите да са стари, непременно в стил сецесион или барок. Модернистичните постройки имат своя красота и място в градския пейзаж. Дори тоталитарният почерк в архитектурата е дал свои шедьоври на София. Може да предлагате и черкви, обществени и бизнес сгради или частни домове. С кулички, витражи, часовници, със или без украси, целите от стъкло, прави или наклонени.
Днес поместваме първите собствени предложения на "24 часа" за красиви сгради. Те са подбрани не защото сме убедени, че са най-изящните в столицата. Стремили сме се да покажем различни образци на софийската архитектура. С тях започваме поредица от статии, в които ще представяме и вашите предложения.
От черквите сме подбрали “Св. София” заради древната история, красивата фасада, а и защото и столицата носи името й.
Националният дворец на културата пък е включен, защото е емблематичен за града. В него доскоро бе най-голямата зала за концертни изяви в страната. От миналата година тя е детронирана от “Арена Армеец”.
Къщата на бившия столичен кмет и министър от ХIХ век Димитър Яблански, известна още като “бившето китайско посолство”, е с уникална архитектура, заради която е наричана още “малкия дворец”.
Централна баня все още се реконструира. Но подновената фасада вече радва окото и припомня за миналото , когато все още човек можеше да се изкъпе в нея с минерална вода.
Сградата на БНБ също е архитектурна забележителност, при това с много детайли, които могат да убегнат на наблюдателя. С цветния си стъклопис, часовникова куличка и други елементи творбата на прочутата двойка архитекти Васильов и Цолов има място в огърлицата от красиви софийски постройки.
Художествената галерия е строена от елитни немски, австрийски, чешки и български архитекти и инженери. Тя е бивш конак, преустроен в хубавата постройка, която виждаме всеки път, когато минаваме по жълтите павета.
Седмо от 133-те чудеса на столицата е първата жилищна кооперация в града - на арх. Парашкеванов на ъгъла на “Раковски” и “Московска”.
Това е само началото. В следващи броеве ще покажем още красиви сгради.
Изпращайте предложенията си на пощенския адрес на редакцията или на [email protected]
Стоманата в НДК е повече от тази в Айфеловата кула
Националният дворец на културата е може би най-устойчивата на земетресение сграда в столицата, а вероятно и в страната. Според нейни строители би трябвало да издържа на трус 8 степен по Рихтер. Тя е издигната по идея на Людмила Живкова, дъщерята на покойния комунистически вожд Тодор Живков. След смъртта за кратко носи нейното име. Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов. Дворецът на културата е открит на 31 март 1981 г. Бронзовият символ на НДК е дело на Георги Чапкънов.
Представлява 7-метрово стилизирано слънце, напомнящо таваните във възрожденските къщи. От вдлъбната полусфера излизат лъчи - житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 м.
На влизане в централното фоайе е позлатената скулптура "Възраждане" на Димитър Бойков. Тя е ориентир и хората често си определят среща “пред статуята”. Бурното въображение на журналистите винаги се е разпалвало от идеята за тунели и подземия, които при опасност да отведат държавниците ни далеч от НДК. Тайни тунели няма, казва инж. Чавдар Димитров, присъствал на строежа.
Уикипедия цитира проф. Милчо Брайнов, че от 1978 г. до 1981 г. са изкопани 1,7 млн. кубика пръст, излети са 335 000 кубика бетон, вложени са 19 700 т арматура. Стоманата в НДК е повече от тази на Айфеловата кула.
"Св. София" е била джамия
Тя е кръстокуполна базилика с нартекс (най-западната напречна част на християнския храм), три кораба и тристенна апсида (издатината с олтара). Няма камбанария. Камбаната е закачена на вековно дърво пред черквата.
На мястото в римския град Сердика е имало храм, разрушен от набезите на готи и хуни. През II век там е имало римски театър, после черква. Османците я превръщат в джамия. Издигнати са минарета, стенописите от XII век са унищожени.
Джамията два пъти рухва при земетресения - последното през 1858 г. Тогава турците решават, че християнският бог се гневи, задето са му взели храма, и я изоставят. Възстановена е след Освобождението.
Банята - сецесион по Балкански
Централна баня е изградена на мястото на турска баня. Тя е дело на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов. Отваря врати през 1913 г.
Сградата е в стил сецесион, но и с типични български, византийски и православни орнаментални елементи, дело на художника Харалампи Тачев. Сецесионът е модернистичен стил от края на ХIХ век. Както много революции в изкуството, той също тръгва от Париж, но най-известен става виенският сецесионизъм начело с Густав Климт. Стилът се причислява към ар нуво. Той е силно декоративен, с много орнаменти, линията играе важна роля, формата често се изгражда плоскостно. Витражът възвръща популярността си.
Банята е много новаторска за времето си. Тя е първата сграда у нас, на която се излива бетон. Куполите са изградени на принцип, наречен двойна черупка. Между външния и вътрешния купол има празно пространство, което на места достига размерите на голяма зала.
Петко Момчилов е автор и на сградите на Светия синод и Духовната академия. Макар да е един от най-изтъкнатите ни архитекти, той умира в крайна бедност.
Неговото творение Централна баня е сред жертвите на Втората световна война.
При бомбардировките е ударено северното крило. Сградата бързо е възстановена и работи до 1986 г., когато е затворена поради лошо състояние.
От дълго време е в реконструкция за нуждите на Софийския исторически музей, както и за СПА център.
Витражи на Дечко Узунов в сградата на БНБ
В началото на 30-те години на ХХ в. БНБ наема двама от най-известните български архитекти - Иван Васильов и Димитър Цолов, да изготвят проект за сграда на банката. Декоративните й елементи и облицовки продължават да предизвикват респект.
Оперативният салон е опасан от 16 колони от черен гранит, които през една са кухи. При внимателно вглеждане в розетките, украсяващи стените, се виждат инициалите БНБ.
Най-атрактивен е бел етажът. На него са разположени музейната сбирка и кабинетите на управителя и подуправителите, двете заседателни зали. Едната е парадната - резбованият й таван е от орех, заседателната маса - от череша, тапетите са с лъвчета.
Наляво от парадната зала започват стълби, които водят до вход, известен като царския. Те стигат до красива колона от розов мрамор. От двете й страни са цветни витражи, изработени от Иван Пенков по средновековна технология, представяща български царе и техните монети. Близо до царския вход е параклис със стена, на която са изписани имената на банковите служители, убити във войните. Дечко Узунов прави витражите в заседателната зала.
Дворецът на Яблански - елитен клуб
Истинска перла на столичната архитектура е къщата на „Цар Освободител” №18. Построена е през 1906 г., за да се издигне до статута на „малкия дворец”. Димитър Яблански поръчва проекта на световноизвестния по онова време Фридрих Грюнангер - придворен архитект на княз Батенберг, който е проектирал синагогата, Централна баня и Духовната академия в София. Къщата е имала куп свръхмодерни екстри. Още в началото на миналия век Яблански се е радвал на удобството на подовото отопление.
През годините сградата сменя много собственици. След 1944 г. държавата я дава за посолство на Китай. По-късно е реституирана, изоставена, силно занемарена и почти разрушена. Сега е собственост на кипърската фирма „Болса”. Външността й е реставрирана максимално близо до оригинала. В момента е елитен клуб.
Художествената галерия е строена от двама князе
Националната художествена галерия е била царски дворец, а още по-рано - конак на турския валия на София. Тя е една от най-известните сгради в града. Срещу нея бе мавзолеят на Георги Димитров. Между две сгради по жълртите павета се точеха манифестациите. Княз Батенберг възлага на виенския архитект Виктор Румпелмайер да проектира преустройството на конака. Той запазва дълбоко вкопаните каменни основи и част от главната фасада, но я изменя с елементи в духа на модерната за времето смесица от неостилове. Изградил висок фронтон над централния вход с барелеф на българския и княжеския герб. Издигнал и северозападното крило. В разработването на детайлите участвали немски, чешки и австрийски архитекти и българският инж. Георги Белов.
Вторият етап е дело на княз Фердинанд. Той поканил арх. Фридрих Грюнангер да издигне триетажното североизточно крило.
