На Йоан Кръстител ли са мощите, открити край Созопол? Въпросът звучи логично и интригуващо, но всъщност е неправилно зададен. Затова няма как да получи отговор. По-правилно е да се попита доколко вероятно е да са негови. И да се изследва степента на вероятност с надеждни методи.
Съобщението отпреди 2 г., че в раннохристиянска църква на о. Свети Иван край Созопол са открити мощи на Йоан Кръстител, взриви медиите и общественото мнение.
Публиката се раздели на лагери. Единият предпочете безкритично да приеме твърдението, че откритите костици са точно на Предтечата. В общ хор възторжени гласове извисиха държавници, обикновени невежи, националисти, ентусиасти в туризма и немалко медии. Истинските вярващи, за които такова откритие е като дар свише, бяха най-малко шумни. Те просто се поклониха пред откритието, изложено в созополска църква, без да задават въпроси. Това е обяснимо - вярата няма нужда от научни аргументи, за да гори.
Вторият лагер беше на тези, които веднага отхвърлиха значимостта на откритието. Повечето го направиха по инерция, защото са постоянно дежурни по скептицизъм. Друга немалка част - заради неспособността да прескочат комплексите си за малоценност, изразени чрез убеждението "няма как откритието да е чак толкова важно, щом е направено в България".
Третият лагер - най-малобройният, беше на хората, които хем имат склонност да се съмняват, хем са любознателни. Те искаха научни доказателства какво точно е открито. Питаха: Ако смятате, че това са мощи на Йоан Кръстител, как точно го доказвате? Истина или лъжа е твърдението, че са негови? Искаха аргументи. И наскоро ги получиха - такива и толкова, колкото може да им даде науката в сегашния си етап на развитие.
Какво установява тя за автентичността на находката и за вероятността това да са точно костици на Предтечата, добре видяха тези, които гледаха филма "Изгубените мощи на Йоан Кръстител" по "Нешънъл джиографик".
Но за това след малко. Сега да видим как се стигна до него.
Наука имаше от самото начало - нали тя в лицето на археолога проф. Казимир Попконстантинов изкара ковчежето с костиците на бял свят. Откривателят можеше да спре дотам и да се задоволи с евтината слава, която осигурява медийният шум. Но не го направи. Постъпи по точно обратния начин - пое огромен риск, като се съгласи да даде костиците за изследване. Ами ако всичките се бяха оказали животински или крадени от скорошен гроб? Чест му прави, че постъпи като добросъвестен учен. "Това е дръзка стъпка, но археологията е наука и не може да се довери само на вярата", каза Попконстантинов. Сам той дълбоко вярващ, с богословско образование и син на свещеник.
Чест прави и на Сливенския митрополит Йоаникий, който е разрешил изследванията, макар формално нищо да не го задължава да се съгласи. Защото и той пое голям риск пред миряните. Ако мощите се окажеха фалшификат, църквата можеше да бъде упрекната, че ги е насърчавала да се кланят на лъжесветиня.
Та как отговори науката на въпроса за мощите. Нека кажем веднага: нееднозначно. Не постанови "това са мощите на светията". Но и не отрече. А не го направи, понеже не може. Не заради това, че се опитва да бъде хем с тия, хем с ония, а защото такъв начин просто не съществува в конкретния случай.
Да припомним фактите, които станаха известни заради изследванията на находката:
- Костиците са на човек, починал между 50 г. пр.Хр. и 70 г. сл. Хр. според датировката, направена по радиовъглеродния метод от Томас Хайъм от университета в Оксфорд. Костите са на човек, който най-вероятно е живял в началото на първи век, уточни Хайъм. Периодът съвпада с времето, когато според библейския разказ е живял Кръстителя.
- Костите принадлежат на един и същи индивид. Така е според антропологичния анализ, направен от чл.кор. Йордан Йорданов от Антропологичния институт на БАН. Но също и според ДНК анализа, извършен в Университета в Копенхаген от Ханес Шрьодер и Еске Вилерслев.
- Костите са от мъж. За това са категорични и антропологът, и генетиците.
- Антропологичният анализ на Йордан Йорданов установява, че всички кости са от дясната половина на тялото - от дясна ръка, десен крак и дясна страна на главата. Защо това е важно, обясни пред една телевизия археоложката Росина Костова, която е неотлъчно с Попконстантинов при разкопките, разкрили мощите, и по-нататък в целия процес на проучвания и изследвания. Дясната ръка е особено важна, защото с нея Йоан Кръстител благославя и кръщава Исус Христос. Затова частица от нея се смята за една от най-ценните реликви, свързани с Кръстителя, каквато е и главата. Дясната ръка е била особено важна и за византийските императори, които с такава реликва легитимират божествената подкрепа за себе си, обясни Костова.
- Изследването на костите в Оксфорд, чиято цел е датировка, дава и допълнителен, страничен резултат - понеже се изолират стабилни изотопи, може да се установи и как се е хранил човекът. В случая - ядял е много риба, богати на протеини храни, въобще диетата му е типична за Средиземноморския район. Освен това отговаря на библейския разказ за това какво е ядял Предтечата.
- От 3 костици генетиците от Копенхагенския университет извличат митохондриална ДНК. Те успяват да възстановят напълно хаплотипа и да го класифицират. Изводът им е, че костите са на човек, който по произход е от Близкия изток, защото там този хаплотип е най-разпространен според тях.
От митохондриалната ДНК може да се получи информация за произхода на човека само по майчина линия.
Никъде в прессъобщенията за изследването на костите не се описва установеният хаплотип. Но във филма на "Нешенъл джиографик" беше назован неговият индек - J1c2. С такива индекси се означават хаплогрупите. Като се има предвид, че резултатът е получен от изследване на митохондриална ДНК, очевидно това е митохондриалната хаплогрупа, към която изследваният спада по майчина линия. (Какво е хаплогрупа - в карето долу.)
Костите са на човек, който по майчина линия спада към хаплогрупа J1, или още по-точно към нейната подгрупа J1c2. Тази подгрупа наистина има най-широко разпространение в Близкия изток, но се среща и на Балканите, при това в процент, който никак не е малък според стандартите на популационната генетика. 5,7% от българите спадат към малко по-общата подгрупа - J1c, според изследване на Института по микробиология на БАН. (Всички данни за българите, цитирани в очерка, са по това изследване.)
До тук бяха аргументите на антрополозите и генетиците. А ето преразказани и аргументите на археолога. Проф. Казимир Попконстантинов ги сподели пред една телевизия:
- Археологическият екип смята, че е открил точно мощите на Йоан Кръстител заради откритите надписи върху ковчежета, предназначени за тях. Единият надпис съдържа името на светеца и дата, която се смята за рождена на Кръстителя. Вторият е обръщение към Господ да помага на своя раб Тома, който явно е преносителят на мощите от Антиохия. Според археолога мисленето на хората по онова време е такова, че никой не би дръзнал да фалшифицира такова нещо. Още по-малко пък божи служител, какъвто очевидно е бил Тома. А и той явно не е бил случаен човек, щом е избран да пренесе мощите.
- Двете ковчежета - това, в което са пренесени те, и реликварият, в който са поставени, са открити заедно на едно и също място под олтарната маса, където по принцип се поставят свети мощи, за да осветят храма. Особено ако са на патрона му. Манастирът, към който е църквата (тя е от IV-началото на V в.), се казва казва "Св. Йоан Предтеча".
- Цялостната археологическа ситуация е такава, че изключва възможността за фалшификация. Археологическите пластове са непокътнати, следват последователно и няма как да не се разбере, ако някой - в миналото или в съвремието, е подхвърлил нещо. За първи път в библейската археология се откриват мощи на свети Йоан Кръстител в недокоснат археологически контекст, бе категоричен проф. Попконстантинов. Според него никога досега свети мощи не са били изследвани където и да е по света, защото църквата не разрешава. Много места претендират, че притежават мощи от Йоан Кръстител, но никой не се осмелил да ги изследва, отбеляза проф. Попконстантинов.
Има обаче много случаи, когато реликви от най-различен характер са били подлагани на подобен обстоен анализ. (Някои примери - по-долу.)
Какво доказа или недоказа изследването на т.нар. мощи на Йоан Кръстител? "Дали това е точно Йоан, е въпрос, на който ние още не можем да отговорим еднозначно и вероятно никога няма да можем. Тези разкрития не доказват категорично, че това е той. Но те също така и не го отхвърлят категорично, а са по-скоро в унисон с хипотезата на българския археолог", казва Томас Хайям от Оксфорд. Науката е дотук. Нататък е вярата.
В ДНК има подпис и на най-далечните ни предци
Bсеки човек носи в своята ДНК запис на произхода си и по майчина, и по бащина линия, който дава информация за десетки и даже стотици поколения негови предци, живели преди хиляди години. Представете си този запис като личния подпис на най-далечния ви прародител. Всеки негов наследник го притежава в ДНК-то си, но от време на време някой от правнуците е добавял по някоя заврънкулка заради мутация. Така с времето подписът постепенно е обрасъл с елементи и е станал по-сложен. Но "подложката" му си е една и съща. Хората, които имат еднакви подложки, са с общ произход.
Генетиците знаят как да различат тази подложка в сложните подписи. Като засекат еднакви подложки, класифицират носителите им в обща група - т.нар. хаплогрупи. (В очерка използваме хаплогрупа и бащина/майчина линия като синоними.) Означават ги с главни латински букви и индекси от цифри и малки латински букви след тях. Например J1c2. Общата подложка тук е изразена чрез J, а индексите след това символизират елементите, които са се добавили с поколенията. Всички, които принадлежат към хаплогрупа J, имат общ прародител, но много назад във времето. Индексът показва новия елемент в подписа. Хората, които освен общата подложка споделят и такъв общ елемент, формират подгрупа на голямата група. Колкото повече са индексите, значи толкова повече са подгрупите. Но на всички тях коренът е общ - в голямата група - J примерно.
Характеристиките, отразени в подписа, не участват в рекомбинацията на гените и вървят през поколенията непроменени.
Всеки може да бъде класифициран в някоя хаплогрупа, но тя е отделна за майчината и за бащината му линия. Причината е, че майката завещава подписа си на децата си и от двата пола. А бащата 0 само на синовете си. За да установят майчината линия, генетиците изследват митохондриална ДНК, а за бащината - ядрена ДНК.
Изследването на ДНК от отдавна починали хора е много сложно. В повечето случаи учените успяват да извлекат само митохондриална ДНК, и да проследят майчината линия на произход. Бащината линия на жените може да бъде установена само чрез пряк роднина от мъжки пол, но при отдавна починали жени е невъзможно да бъде открит такъв. Учените са установили, че сред някои народи преобладават едни бащини и майчини линии, а сред други - други. Когато народите са близки в географско отношение, сред тях най-често има едни и същи бащини и майчини линии. Това има значение при установяването на географския произход на даден индивид.
Тялото от Падуа май наистина е на Евангелист Лука
Опровергава се съмнението, че е било подменено при неколкократното местене на ковчега
В базиликата "Санта Юстина" в Падуа, Италия, има импозантен саркофаг. Вярва се, че в него се съхраняват тялото на евангелиста Лука. Богомолци се тълпят да се поклонят пред реликвата. Но наистина ли мощите са негови?
Според историческите извори евангелист Лука е сириец, роден в Антиохия в Анатолия (днес в Турция), недалеч от там, където сега е границата със Сирия. Лука живял в Гърция, станал архиепископ на Тива и починал там около 150 г.сл.Хр. на 84-годишна възраст. Погребали го в Тива. По времето на император Константин Велики оловният ковчег с тялото му бил пренесен в Константинопол, а след няколко века - в Италия. Това станало по някое време преди 1177 г. През тази година оловният ковчег с тялото е поставен в луксозен мраморен саркофаг в базиликата. Той и сега си е там.
Има обаче съмнения, че по пътя от Тива към Константинопол тялото на Лука може да е било подменено с това на грък.
За да проверят основателно ли е това съмнение, учените решават да потърсят биологични доказателства за това дали тялото е на сириец, или на грък. Огромен интердисциплинарен италиански екип прави обстоен анализ.
Отварят мраморния саркофаг през 1998 г. Първо установяват, че оловният ковчег, в който е тялото, напълно съответства по размер на гробницата в Тива, в която се смята, че Лука е бил погребан първоначално.
Когато вдигат капака на оловния ковчег, откриват вътре отлично запазен скелет, но без глава.
Историци им обясняват, че през 1354 г. Шарл IV - император на Свещената римска империя, разпорежда черепът да бъде отделен и даден на една катедрала в Прага, където се пази и до днес. Изпратено е официално запитване и черепът е предоставен за изследване. Антрополозите установяват, че той идеално пасва на скелета. Чрез него се сдобиват и с ДНК профил на Лука - извличат го от материал от кучешки зъб, понеже опитите с други кости се провалят.
Скелетът е на мъж със здраво телосложение, висок 1,63 м. Костната му структура показва, че приживе много е ходил пеша, а като малък не се е хранил пълноценно. Имал възрастова артроза, остеопороза и емфизем. Починал на 75-85-годишна възраст. Въглеродното датиране на останките установява, че е умрял между 72 и 416 г.сл.Хр.
В оловния ковчег намират 2 плата (чинии) с изписани на тях години - 1463 и 1562, което значи, че той е бил отварян поне още 2 пъти след отделянето на черепа. Дали пък не може някой да е сменил тялото с това на италианец? Но, изглежда, тялото не е било вадено, защото по него има ларви от специфичен вид, чието наличие показва, че то се е разложило в този ковчег.
От кучешкия зъб генетиците успяват да извликат само митохондриална ДНК. В нея се съдържа информация за произхода на индивида само по майчина линия.
Учените решават да проверят от кой географски район произхожда собственикът на тялото, за да го съпоставят със сведението, че Лука е сириец. Могат да го постигнат, като установят с коя популация тялото, приписвано на Лука, ще се окаже най-близко в генетично отношение. Ако е най-близо до сирийската, значи е на сириец. Ако има най-голяма близост с гръцката - значи е на грък. Второто почти би бетонирало убеждението, че останките на Лука са подменени скоро след смъртта му. В Тива, където е погребан първоначално, или в Константинопол, където е местен. За да се потвърди или отхвърли близост с някоя от тези популации, е нужен реферантен материал, с който пробите от Лука да бъдат сравнени. И учените го набират. Методиката, по която се избира референтният материал, е доста сложна, няма смисъл да я описваме тук. Важни са изводите.
Първият е, че е 3 пъти по-вероятно тялото от Падуа да е на човек от сирийски произход, отколкото на грък. Това решава въпроса за географския произход на погребания.
Вторият извод е, че не е вероятно тялото да е било подменено с гръцко. Третият е, че не може да е и на италианец, значи не е имало подмяна и при отварянето на ковчега след пристигането му на Ботуша.
Учените обощават: тялото от Падуа е на човек от сирийски произход, какъвто е Лука. То е на мъж, починал на неговата възраст. И е умрял точно около времето, когато се е споминал и Лука. "Резултатите от това дълго и свръхпрецизно проучване на тялото придават значителна тежест на историческите сведения, според които в базиликата в Падуа почива евангелист Лука. Макар да не можем да сме абсолютно категорично сигурни, всички резултати ни тласкат към този извод", заключават изследователите.
Окрали скелета на Петрарка, сложили му женски череп
Главата е с 200 г. по-стара от тялото
ДНК анализ на останките на италианския ренесансов поет Франческо Петрарка установява, че скелетът му е сглобен от 2 други. Черепът е на жена, а останалата част - на мъж, и най-вероятно си е негов.
Франческо Петрарка е поет и хуманист, една от най-влиятелните фигури в италианската ренесансова литература. Роден е през 1304 г. в Арецо. Семейството му е изгонено от Флоренция, където живее, докато той е съвсем малък, и заминава за Франция. Там Франческо прекарва младежките си години.
След връщането си в Италия през 1327 г. Петрарка за първи път вижда Лаура - 19-годишна и вече омъжена. И се влюбва до полуда в нея. Тя не отговаря на чувствата му, но той е обсебен от нея до края на живота си. Лаура умира млада от бубонна чума. Петрарка е съсипан, но продължава да й посвещава прекрасни любовни стихове, както е правил от първия миг, в който я зърва. И до днес те са сочени като едни от най-добрите образци на любовната лирика.
Петрарка умира в Аркуа през юли 1374 г. Погребан е в местната катедрала, тялото му остава там 6 г. После е преместено в църквата "Санта Мария Асунта" в Падуа. През 1630 един монах пияница - Томазо Мартинели, подпомаган от четирима, прониква в гробницата му с взлом и взема кости, вероятно с цел да ги продаде като реликви. Мартинели и компания са арестувани, съдени и заточени, но откраднатите от тях кости не били открити. Останките на Франческо Петрарка са ексхумирни през 2003 г. и са изследвани от италиански учени.
Резултатите са поразителни. Макар да са в един и същи гроб и скелетът да е в почти правилен анатомичен ред, между различните му части има несъответствие. Антропологичният анализ установява, че реброто и останалата част от скелета (без черепа) имат морфологичните характеристики на мъж. А и по него се откриват същите белези от травми, които самият Петрарка описва приживе. Определянето на пола на черепа по морфологични характеристики се смята за по-несигурно, но в този случай антрополозите са категорични, че е женски.
За да разрешат това противоречие, учените правят и ДНК анализ от двете различаващи се по пол части от тялото - на ребро и на зъб. И потвърждават заключението на антрополозите - наистина двете проби се отнасят за индивиди от различен пол. Кътникът е на жена, а реброто - на мъж.
На всичкото отгоре зъбът и съответно черепът, се оказва с 200 г. по-стар, показва радиовъглеродното датиране на костите. Т.е. двата индивида, от които скелетът е сглобен, дори не са съвременници. Вероятно грабителите на гробницата са отнесли черепа на Петрарка, а на негово място са подхвърлили друг на починала по тяхно време жена. За да са напълно сигурни, че пробите са от различни индивиди, учените правят и друг тест - изследват митохондриалната ДНК, в която се съдържа информация за произхода на индивида по майчина линия. И установяват, че двата индивида, от които е сглобен Петрарка, произхождат от съвсем различни места. Единият е с типично европейски произход, а другият - с близкоизточен. (Това се отнася не за конкретните индивиди, а по-скоро за техните далечни предшественици, живели преди десетки поколения.)
Реброто е на човек, който по майчина линия принадлежи към хаплогрупа J2. А черепът е на индивид от хаплогрупа H*.
Хаплогрупа H* се среща често в Еропа. Около 30% от съвременните европейци по майчина линия спадат към нея, към 26% от българите - също.
Чрез ДНК от реброто учените успяват да установят произхода на Петрарка само по майчина линия. Той спада към митохондриалната хаплогрупа J2. Тя възниква в Близкия изток преди 25 000 г., където и днес се среща най-често. Но нейните носители се появяват в Европа доста по-късно, вероятно с първите земеделци, които се преселват насам от Близкия изток преди 8-9000 г. В Европа J2 е рядка, българите от тази хаплогрупа са под 1%.
2 косъма помагат да бъде идентифициран Коперник
През 2005 г. полски учени правят пълен анализ на скелет, погребан близо до олтара на Светия кръст в катедралата на полския град Фромборк. Имат сериозни догадки, че това може да е великият астроном Николай Коперник. Но не са сигурни - тялото му било издирвано многократно, дори Наполеон праща експедиция да го търси. Без успех.
В криптата на катедралата има над 100 гробници и върху повечето липсва име. За да стеснят обхвата на търсенето, учените се съсредоточават върху тези, които са най-близо до олтара на Светия кръст, защото точно на него Коперник извършвал служби като свещеник в тази катедрала.
От няколкото открити скелета един бил непълен, но при възстановка на лицето по черепа точно той показал най-голяма прилика с Коперник такъв, какъвто е познат от портретите.
Учените правят ДНК анализ на материал от тръбни кости и долен зъб. Установяват, че макар скелетът да е непълен, всички части от него са на един и същи индивид и той е от мъжки пол. До същото заключение стигат и антрополозите.
Но как да са сигурни, че това е точно Коперник? Трябва им материал за сравнение. Потвърждението би дошло, ако установят съвпадение на неговия ДНК профил с този на негов роднина. Но никой съвременник не се е обявявал за такъв.
На учените им хрумва находчива идея. Знаели, че в музей в шведския град Упсала се пази книга по астрономия, за която било известно, че била на Коперник и че той почти не се разделял с нея. Прегледали я внимателно и между страниците й открили няколко косъма. Допуснали, че някой от тях може да е на великия астроном, и ги изследвали. Два от тях били с ДНК профил, абсолютно идентичен с този на скелета. Значи били от един и същи индивид. "Това ведно с антропологичните данни потвърждава, че останките от катедралата във Фромборк са на Николай Коперник", пишат учените в научната публикация към проекта.
Изследването на митохондриална ДНК от костите показва, че те са на човек, който по майчина линия принадлежи към хаплогрупа Н (хаш). Това е най-разпространената майчина линия в Европа, приблизително 40% от европейците спадат към нея, такива са и 41,9% от българите. Изследването на ядрена ДНК, което дава информация за произхода по бащина линия, показва, че Коперник спада към мъжката хаплогрупа R1b. Тя е най-разпространена в Северозападна Европа (до 70%) и е най-често срещаната сред европейските мъже - при 50% средно за континента. Около 11% от българите също спадат към нея по бащина линия. Освен това изследователите установили наличието на ген, който най-често означава светли очи. На всички известни досега портрети на Коперник той е изрисуван с тъмни очи, а поляците даже го смятали за грозноват.
Може ли Тутанкамон да е европеец?
Половината европейци имат сходна ДНК с египетския фараон Тутанкамон, гръмнаха агенциите миналата година. Бомбата хвърли швейцарският генеалогичен център "Игенеа". Генетиците там успели да реконструират ДНК-профила на Тутанкамон в тази му част, която дава информация за произхода му по бащина линия. В Египет той се срещал изключително рядко - в под 1%.
Висна въпросът от къде се е взел Тут. В прессъобщението, което тиражира "Игенеа", пише, че мъжката генетична линия (хаплогрупа), към която спада фараонът, е възникнала преди 9500 г. в района на Кавказ и с времето се е разпространила в различни посоки - и към Европа, и към Близкия изток. (Популационните генетици още спорят дали е точно така, но в общи линии това е вярно.) Всички, които принадлежат към нея, имат общ прародител и са роднини, по тази линия Тут бил "братовчед" на повечето европейци. Следвайки комерсиалния си интерес, "Игенеа" веднага прикани европейците да се изследват, за да се намерят измежду тях близки родственици на фараона, живи и до днес. И ако се съди по форумите, мнозина са го направили, като са платили поне по 129 евро (толкова е обявената от "Игенеа" цена).
Защо това е подвеждащо? И да се установи съвпадение с обявения ДНК профил на Тут, това още не означава близко родство, а само ще потвърди, че тази генетична линия е широкоразпространена. За да се докаже тясно роднинство, трябва много по-дълбок анализ, който е адски скъп. При Тутанкамон той е невъзможен, защото ДНК е увредена от времето, т.е. сравнението не може да даде резултат.
В съобщението, което тиражира, "Игенеа" индиректно признава, че изводите й не са резултат от от собствено изследване на тялото, а се основават на чужди данни. Те уж били засекретени, но лабораторията се добрала до тях и успяла да реконструира У-ДНК профила на Тутанкамон. Той спадал към мъжката хаплогрупата R1b1a2. (Към по-общата група - хаплогрупа R1b, спадат и към 11% от българите.)
В научните среди избухна скандал. "Игенеа" основателно беше обвинена в липса на морал, защото краде чужди данни. Но я упрекнаха също и в недобросъвестност, защото стигнала до извода по научно некоректен начин. Публиката не чу много от този спор и "сензацията" си тлее.
"Игенеа" прави и друга грешка - в опитите си да обясни как така Тут се е оказал с европейски произход по бащина линия. Всъщност изненада няма изненада. Но това е друга история.
