Офроуд е термин, с който по света обобщават карането с джип, мотоциклет или АТВ извън пътя и дори в местности, които изглеждат непроходими. Тази работа е за луди глави и маниаци. Ръмжейки с тежко возило по неравни терени, чупят оковите на градския живот.
Всичко би спряло до адреналина от дивото каране по баири, камънаци и кал, ако българският офроуд не притежаваше свои специфики. Освен че обедини щураци и любители на екстремните преживявания, той ги сплоти в нещо като паралелно общество. В OFFRoad-Bulgaria.com можем да видим онова, за което мечтаем в "титулярното" - спасяване на закъсали непознати в беда, служба на благородни каузи, доверие, лоялност, приятелство, братство, равенство, солидарност, взаимопомощ, саможертва, морал.
Видяхме неговите доброволци като част от спасителните екипи и при наводнението в хасковското с. Бисер, и при пожара в Бистришко бранище на Витоша, и на протестите на Орлов мост в София, и в множество екоакции. Помагат на пожарникари и спасители в трудни моменти с техника и умения, спасяват цели села, затрупани под преспите, събират пари за бедни и изоставени хора, за социални домове. Само с един есемес или съобщение във форума.
Тук членуват хора с най-различни професии, постове и занимания - от най-големия инвеститор в три съседни държави през поне 7 депутати, министри, съдии. До съвсем обикновени хора, които с мъка са събрали пари за джип втора ръка от 3 000-4000 лева. В състояние са обаче да гладуват за возилото си - ако имат пари за един хляб, ще купят половин, а с останалото - гайки.
Но ако с някой непознат се случи нещо на пътя, всички стават от масата и тръгват като войници да го вадят от калта. При това копаят наравно с останалите.
Веднъж бивш министър излязъл със старата си "Лада Нива" на Плана и се "закантарил" на един коловоз. Въобще не потърсил "Пътна помощ" или полицията, а повикал направо офроудъри. Трима сред тях от най-близките места тръгнали към него и докато се опитвали да го извадят, се вгледали: "Тебе отнякъде те познаваме."
Някои карат АТВ и мотоциклети, които единствено могат да минат през трудни терени. Вдигат се посред нощ, при това единствено за своя сметка, ако закъсал сигнализира във форума. Спазват правилото, че не можеш да вземаш пари на човек в беда, дори да е милиардер.
Форумът си има обществен съвет, който решава с гласуване дали офроудъри да вземат участие в предложена акция или не. Членовете му са по цял свят, един от тях е IT специалист на най-голямата банка в Ню Йорк.
Дисциплината във форума е изключително строга. За обида тип "Аре, бегай оттука, бе, колата ти е скапана", губиш правото на достъп. Въпросът не е в колата, която имаш, а в настройката на мирогледа. Важно е да си честен", споделя един от офроудърите - Георги Гатев.
Преди 10 години шофьорите на джипки карали "мутренски". След като се появил форумът, а там в момента почти всички се знаят и всеки може да те разпознае, започнали да карат по-възпитано. Защото вероятността да те засече вътрешен от форума и той да се оплаче за тебе, е огромна.
Силата на тази самоорганизирала се общност нараства, вече роди и новинарски сайт - OFFNews.bg, който е напълно възможно да се превърне в нещо като омбудсман на читателите си - не само да чува оплакванията, но и да решава проблемите на хората. Както всъщност се случва, откакто съществува по думите на неговия главен редактор Владимир Йончев.
Сайтът разполага и със собствено радио - по време на пожара в Бистришко бранище всеки ден по няколко пъти сe излъчва информация какво става в горящите поли на Витоша.
Че популярността на сайта се разраства говори статистиката - в него влизат между 15 и 17 хиляди посетители дневно. Рекордът му засега са 26 хиляди уникални посещения - в нощта на земетресението с епицентър Перник на 22 май и след първия ден от протестите на Орлов мост.
Логично идва въпросът - няма ли това мощно движение да прерасне в партия? Абсурд, казва един от най-старите членове на форума - Стефан Козаров. Защото знае, че всичко живо, що влезе в коловозите на политиката, губи доверие. А то е най-важната кауза на офроудърите.
Спасяват села без ток в преспите
Страстта "Да си строша главата, ама да избягам от града" отдавна е тема между другото в голямата общност на офроудърите. Форумът генерира събития, които събират и запознават хората на живо. Групите по региони правят излети всяка седмица, а годишно се срещат при повече от 30 състезания и национални събори.
Тази година още от началото тръгнала на спасителни акции. Край Николаево 60 коли се набутали в преспите и предизвикали гигантско задръстване. Сред тях бил и потребител на форума, който през смартфона си пуснал съобщения какво се случва. Веднага тръгнали два джипа от Стара Загора и два от Пловдив. Колоната обаче била отцепена от полицейски патрул и не ги пуснали. Джиповете минали през нивите и до сутринта разтикали задръстването.
Два дни по-късно пловдивската група на офроудъри проправя път до бедстващите родопски села Дедево и Равнища, които две денонощия са откъснати от света и без ток заради паднали дървета и скъсани жици.
На следващия ден във форума се появява съобщение: "Някой иска ли утре да отнесем десетина касетки хляб, лекарства до село Ямна - Етрополе? Селото е затрупано вече няколко дни, нямат и ток. Утре едва ли ще ги откопаят. Ако има свободни навитаци - обадете се." Пуска го Nik Nikolov в 22,35 ч на 9 януари т.г.
Часове след това "навитаците" проправят път до селото с мощните джипки през преспи от метър и половина. Носят 100 хляба и няколко каси мляко на бедстващите 220 жители на Ямна. Преди селото се засекли с екип на Гражданска защита, който опрял до преспите заедно с телевизионните коли, тръгнали да отразяват бедствието. "Нататък е непроходимо", казали тези от Гражданска защита. "Хайде да пробваме!", заинатили се офроудърите. И успели да стигнат до селото, раздали на хората хляба и млякото. Когато историята се разчула, шефът на Гражданска защита се поинтересувал какви са тия от офроуда и попитал спасителите, с които се засекли на Ямна. "Мани, мани, колите им са по-добри от нашите и по-хубаво ги карат", коментирали спасителите.
Вдигат наново диги и църкви със свои пари
Евгени Тошев разказа как през 2005 г. родната му къща била залята от река Искър. "За броени часове през август дойде такава вълна, че над водата остана само коминът на дома ни. С баща ми ловихме дамаджана с домашната ракия на дядо във водата. Успях да заснема с камера как кокошки се носят по течението върху парчета стиропор."
Нямало жертви, но оттогава с баща му започнали да пишат до институциите за счупената дига край Нови Искър. Все им отговаряли "Няма пари". Когато през декември миналата година много силен проливен дъжд отново наводнил квартали на Нови Искър, на двамата им писнало. Трябвало да се възстанови открадната клапа на дигата - парче желязо, което струва не повече от 1000 лв. Пак отказ. Най-накрая с баща му направили клапата със собствени средства, кметицата осигурила само материал за нея. С човек от форума, който е известен телевизионен режисьор, направили клип с мобилен телефон какво е положението с дигата, завъртели го в мрежата. Няколко дни по-късно 40 души от форума отишли в Нови Искър и започнали да пълнят чували с пясък, с които да надграждат дигите. И понеже доброто е заразно, на следващата седмица цялото село излязло да оправя дигите. Общината си свършила работата, "Напоителни системи" - не.
Евгени има и друга кауза - събира пари да възстанови покрива на църква, паметник на културата, в с. Буковец, Свогенска община, над Батулия. В интернет кани доброволци проектанти, защото няма пари - веднага се показват двама. Преди дни научил радостната новина, че са му преведени няколко хиляди лева по сметка, с които ще успее да възстанови църквата.
"Въча" като от филм на Тарковски
Георги Гатев, мениджър в Yellow pages, си спомня как през 2008 г. потребител на форума написал: "Днес минах покрай язовир "Въча". Беше много мръсно. Дайте да го изчистим!" Форумът се организира и в продължение на 2 поредни години предприема 10 акции за почистването му. Хората го правят за своя сметка, наемат кран. "Вижте го този плаж - като от филм на Тарковски е!", възкликва Стефан Козаров пред компютъра, където "извикват" снимките от тогава. "Върху боклука има пораснали дървета и храсти, но този край е по-чистият... В другия е още по-мръсно!" Появили се местни, които не говорели български. Единият успял да предаде: "Господарят ни прати". Разтърчали се и оставили в краката им по бутилка бира. Вечерта, докато доброволците почивали, местни ги нахокали от съседна полянка, че цял ден трошат от държавните пари, а по цяла нощ ядат, пият и пеят песни. Офроудърите ги поканили "да трошат с тях", пък утре да чистят съвместно.
"Тръгнаха си и повече не се появиха. А парите за почистването момчетата си ги извадиха от джоба",спомня си Козаров. Преди това 4-5-има влизали с лодка във водата и с голи ръце загребвали и вадили боклуците от язовира. В жегата ръцете на почти всички се обринали от мръсотията. "Обривите не минаваха по три месеца. И боляха страшно", спомня си той. Напълнили поне 10 гигантски контейнера. Но не успели да изчистят докрай.
Счупили 4 коли в пожара на Бистришко бранище
Говорят с уважение за пожарникарите, с които гасили Бистришко бранище. Още през януари, когато Владо стартира OFFNews, от Гражданска защита ги канят на среща. Казали им: "Момчета, правите нещо много голямо, грехота е да си нямаме координатите." Когато им се обадили за витошкия пожар, веднага ги поканили: "Можете ли да помагате?"
Качили се 9 джипа, АТВ, дошли и мотори. Евгени Тошев, който е професионален доброволец в Столична община, обикалял с мощния си мотор недостъпните места в опожарената гора и съобщавал на пожарникарите къде и как да стигнат. Камион се повредил, та пожарникарите пеша мъкнали съоръженията си нагоре 8 км по пресечен терен. Офроудърите пък потрошили 4 джипа във витошкия пожар.
Носят книги и филми за българите в Бесарабия
Георги Гатев пък си припомня 4 експедиции с няколко джипки до Бесарабия, за да занесат книги, дивидита, проектор с екран за българите там. Отишли в 5-хилядно българско село с училище за чудо и приказ.
"Срещнахме се с п българи от нас. Посрещнаха ни с хляб и сол." Бедно, но лъщи от чистота. Занесли им два багажника книги и колекцията с филми на "24 часа". Децата живо се интересували от български рок и фолк.
За час купуват 1500 чифта гумени ботуши за Бисер
Форумът е и в центъра на събитията в село Бисер. Първите екипи от спасители на Гражданска защита, които пристигат, се оказват участници в OFFRoad - Bulgaria. Така форумът и новинарският му сайт имат първата и най-точна информация за ставащото там. Късно следобед фирма, следяща ставащото през OFFNews, се обажда с предложение да дари 5000 лева за продукти за пострадалите. Молбата й е форумът да закара продуктите до селото. Главният редактор на сайта Владо Йончев написал във форума: "Спешно се търсят джипове да транспортират помощ за Бисер. Среща в 6 на МЕТРО" и изхвърчал да вземе парите. Когато стигнал супермаркета, количките вече били пълни с продукти точно за 5000 лв., които закарали на бисерчани. Още преди да се върнат в София, други членове на форума отворили пунктове в 7 града за набиране на помощи. "Когато кметицата каза, че имат нужда от гумени ботуши, само за час бяха изкупени ботушите от всички складове в София. Събраха се 1500 чифта", спомня си Владо. От помощите останали към 1000 чувала с дрехи, одеяла, обувки, чорапи. Част дарили на нуждаещи се детски домове и социални заведения, част съхраняват в склад. "Все някога ще потрябват."
На тазгодишната церемония офроудърите получиха награда за спасителните си акции там в ежегодната кампания на "24 часа" "Достойните българи".
Стефан Козаров, физик: Очите ги е страх, ръцете палят джипката
- Oткога сте офроудър?
- Откак се помня. Още в детството, щом се появиха балканчетата, по селата някакви момчета винаги са се въртели по черните пътища. Но това все още не е офроуд.
Най-напред дойдоха джипките, после мотоциклетите. Но моторите са по-специфична, по-нервна техника. Минават оттам, където и козите не могат. Да ги караш, излиза малко по-скъпо от джиповете, но пък после лежането в болница е много дълго...
Лежат сиромасите по 10 месеца в болница и после хоп - пак в гората. А половината имат железа по всичките си кости.
Двутактови мотори возят от тук до тук- после някой трябва да ги чака с бензина, с бинтовете, с резервните части, с всичко. Навремето трябваше да се направят и маршрути. Полека - лека се създаде такава култура, която да може да осигури и мотоциклетистите.
- Как разбрахте за сайта?
- Случайно се запознах с тогавашните му собственици. Преди това бяхме в руски сайт, където животът ми беше пълноценен откъм вземане и даване на акъли, понеже онова е голяма страна, посетителите му са милиони. Интернет е пълен с мъртви сайтове, започнати с огромен ентусиазъм от авторите си. Но на третия ден всичко е свършило и досега продължава да е мъртво. Затова не мислех, че от тази работа ще излезе нещо. Обещах да вляза и да напиша нещо. И наминах. После се оказа, че не можах да си тръгна. Сайтът бързо напредна, защото започнаха да се събират хора, някои с опит - монтьори, горски, шофьори на трактори и тирове.
- Само страстта към бясното каране по черните пътища ли ви събра?
- В началото беше: "Я да видим дали можем да се качим на това баирче отгоре?"
А всички знаехме, че ако тръгнеш от ей онова място, ще стане беля. Ама после си казваш - за какво тогава съм тук, ако не го направя? И го правиш! Очите ги е страх, но ръцете палят джипката. Можеш да се убиеш. Но човекът до теб след няколко секунди се оказва твой другар. Дали ти е спасил живота или удоволствието, няма значение - от този момент сте си близки. Оттам работата тръгва и на друга страна - вместо за гайки и железа, за ремонтите вкъщи, болното си куче или сополите на децата, попадаш в друг свят.
- Иначе с какво се занимавате?
- Аз съм физик, работех в Института за космически изследвания.
- Какво карате?
- УАЗ, разбира се - това за мен е най-доброто. От опит знам, че като се минат 9-10 поста с джипките, работата неизменно опира до сравнението с уаз-а. Уаз-ът е по-евтин и докато го караш, ръцете ти никога не остават чисти. И счупен, без колелета и части, винаги излиза. Освен това се ремонтира с чук, тел и клещи, а частите му са толкова по-евтини, колкото по-често се чупят. Всичко останало са скъпотии и компромиси. Уаз-ът е и единственият, който можеш от магазина да вкараш направо в гората, без да го нарежеш и преправиш. На това му се казва тунинг. Има хора, на които това им е страстта на живота - може да не карат никога, но постоянно строят джипа си. За мен това е собствено направление в офроуда.
Има и още едно - "шашлики".
- Шишчета?
- Всички се събират, намират някъде полянка. Някой започва да тича и да събира дърва. После друг започва да пече немислими количества месо, да се вадят бири и ракии. И ако някой успее, намира някое дере около полянката - там се чупят няколко джипа и с радостни писъци и крясъци започват да се поправят, а покрай това да се яде и пие. Ей това също е форма на офроуда. След два дена някои технологически успяват да изтрезнеят, да се качат на джипа си и да си тръгнат, други остават - също по технологически причини. А после идва асфалтът и всички се вкисват.
- Не е ли лудост?
- За мен е бягство от делника, адреналин. Имам познати, чийто двигател стои разглобен в спалнята им. Други си спят в колите...
- Откъде дойде идеята за мобилна спасителна служба?
- След бясно каране обикновено се лежи в локвата, в канавката, върху някакви камъни, на тротоари. Едната възможност е да не успееш да се прибереш, защото е паднала нощта или през зимата си замръкнал някъде. Другата възможност да не успееш да се прибереш е да си си купил джип вчера. Хората масово смятат, че ако нещото е голямо и черно и с широки колела, значи край - това е ДЖИПЪТ. Качват се в колата, врътват ключа, влизат в канавка и след 20 минути започват да звънят на всичките си познати: "Моля ти се, потънах, тука тре'а да изпратите нещо!" Такива юзъри обикновено не са от нашия форум. Те не правят такива глупости.
Офроудът не е да излезеш на Бойковата магистрала и да слезеш в Бургас. Трябва да си в такова състояние, че да не умреш от умора още на първия пост, а колата - в положение да не я правиш три дни и да стигнеш на четвъртия, когато всички са умрели...
- Безплатно ли е спасяването?
- Не можеш да притискаш човек в беда и да му вземеш и последните пари. Може да има и много - пак важи същото.
На помощ се притичват хора, които никога преди това не си виждал, и може би никога повече в живота си няма да видиш. Но на тях им пука за теб и се чувстват длъжни да ти помогнат. По същия начин и на теб може да се случи да сториш същото. Ако до теб от форума стигне информация, че някой е закъсал, предаваш нататък. А в тази работа за каквото и да става дума, цените са си просто брутални. И докато може да се оправиш с кози крак от кварталната железария или с моторджийско трионче - добре. Сами обаче виждаме, че това не е достатъчно, че все повече ще се налага да спасяваме хора, закъсали някъде. Дали природата е побесняла, или правителствата стават все по-неграмотни - не знам. Трябва постоянна мрежа за връзка, а това са много пари. И освен това има още много организационна работа с държавните структури.
