Всеки допълнителен брат или сестра намалява с 11% вероятността да провалиш брака си
Перманентните кризи, в които живеем, са в състояние да откажат и най-големите оптимисти от мечтата за голямо семейство. Затова, ако някой се престраши или обърка да има повече от две деца, започва да се сблъсква с подозрителни погледи и неудобни въпроси с какви пари ще ги гледа или направил ли си е добре сметката как ще ги изучи.
И дори финансите да не са проблем, пак остава съмнението, че нещата не са така, както трябва да бъдат. Което може да се обясни с едно проучване на Националния статистически институт преди време, установило, че идеалното семейство за българина се състои от двама родители и две деца.
63% от сънародниците ни смятат, че това е най-доброто съотношение между възрастни и подрастващи, когато става дума за качествено създаване на поколения. Преди десет години по този начин са мислили над 75 на сто. И макар да намаляват и харесващите модела само едно дете, а да се увеличават мечтаещите за три, всъщност реалността е съвсем различна. Сред всички лица в продуктивна възраст едва 33% имат по две деца, над 28 на сто – едно, и 4 процента – три. Освен това през последните 60 г.
се увеличават само двучленните семейства,
което означава, че по принцип хората вече избягват да създават наследници.
А и не е само български феномен. Наблюдава се на много места по света, което принуждава редица учени да търсят отговор как отказът от възпроизводство се отразява на обществените процеси. Вече беше открито, че хората с две деца живеят по-дълго в сравнение с бездетните и тези само с едно. Дори осиновителите добавят допълнителни години към живота си, което кара изследователите да мислят, че това се дължи на подкрепата, която децата оказват на родителите си в напреднала възраст, а не на някакви биологични процеси.
Наскоро американски учени от университета в Охайо публикуваха данни от проучване, според които отглеждането в по-голямо семейство има отношение към начина, по който човек се справя със съвместното съжителство с други хора в зряла възраст. Те са анализирали информация за хиляди бракове в Китай, като са съпоставяли сведения за разводи и наличието на братя и сестри. 90% от анкетираните двойки са родени преди 1978 г., когато започва да действа забрана за повече от едно дете, за да се справи страната с бързо увеличаващото се население. Тя бе премахната през 2015 г., след като Китай също се сблъска с проблема със застаряващо население, увеличаващи се разходи за социални и медицински грижи, липса на работна ръка. Макар и свободни да имат повече деца, младите китайци днес не бързат да създават поколения. Намират процеса за много скъп и
пречещ на стремежа им за повече лична свобода
Разглеждайки техния модел на поведение, американските учени са открили, че отгледаните в по-големи семейства се справят по-добре като възрастни. Те са по-издръжливи и по-способни да посрещат възходите и паденията във взаимоотношенията с други хора, което изследователите обясняват с качествено развити социални умения в детството. Наличието на братя и сестри им е помогнало да усъвършенстват способностите си за общуване и за поддържане на дългосрочни връзки. Причината е, че отношенията с тях често са интимни и изпълнени както с положителни, така и с отрицателни емоции. Те предоставят уникална възможност на подрастващитe да развиват способност да разбират другите, да управляват гнева си и да разрешават конфликти.
Учените дори са успели да определят как намалява рискът от развод, когато си имал шанс да растеш в по-голямо семейство. Според тях той спада с 11% за всеки допълнителен брат или сестра в Китай и с две на сто в Европа.
Техните открития надграждат резултати от по-ранни проучвания, че родителите не са единствените хора в семейството, които могат да имат решаващо въздействие върху развитието на детето. Изследвания на университетите в Калгари и Торонто например са установили, че топлината и подкрепата от по-голям брат или сестра помагат за езиковите умения и за разбирането на света от гледна точка на другите. Освен това обикновено става дума за взаимен процес. Децата, които са мили, подкрепящи и разбиращи, влияят на своите братя и сестри да действат и да се държат по подобен начин, независимо дали са по-малки, или по-големи от тях. Въпреки това тези с по-голяма възрастова разлика от 4 г.
имат по-силно влияние върху по-малките си роднини
Също така момчетата не успяват да въздействат толкова силно върху по-големите си сестри, докато момичетата го правят спрямо по-големите си братя. При израсналите в по-големи семейства се наблюдава и по-малък риск от несправяне в училище и от прояви на депресия.
Така че житейската концепция за по-малко деца, за да можеш да ги отгледаш и възпиташ по-добре, може да не е съвсем правилна, особено когато става дума за обсебващи и авторитарни родители. За подрастващите е много по-лесно да се научат да бъдат съпричастни, докато общуват с хора на своята възраст, отколкото да научават това чрез родителски съвети. В повечето случаи те копират модели в игрови ситуации или непринудено общуване, което прави процеса много по-приятен и естествен, отколкото целенасоченото повтаряне на правила от мама и тате. А колкото по-рано можем да задействаме силни страни като доброта, уважение и разбиране, толкова по-сигурно е, че ще определят целия ни живот. Или казано по друг начин, емпатичните деца стават емпатични приятели, съпрузи и родители, а това е изключително важно за всяко общество.
