Спасили са 37 милиона живота само между 2000 и 2019 година. Глобалното покритие спада - 5 млн. деца на възраст под 1 г. не са имунизирани
Ваксините са върховото достижение на медицината, което няма конкуренция като фактор за продължителността на живота. Всяка година 4 милиона смъртни случая по света се предотвратяват чрез ваксиниране на деца.
За около 200 години целенасочена работа за създаване на имунологични бариери пред смъртоносните болести науката е дала на света 25 вида ваксини.
С увеличаването на списъка расте и ролята им – по оценки на Световната здравна организация ваксините са спасили 37 милиона живота само между 2000 и 2019 г. И прогнозите са, че ще спасят още 32 милиона до 2030 година въпреки скептицизма, породен от т.нар. парадокс на успеха: изчезването и ограничаването на убийствени болести благодарение на ваксините създават привидното чувство, че от тях няма необходимост в днешния свят.
Трябва ли да открием грешката по трудния начин, като допуснем връщането на епидемии от болести, които смятаме за екзотика, питат епидемиолозите. Доайените в специалността разказват за починали и осакатени деца в годините преди въвеждането на рутинни имунизации. Напомнянето е в отговор на опасната тенденция след COVID на увеличаване на нагласите срещу ваксините по принцип.
По различни причини през 2021 г. глобалното имунизационно покритие за кърмачета спадна до 81%, най-ниското ниво от повече от десетилетие. 25 милиона деца на възраст под 1 година не са получили основни ваксини чрез рутинна имунизация. Това е с 6 милиона повече, отколкото преди началото на пандемията от COVID-19 през 2019 г.
Основните причини са, от една страна, затруднен достъп поради пандемичните ограничения и от друга – скептицизмът към рекордно бързо произведените нови ваксини срещу пандемичния коронавирус. Нови данни показват спад на доверието във ваксините за деца с до 44 процентни пункта в някои страни по време на пандемията от COVID.
Всъщност новото поколение ваксини с информационна РНК, иРНК са най-високото достижение в биотехнологиите, надграждане на класическите ваксини.
Целта на ваксината е да стимулира адаптивната имунна система да създаде антитела, които точно се насочват към конкретния причинител на заболяване, срещу който са насочени. Традиционните ваксини стимулират отговор на антитяло чрез инжектиране на антигени, атенюиран (отслабен) вирус, инактивиран (убит) вирус или рекомбинантен антиген-кодиращ вирусен вектор (безвреден вирус - посредник) в тялото. Тези антигени и вируси се създават и отглеждат извън тялото.
Обратно, иРНК ваксините въвеждат инженерно създаден фрагмент от РНК последователността на вируса в организма. След контролиран имунен процес в крайна сметка се задейства производството на антитела, специфично насочени към антигена, което в крайна сметка води до имунитет. Това според учените е по-малко рисково от създаването на имунитет чрез вирусни частици, както е по принцип при “старите” ваксини.
