И това не им е "взело здравето"? Хипотезата е, че имунните им профили с увеличени В-клетки и антитела говорят за уникална защитна система, която въпреки борбата с болестите през живота ги държи в прилична физическа и душевна форма до последно
Помните ли изумлението, когато екипът на световноизвестния български генетик акад. Драга Тончева съобщи, че у нас има хора над 100 г., живели по 30-40 години след лечение за рак? В. "24 часа" писа за проучването и интервюира учените да обяснят "парадоксалните" изводи. В годините след българските публикации се появават нови и нови с косвени потвърждения на хипотезите за уникален имунитет на столетниците.
Гените контролират всички процеси в тялото ни и до голяма степен определят колко сме податливи на болести. В проекта за тайните в генома на българския столетник екипът на акад. Тончева проследи 600 гена, подозирани най-вече за връзка с онкологични и сърдечносъдови заболявания. Но се оказа, че уникално при столетниците са колкото гени, даващи добро здраве, толкова (а може би и повече?) и защитни гени, които помагат на имунната система да се справя успешно с болести.
До подобен извод стигат и проучвания сред други народи.
За генетиците и научната общност това изглежда логично. Но повечето хора си представяме супердълголетието като печеливш билет от лотария, натъпкан само с антиболестни гени. Грешим. Малко вероятно е да няма пропуснати ползи в генетичното тото, за което се разиграват от 20 000 до 25 000 гена. И въпреки това, въпреки прекараните болести, включително най-плашещи, столетници достигат в прилично здраве до преклонна възраст. Как така? Учените наричат спецификата имунен клетъчен подпис на столетника. И се опитват да разберат какъв механизъм стои зад феномена. Последното проучване, което дава аргументи за имунната теория за супердълголетието и инфекциите, е на екип на Бостънския университет и Медицинския център “Тъфтс”.
Всички хора са изложени на инфекции. При хората с нормална имунна система след възстановяването от заболяването тя вече знае как да се справи с бъдещи инфекции. Но способността на имунната система да реагира на инфекции намалява с възрастта. Освен когато... не намалява.
Изследваните от нас столетниците имат уникална, високофункционална имунна система, която успешно се е адаптирала към историята на заболяванията им в миналото, надмогнала е различните вирусни и бактериални инфекции. Тя вече знае как да се справи с тях при нова поява, но освен това съхранява борбеността си до много напреднала възраст. Така дава възможност на дълголетниците да постигат голяма устойчивост срещу заболявания и максимална продължителност на живота, пишат авторите в публикацията си в “Лансет”.
Докато намаляването на клетъчната функционалност е неумолим резултат от стареенето, все повече доказателства сочат, че скоростта, с която остаряваме, и дълголетието се влияят от множество фактори, включително околната среда, генетиката и имунната компетентност.
Изразът, че някой младее, съществува във всички езици и отразява не само оценката за външния вид. За столетниците е характерно, че до късна възраст младеят - “дядо/бабо не мога да ти дам годините”, и това е свързано с по-доброто здраве в късните години.
“Стареенето” на имунната система и пречи да контролира възпаленията. При значително по-малко от 1 процент от хората – толкова са столетниците по света, остаряването върви с бавна скорост. Това насърчава учените да се задълбочат в изучаване на елитния имунитет, който остава много работоспособен до пределна на човешкия живот. Различни екипи откриват различни имунни маркери на дълголетието.
В случайна извадка на 7 столетници бостънският екип открива при тях специфични промени в съотношението на лимфоцити към миелоидни клетки и нецитотоксични към цитотоксични клетки. Но също така установява у столетниците значителни промени от определен вид имунни Т-клетки към В-клетъчни популации. Това
говори за богата история на излагане на естествении екологични имуногени, обяснява биоинформатикът д-р Паола Себастиани, директор на бостънския Центъра за количествени методи и статистика. Имунните профили с увеличен клъстар от В-клетки и антитела потвърждават излагането на инфекции и капацитет на организма за възстановяване от тях. Това подкрепя хипотезата, че столетниците са облагодетелствани от защитни гени, които повишават способността им да се възстановяват от инфекции и да останат в добро здраве почти до края на живота си.
