СЗО редуцира обема на противоепидемичните мерки, но това не означава край на пандемията
Проф. Татяна Червенякова е изпълнителен директор на Специализираната болница за лечение на инфекциозни, паразитни и тропически болести (СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“ ЕАД – гр. София) и в състава на Катедрата по инфекциозни, паразитни и тропически болести към Медицински университет - София. Лекар и преподавател с голям опит през годините.
Днес разговаряме с проф. Червенякова, тъй като лечебното заведение, което ръководи, е утвърдено като център, където се хоспитализират тежко болни и проблемни пациенти, и такива, които представляват риск за общественото здраве. През СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“ са преминали болни по време на такива епидемии като морбили, грип, настоящата пандемия и др. В болницата се намира най-голямото разкрито отделение за пациенти с придобита имунна недостатъчност. Там се хоспитализират и такива по-редки заболявания като малария, лайшманиоза, ехинококоза. Първите случаи на маймунска вариола в България са диагностицирани също от екип на болницата.
Наличието на млади специалисти, защитените под нейно ръководство научни трудове, добрата й колаборация с експертите на национално и европейско ниво я правят ръководител, който доведе до утвърждаване на СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“ като необходим център за лечение на такива важни заболявания, които крият риск за общественото здраве.
- Проф. Червенякова, минаха над 3 години от обявяването на COVID-19 пандемията – какво знание натрупаха здравните системи, медицинските специалисти и по-специално вие инфекционистите за този период?
- През декември 2019 г. в град Ухан, провинция Хубей, Китай, бяха съобщени случаи на тежки пневмонии като много бързо се установи, че причина за това е нов корoнавирус. Този вирус беше обозначен като SARS-CoV-2, който причинява коронавирусната болест (COVID-19). На 11 март 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) обяви COVID-19 за пандемия и към настоящия момент - тя не е отменена. Темата продължава да е в центъра на вниманието на медицинските специалисти, да се следят основните варианти на вируса със съответните подварианти, които доведоха до петте наблюдавани вълни на заболяемост с тяхната инвазивност, специфика като възрастово засягане и симптоматика. За този период от време в нашата страна са регистрирани близо 1 400 000 случая на Covid-19, което е предизвикателство за медицинските специалисти. Не беше възможно хоспитализираните пациенти да бъдат поети само от инфекциозните структури в страната и някак си в движение се учихме и работихме заедно с колегите от всички специалности. От началото на пандемията до настоящия момент през най-голямата специализирана структура – СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“ - са преминали 3828 пациенти, от които 860 са деца. И сега се хоспитализират пациенти с COVID-19, в един по-спокоен период.
- Стана ли вирусът по-предвидим и взехме ли си нужните уроци?
- SARS-CoV-2 е вирус с изключително голям геном, представляващ едноверижна РНК молекула с дължина от близо 30 килобази. Именно големината на генома е предпоставка за наблюдаваната висока изменчивост на вируса, която като цяло е характерна за всички РНК вируси. В случая се касае за нов причинител, чийто адаптивен процес по отношение на човешкия организъм все още не е приключил. Това е в отговор на въпроса дали изменчивостта на вируса може да бъде предвидена. На този етап, предвид високата му изменчивост не можем да предвидим появата на нови варианти, както и появата на нов щам. Това, което знаем по принцип за вирусите е, че когато една вирусна частица е в човешката клетка, той намира всички предпоставки за осъществяване на процесите по изменчивост, кореспондиращи с промяна в неговите антигенни свойства.
- Как оценявате към днешна дата приноса на Инфекциозна болница и работещите в нея медицински специалисти в борбата с вируса?
- Приятно ми е да споделя, че аз се радвам на колектива в болницата, особено на онази здрава връзка между поколенията. Опитът на колегите инфекционисти с техния професионализъм се „срещна“ с желанието за знания и опит от стажант-лекарите и по-младите колеги. Колеги от болницата подготвиха и актуализират непрекъснато препоръки и указания за поведение и лечение не само за COVID-19, а и за маймунска вариола, дифтерия. Лечебното заведение работи с Катедрата по инфекциозни, паразитни и тропически болести към МУ-София и това са публикации, научни срещи, ежедневни разговори и обсъждания - един научен потенциал, особено важен и необходим за предизвикателствата от нововъзникнали инфекции и ситуации от епидемии и пандемии.
- В началото на месец май СЗО отмени глобалното извънредно положение – до каква степен можем да сме спокойни, че опасността е отминала?
- На 5 май 2023 г. СЗО редуцира обема на противоепидемичните мерки. Това по никакъв начин не означава край на обявената от самата СЗО пандемия. От март 2020 г. до края на април 2023 г. по данни на организацията в глобален мащаб от SARS-CoV-2 са заболели над 765 млн. души и са загинали над 20 млн. Същевременно, докато повечето европейски държави максимално облекчиха противоепидемичните си мерки, в някои други страни в света (Индия, Китай и Бразилия) се отчитат рекорден брой новозаразени от началото на пандемията. Както отбелязахме по-рано вирусът представлява риск по отношение появата на нови мутации само и единствено, когато се намира в човешкия организъм.
- Има данни, че COVID-19 все пак продължава да е опасност за рисковите групи пациенти – какво показва Вашият опит като инфекционист?
- COVID-19 е нова инфекция, непозната на научната общност до появата си през декември 2019 г. С излизането на първите данни по отношение на заболяемостта, тежестта на заболяването и вирулентността на инфекцията стана ясно, че заболяването представлява особен риск за определени групи като пациенти в напреднала възраст (над 65 год.), хора с хронични сърдечно-съдови, белодробни и метаболитни заболявания, както и такива с онкологични. Наличието на тези рискови фактори представлява сериозна предпоставка за по-тежко боледуване и към днешен ден, въпреки дългия период от над 3 години, през които вирусът циркулира в обществото, както и появата на нови, по-слабо вирулентни варианти. При наличие на респираторни заболявания, трябва да бъдат направени тестове, които включват и COVID-19. При положителен тест решението за хоспитализация или домашно лечение се взима от лекар. Препоръката ми е задължително пациентите да се консултират с медицински специалист, защото поведението и лечението при различните респираторни заболявания имат своята специфика.
- Какъв е профилът на пациентите с COVID-19, които се лекуват в Инфекциозна болница сега? Как може да се избегне хоспитализацията?
- Инфекциозна болница е едно от първите лечебни заведения, което пое и разкри допълнителни отделения за диагностика и лечение на пациенти с коронавирусна инфекция. Първият пациент с доказана SARS-CoV-2 инфекция бе приет за лечение в СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“ на 20 март 2020 г., само 12 дни след първия регистриран случай на тази инфекция в България. От тогава до сега в СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“ постъпват за диагностика и лечение пациенти от всякаква възраст и с наличие на различни придружаващи заболявания, както и такива, намиращи се в различен стадий на болестта (репликативен и/или имунен). Бих искала да отбележа, че Инфекциозна болница разполага с единственото отделение на територията на София-град за диагностика и лечение на деца над 28-дневна възраст с коронавирусна инфекция. Независимо отчетената сравнително ниска заболяемост в страната към момента, инфекцията все още представлява сериозен риск за здравето на пациенти, което повдига въпроса за необходимостта от провеждане на ефективна профилактика. Единствената възможност за осъществяване на такава профилактика остава ваксинацията.
- Какви са възможностите за лечение на пациентите в България?
- От появата на вируса през месец декември 2019 г. до момента бяха проучени и въведени в лечебната практика различни терапевтични модели. Те включваха приложението на медикаменти, някои от които в хода на пандемията доказаха своята ефективност, а за други се установи, че не са толкова ефективни. От началото на появата на това заболяване в страната Инфекциозна болница винаги се е стремяла да следи и изпълнява международни препоръки, свързани с терапията на това заболяване. Това наложи постепенно в хода на пандемията промяна в терапевтичните протоколи по отношение на директно действащите противовирусни медикаменти. За лечението на това заболяване при пациенти, хоспитализирани в СБАЛПБ „Проф. Ив. Киров“, в зависимост от стадия на заболяването са на разположение, както специфични противовирусни терапии, ефективни в началния стадий на болестта, така и медикаменти, приложими във втория (имунен) стадий. Паралелно се разработват нови класове противовирусни моноклонални антитела, чието приложение ще бъде насочено за осъществяване на преекспозиционна профилактика на рискови групи. Това е добра възможност за превенция под формата на пасивна имунизация и за пациенти, които не подлежат на имунизация по медицински показания. Тази технология е все още в стадий на разработка и се очаква нейното приложение към края на тази година или в началото на следващата.
Повече информация за симптомите, тестването и рисковите фактори за тежка форма на заболяване, свързани с COVID-19, може да получите на сайта www.covid19-actfast.bg.
Материалът се реализира с подкрепата на Пфайзер.
С подкрепата на Пфайзер Люксембург САРЛ клон България
Бул. “Цариградско шосе” 115 M, сграда D, ет. F, 1784 София,
Тел. +359 2 970 4333, факс 02/ 970 4300
PP-CPI-BGR-0011. Дата на изготвяне: юли 2023
