Операцията е сложна, иска комплексна организация и подготвен екип, не се прави във всяка клиника, казва в интервю за в. "24 часа" проф. д-р Пламен Кинов, завеждащ Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ "Царица Йоанна" - ИСУЛ
- Проф. Кинов, кога в ортопедията и травматологията прибягвате до присаждане на кост от тъканна банка?
- При лечение на травми и заболявания на по-млади и дейни хора, при които липсва част от костта и тя няма потенциал за растеж. Например при некроза, загиване на костна тъкан в някакъв участък.
- Рутинен метод ли е?
- И да, и не. Предприемаме подобно лечение, когато целта е запазване на активния начин на живот. Това не означава лесен за прилагане метод.
Ако успееш да накараш некротизирала кост да се възстанови по биологичен механизъм, по възможно най-естествен начин, е голям успех.
- Как неживата присадка от трупен донор помага на костта да запълни липсващия участък?
- Метод позволява увредената кост да бъде “подмамена” да започне процес на изграждане, като и се подаде “скеле”, върху което да имплантира клетките, които създава. Техника, която в клиниката прилагаме при подобни случаи, е присаждане на кост от трупен донор. Нещо като матрица, върху която костта започва да изгражда клетки и така интегрира присадката. На практика ремоделира костта, връща целостта на собствената кост и я прави отново жива и функционална. С развитието на медицината и ортопедията се работи много за създаване на синтетични импланти, наподобяващи биологичните кости присадки с различен успех. Изискванията към такива материали са по десетки критерии и дори всички да са удовлетворени, остава вероятността за индивидуална реакция на организма. В медицината е така – може 1000 пациенти да реагират еднакво на определена терапия и за хиляда и първия тя да не даде резултат. Но много се работи по темата, създават се дори продукти, които на принципа на растежните фактори да стимулират образуването на костна тъкан върху синтетичен имплант.
- При биологичния метод с костен материал от тъканна банка има ли ограничение за големината на присадките?
- Материал от трупен донор може да се използва за матрица за изграждане на собствена кост върху нея не само за малки участъци, а дори за присадки от 10-15 сантиметра. За разумна горна граница от медицинска гледна точка се приема да е до 20 сантиметра. Като структурно надграждане е възможно да се постави и по-голяма кост, можем да го направим, но вече не се гарантира достатъчно функцията - възможността на съответния лекуван крайник да върши своята работа. Свързано е с хрущяла, който по-лесно се износва, а трябва да е много здрав, устойчив. Той е доста по-сложен от костта.
- Живата костна тъкан външно ли обхваща неживата присадка с нови клетки или прониква в нейните пори?
- Новите клетки изграждат мрежа от колаген, жива структура, която се ремоделира. Тази мрежа не е в застинало състояние, а се променя. Много образно можем да си я представим като коралите – хем изглеждат статични, хем във всеки момент леко се движат, променят се от процесите на изграждане и разграждане.
- От българска биобанка ли взимате материал за присаждане?
- За костни алографни продукти за присаждане, които представляват безопасни специално обработени и съхранявани костни фрагменти, се обръщаме към болница „Пирогов“.
- Такъв начин на реконструкция на увредени кости достопен ли е навсякъде?
- Не бих казал, че е стандартна практика във всяка ортопедична клиника. Операцията изисква комплексна организация и високоспециализиран екип, методът като цяло е сложен. ИСУЛ е един от центровете за прилагането му. Поне веднъж в месеца имаме млад пациент, на който можем с биологична техника да помогнем да се върне към възможно най-активен начин на живот.
- Възстановяването колко време отнема?
- Различава се в зависимост от тежестта на увреждането. Може да е 2 месеца, може 4. При последния ни пациент със сериозен проблем на костта на крака – 39-годишен мъж с активен начин на живот, очаквам в рамките на 6 месеца костта да се е възстановила оптимално и да позволява да живее нормално. Несериозно е да мислим, че може да поставя спортни рекорди, макар че в изключителни случаи и с упоритост е възможно и да печелиш състезания независимо от двигателните проблеми. Такъв е уникалният пример на Уилма Рудолф, парализирана от полиомиелит в детска възраст. Въпреки тежката инвалидизация тя не само започва да спортува лека атлетика, но дори става трикратен олимпийски шампион по спринт и става пример за подражание на своята генерация.
Към момента чисто медицинското възстановяване на нашия пациент върви според очакванията ни и е изписан. Още от първия ден след операцията стъпва, ходи все по-добре, кара кола, справя се с ежедневни дейности. Очакваме да има оптимално качество на живот и двигателна активност.
