Към антибиотично лечение се прибягва тогава, когато има показания за това, а не профилактично
- Завършва Медицински университет, гр. София през 2012г. От 2015 до 2019г. е асистент към Медицински университет, гр. София, Катедра по Педиатрия в Клиника по Пулмология и интензивно отделение на СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, гр. София. През 2017 год. придобива специалност Детски болести и е докторант към Медицински университет, гр. София. Докторант е по тема в областта на некласически функции на витамин D и респираторните заболявания в детската възраст.
- Участва в редица форуми и научни срещи с българско и международно участие в областта на общата и спешната педиатрия. Има завършени курсове по интензивна терапия и практически курс по педиатрия във Варшава, Полша. Членува в Българския лекарски съюз, Българската педиатрична асоциация и Българското национално сдружение по Детска Ендокринология. Част е от екипа на Детско отделение на УМБАЛ "Софиямед" от м.февруари 2020, a от м.октомври 2020г. е началник на отделението.
- Д-р Римпова, днес отбелязваме Международния ден на детето. Какво ще пожелаете за празника на вашите пациенти и как ще го отбележи екипът на Детското отделение на болница „Софиямед“, който оглавявате?
- Ще го отбележим с безплатни профилактични прегледи от нашите педиатри като част от кампанията на медицинския комплекс „Бъдете здрави“, целяща да информира обществеността за ползите от профилактиката с акцент върху здравето на най-малките. Разбира се, ще има и подаръци за тях. Поздравяваме всички малки и големи деца, както и техните родители, и им желаем здраве, щастливо детство и много усмивки.
- Пролетта дойде и вирусните инфекции започнаха да „атакуват“ малки и големи. Има ли сред тях такива типични за сезона? И как се лекуват?
- Смяната на зимния с пролетно-летния сезон е свързана с висока циркулация на различен тип вируси, поради което наблюдаваме целия спектър от оплаквания при децата – висока температура, хрема, кашлица, коремна болка, диария, повръщане. Зачестяват случаите на някои инфекциозни заболявания като варицела например, докато скарлатина виждаме все по-рядко, както и грип и COVID-19, макар че продължаваме активно да ги търсим. Актуален проблем при децата през пролетта са алергиите, особено към полените на цъфтящите растения. Те могат да предизвикат по-често кихане и кашляне, но могат да доведат и до пристъп при децата с бронхиална астма. Затова е необходимо да вземат профилактични мерки чрез прием на медикаменти, назначени от специалист алерголог или детски пулмолог. Повечето от горепосочените оплаквания се лекуват със симптоматични средства, но моят съвет към родителите е винаги когато детето има оплаквания, да се направи консултация с педиатъра му, за изключване на по-сериозни заболявания.
- Все повече напоследък се говори за бум на скарлатина. Каква част от пациентите на 24-часовия детски неотложен кабинет, който функционира в ДКЦ „Софиямед“-Люлин са с тази диагноза?
- От пациентите преминали през неотложния кабинет на ДКЦ „Софиямед“ - Люлин за последното тримесечие, децата с поставена диагноза скарлатина са под 1%. Много по-често се диагностицира стрептококов тонзилит, който лесно и навременно се доказва с бързи антигенни тестове. Честотата му е около 4% от всички преминали деца за същия период. Заболяването се дължи на същия причинител, но протича като ангина с различна степен на тежест като се наблюдава и фебрилитет, обща отпадналост, повръщане, безапетитие. Обрив не се появява и поради тази причина стрептококовата ангина не бива да се отъждествява със скарлатина.
- Как да подсилим детския организъм през пролетта и късно ли е вече?
- Никога не е късно организмът да бъде „подсилен“ особено чрез общите мерки, които не изискват големи усилия от страна на родителите като детето да консумира повече плодове и зеленчуци - нека бъдат сезонни, да прекарва повече време в игри навън, екранното време да бъде ограничено до максимум 2 часа на ден, да се провеждат редовни имунизации и профилактични прегледи.
Особено важен е приемът на месни продукти, тъй като в тях се съдържат повечето от микроелементите и ензимите, необходими за функционирането на имунната система. Трябва да се ограничават мазнините, особено животинските, приемът на захар, захарни и сладкарски изделия, консумацията на безалкохолни напитки, съдържащи захар, да се избягват пържените и солените храни, които са предпоставка за наднормено тегло, което пък е причина за много хронични заболявания. Малките трябва да приемат всекидневно достатъчно вода и течности. Общият им дневен прием трябва да е поне 30 мл на кг тегло.
Не е необходимо да се дават имуностимуланти на добре хранено и гледано дете, приемът им няма да му навреди, но и няма да има особена ползва. Ако детето се храни рационално, закалено е, спортува и играе на открито, не е необходимо родителите да посещават аптеката. Когато обаче има признаци на слаб имунитет, имунната система трябва да се подпомогне. Това се налага, когато то боледува често. Съществуват достатъчно добре познати и изпитани синтетични хранителни добавки, съдържащи бета-глюкани, както и витамини, но е добре родителят да се консултира с педиатър преди да ги дава на детето си, защото има точно определен начин на приемането им.
- Повечето деца не обичат плодове и зеленчуци. Има ли алтернатива за такива деца?
- Вкусовете и предпочитанията към храни, както и навикът за пиене на вода се възпитават! Сезонните плодове и зеленчуци нямат медикаментозна алтернатива. Най-простият съвет, който мога да дам е плодовете и зеленчуците да се предлагат на детето под различна форма – цели, нарязани в различни форми, под формата на фреш. Освен това те задължително трябва да присъстват в менюто и на родителите.
- Доста родители се притесняват детето им да приема антибиотик. Само при усложнения ли се налага лечението с него и трябва ли родителите да се тревожат, че се налага детето да го пие?
- Антибиотик се назначава само когато е нужен. Няма силен или слаб антибиотик, а по-скоро подходящ и неподходящ. Към антибиотично лечение се прибягва тогава, когато има показания за това, а не профилактично, освен в някои много специфични случаи на подлежащи заболявания. Според проучванията, антибиотичната резистентност в Европа расте и ние като лекари сме все по-ангажирани да изписваме антибиотика по показания, което означава, че много по-често ще се налага на детето да се проведат изследвания преди назначаването му.
- Какъв е най-честият профил на децата, които в момента приемате в Детско отделение на УМБАЛ „Софиямед“?
- Детското отделение на УМБАЛ „Софиямед“ е с общопедиатричен профил, което означава че се приемат деца с най-разнообразни заболявания – гастроентерологични, респираторни, неврологични, ревматологични, хематологичи. Най-често постъпват деца с остри заболявания на дихателната система и гастроинтестиналната система. Нерядко това са често боледуващи деца, при които домашното лечение не е показало ефект или този ефект не е бил достатъчен. За съжаление наблюдаваме затегнат ход на инфекции, които би трябвало да се излекуват по-бързо, както и твърде често повтарящи се инфекции при иначе здрави деца, които посещават детски колективи. Нерядко установяваме недостатъчност на имунната система. Както се съобщава и от други специалисти, изолацията по време на пандемията доведе до по-слабо напрегнат имунитет и срещата с болестотворни агенти при децата веднага се изявява под формата на заболяване най-често с фебрилитет. За да укрепне детският организъм са необходими разходки на открито, добри хранителни навици и диета, достатъчно сън, море и слънце.
