Kакво по-нормално от това да се натъкнеш на вампир, докато ровиш на същото място, където си открил мощите на св. Йоан Кръстител?!
Нетленното добро и неумиращото зло по принцип си ходят заедно още от сътворението на света.
И няма нужда от никакви допълнителни доказателства, защото всичко е потвърдено и си го пише черно на бяло в Библията. Лека неяснота има само около това защо все в Созопол ги откриват тия работи, но това, разбира се, е второстепенен въпрос. Важното е, че има.
Отварянето на гроб с не един, а цели два вампира си е епохално събитие както за световната археология, така и за милиони обикновени почитатели на тази тънка проблематика.
Хубавото е, че ги вадят не по здрач, а точно в зората на новия курортен сезон...
Последната находка в Созопол може да бъде разгледана и като грандиозен успех в геополитически план, макар още никой да не си е дал сметка за това.
След като с мандибулата на св. Йоан надцакахме турците и тяхната така наречена Къща на Дева Мария в Ефес, сега кръвопийците от созополските гробници излизат на бял свят, за да възвестят край на румънската хегемония в експлоатирането на вампиризма като източник за доходи в туризма.
Защото какво е граф Дракула? Една пълна измислица на ирландския писател Брам Стокър, наложена като щампа от Холивуд. Дори не си даваме сметка за това, но като се каже вампир, и всички си представят именно онзи образ отпреди десетилетия, изигран от великия Кристофър Лий. Същият актьор, който се появи после и в “Междузвездни войни” като граф Дуку, а за по-младите е известен като злия магьосник Саруман от трилогията “Властелинът на пръстена”.
Съвсем до неотдавна класическият вампир изглеждашетака, както го бяха извадили от гардероба холивудските сценографи от края на 50-те години на миналия век – черен панталон, бяла риза с жабо и буфон ръкав, плюс мантия с висока права яка. Косата зализана назад с брилянтин, но затова пък веждата, така, лекинко невчесана и повече наблегнато на кучешките зъби. Този образ тотално доминираше докъм средата на 90-те години на миналия век, когато
Брад Пит и Том Круз дадоха един по-епилиран вид на кръвопийците в нашумелия тогава филм “Интервю с вампир”. За да се стигне до тоталния метросексуализъм на вампиризма, който дефилира в наши дни из поредицата “Здрач”. Там дори върколаците са с прилежно изскубани вежди.
Тези мутации тотално объркаха най-вече зомбираните американски туристи, тръгнали към Трансилвания в търсене на онзи класически модел, наложен от Брам Стокър. В края на краищата те остават разочаровани, защото там няма и следа от вампири - нито класически, нито модерни.
Влад Цепеш – страшният владетел, който имал неприятния навик да набива враговете си на кол, не е правил нищо повече от това, което е било популярно по онова време да се прави с неприятелите. Да не говорим, че никога не е живял в замъка „Бран” край Брашов, който румънците упорито пробутват на баламите като дом на Дракула. Въпросният замък, реституиран и менажиран от нюйоркски архитект, далечна издънка на Хабсбургите, е всичко друго, но не и свърталище на кръвопийци. Брандът “Дракула” обаче живее нов живот покрай безпрецедентния бум на вампирски истории в световната литература и кино.
Има много обяснения по въпроса защо хората толкова много си падат по вампирите. Те са безсмъртни, имат свръхестествени качества, постоянно пътуват, срещат се с най-различни хора и спят до късно... Най-доброто обяснение обаче се крие във вампирския етичен кодекс. Колкото и да е жаден за кръв един истински вампир, той никога не би изпил цялата кръв на жертвата си. Докато данъчните инспектори например нямат такива задръжки. Като оставим смешките настрана, очевидно това, което прави хората толкова чувствителни и заинтригувани от вампирите, е кръвта. Защото в народните предания има далеч по-интересни демони и духове от мрака. Като например таласъмите и кикиморите. Защо никой не прави филми за тях? В същото време вампкултурата достига до небивали маниащини, като например специализираните клубове и общества на вампирите, в които съвсем обикновени хора си изпилват кучешките зъби и ходят маскирани и гримирани на годишни срещи в ласвегаски хотели.
А колко по-добре щеше да бъде, ако имаше годишнасреща на кикиморите например? Или поне един клуб. Но тъй като кикимората е мърляв и анемичен домашен дух с лек селкостопански уклон и освен да плаши децата и булките по села и паланки, общо взето, друго не може да направи, затова и тази липса на респект. Същото пренебрежително отношение хората имат и към таласъмите. А не би трябвало...
