На Еньовден, когато народът ни вярва, че билките са най-лековити, своя професионален празник отбелязват магистър-фармацевтите в България. Специалистите, които познават всяка билка и лекарствата за всяка болка, по традиция ще отбележат празника с дискусии, обучения, работни срещи по време на Български фармацевтични дни. Каква терапия е необходима за проблемите на магистър-фармацевтите и какво си пожелават за празника, обясняват маг.-фарм. Димитър Коцев и маг.-фарм. Венелин Сапунаров.
Маг.-фарм. Димитър Коцев: Достъпът до аптеки ще се подобри с въвеждане на демографски и географски критерии за разкриването им
- Г-н Коцев, отскоро сте председател на най-голямата регионална фармацевтична колегия София-столична, какви цели сте си поставили?
- Екипът, с който бяхме избрани в Управителния съвет на Регионална фармацевтична колегия София-столична се надяваме да надградим постигнатото досега и да реализираме целите си. Сред тях са постигането на по-добра регулаторна рамка за упражняване на професията ни, убеждаването на политиците за промените, за които отдавна настояваме, запазване на образователния ценз на професията, защита на трудовите ни права.
Убедени сме, че магистър-фармацевтите имаме повече потенциал за подобряване на здравето, отколкото се използва в момента и можем да правим повече в подкрепа на здравната система и българското общество. Например, фармацевти във Великобритания вече ще изписват лекарства за 7 често срещани заболявания, за да се намали времето за чакане за преглед при лекар и да се облекчи работата на претоварените лекари. За да могат да се справят с допълнителното търсене, през следващите две години аптеките в Обединеното кралство ще бъдат подпомогнати от държавата с 645 милиона паунда за увеличаване на персонала и ресурсите. У нас там, където лекарите са най-натоварени, също могат да бъдат облекчени от рутинни дейности и тези дейности се пренасочат към аптеките.
- Кои проблеми на магистър-фармацевтите се нуждаят от спешна терапия?
- Проблемите ни са по-скоро хронични, много са, но ще се спра само на някои от тях. Сериозен проблем е търсенето на лекарства без предписание от лекар за лекарствени продукти, за които е задължително да бъде представена рецепта. Съобщения във вайбър и на хвърчащи листчета не са предписания. Този проблем се неглижира и води до пререкания с нас и агресия от страна на пациенти. За отпускането на лекарствен продукт по лекарско предписание без да е представена рецепта ни грози глоба от 1000 до десетки хиляди левове, а пациентът може да си навреди.
Отношението към професията ни също е болна тема. Завършваме медицински университет заедно с лекари и дентални лекари, а накрая ни сравняват с продавачи. Няма колега, който да не се обижда от подобни сравнения и отношение. За капак, в парламента непрекъснато се предлага задълженията ни да могат да се изпълняват от по-ниско квалифицирани специалисти без образователен ценз за това, което обезсмисля обучението ни над 5 години и половина (без специализациите).
Друг проблем е липсата на лекарства или недостигът/дефицитът, които от години се наблюдават у нас и които доведоха до това, че даже магистър-фармацевтите търсим лекарства помежду си и в социалните мрежи за свои близки и пациенти или от чужбина. Магистър-фармацевтът зад гишето в аптеката понася всички негативи за този проблем – от страданието на пациенти до проверки от институции, без да има вина за случващото се.
- Как може да се подобри достъпът на населението до аптеки и фармацевтични грижи?
- В София около лечебни заведения или на една улица са разположени 3, 4 или 5 аптеки. В България аптеките са повече, отколкото се изисква на глава от населението, което създава и фалшивото усещане, че няма достатъчно магистър-фармацевти. Същевременно в страната са разкрити 5 фармацевтични факултета, а някои завършват и в чужбина, т.е. всяка година завършват повече магистър-фармацевти, отколкото са необходими за населението на България и територията на сраната. Така хем има много аптеки, хем има много магистър-фармацевти, хем е възможно образованието да девалвира, хем на места хората нямат достъп до аптеки и фармацевтични грижи. В Западна Европа няма толкова аптеки на едно място, защото при политиките не е водеща търговията, и е ясно, че аптеките не са магазини, а здравни заведения. Достъпът до аптеки и фармацевтични грижи в България няма да се подобри само с регионални мерки и частични решения, а с цялостна визия за развитие на аптеките и с политики, които да подобряват достъпа до аптеки и фармацевтични грижи, а не да улесняват търговски интереси. Първата стъпка към това е въвеждането на демографски и географски критерии при разкриването на аптеки, както е в много други страни.
- Какво пожелавате на колегите си за празника?
- Да бъдат здрави и горди с професията ни, да бъдат лечители и да намират лек за всяка болка, да продължават да допринасят за това хората да живеят по-дълго и по-добре. Желая и на всички българи да усетят магията на празника, защото Еньовден има специално място в българския календар, и да намерят най-магичното от всички цветя и билки – разковничето.
Маг.-фарм. Венелин Сапунаров: Магистър-фармацевтите заслужаваме достойно възнаграждение за труда си и по-добри условия на работа
- Г-н Сапунаров, какъв подарък очакват магистър-фармацевтите за празника?
- На първо място уважение и достойно възнаграждение за работата си. Трябва на всички да е ясно, че в София 90% от членовете на РФК София-столична са наети магистър-фармацевти на договор и възнагражденията ни не отговарят на труда, знанията и усилията ни. Все повече медицински специалисти протестират по света за по-високо заплащане. Ние сме солидарни с колегите в Гърция, които на 5 юли са обявили 24-часова стачка. Възнагражденията на магистър-фармацевтите в България отдавна са в пъти по-ниски от тези на колегите в други европейски страни, а през последните години не бяха индексирани спрямо ръста на инфлацията и това се отрази негативно на от всеки един от нас. Фармацевтичният труд не е остойностен спрямо работата и задълженията, които имаме. Всяка година сме длъжни да преминаваме различни форми на продължаващо обучение и да инвестираме в професията си, но това не е обвързано със заплатите ни. Ако искат да задържат магистър-фармацевтите в аптеките, е необходимо да се повишат възнагражденията, да се заплащат владеенето на чужди езици, ползването на компютър и различни софтуерни продукти, да се дадат надбавки за нездравословен труд, да има допълнително възнаграждение за тези, които преминават продължаващи обучения.
Несправедливото възнаграждение спрямо многото работа е водеща причина аптеките да се превръщат в непривлекателно място за работа и младите магистър-фармацевти да не желаят да работят в аптеки и да се насочват към индустрията. Сред другите причини са липсата на социален пакет, многото работа, дългогодишните неуредици в здравеопазването, негативно отношение към магистър-фармацевтите от страна на някои работодатели, пациенти, политици, други медицински специалисти.
Поради това пожелавам на всички колеги достойно възнаграждение и високи доходи за труда, който полагат, и по-добри условия на работа, за да продължаваме да се грижим за здравето и благополучието на българското общество.
- Променя ли се ролята на магистър-фармацевтите с развитието на цифровите технологии?
- Цифровото здравеопазване се разширява и има няколко области на полезност, като например придържането на пациентите към лекарствената терапия. Вече има технологии за придържането на пациента към предписаното лечение, като най-добри резултати могат да се постигат, когато медицински специалисти работят с пациентите и ги съветват как да използват тези технологии. По данни на Международната федерация по фармация (FIP) фармацевтите играят решаваща роля в насърчаването към придържане към лечението и в 8 европейски държави има специална услуга за подпомагане на пациентите, които започват прием на ново лекарство. Това предполага и разширяване на ролите и отговорностите на магистър-фармацевтите. В някои страни магистър-фармацевтите могат да ваксинират, да проследяват и да правят скрининг на хронични заболявания като диабет и хипертония с цел да облекчат лекарите, като тези дейности се заплащат на фармацевтите. Същевременно се постигат повече здравни ползи за пациентите и се намаляват разходите за здравните системи. Тези процеси се разраснаха по време на пандемията от COVID-19, в някои страни дори се заплащаше на фармацевтите да правят COVID-19 тестове, да отчитат резултата от тях и да го въвеждат в националните системи за диагностицираните случаи с вируса и с това се намаляваше броя на скритите случаи.
- Вие сте член на Съвета на най-голямата фармацевтична организация в света - Международната федерация по фармация (FIP). Какво предстои през тази година?
- През септември като всяка година ще се проведе Световният конгрес по фармация. В продължение на седмица фармацевти от цял свят ще се запознаят с иновациите във фармацията, ще имат достъп до нови изследвания, ще дискутират по важни за професията теми. Акцентът на конгреса ще бъде за ролята на фармацевтите за укрепване на здравните системи, тъй като пандемията даде доказателства за възможностите на професията ни да поддържа здравните системи. По време на конгреса се очаква да се приемат нова декларация за ролята на фармацевтите при ваксинирането през целия живот и актуализации на политиките за антимикробната резистентност.
