Изследване с над 500 хил. души сочи като виновник системното възпаление
Ново проучване установява, че чернодробната фиброза е свързана с намалена когнитивна функция и обем на мозъка. Според изследователите от Йейлския университет връзката е отчасти провокирана от хроничното възпаление.
Фиброзата е нещо като уплътняване на чернодробната тъкан, при което тя губи възможност да върши обичайната си работа.
Констатациите, казват учените, подкрепят теорията за съществуването на оста на черния дроб и мозъка, и подчертават необходимостта от ранно наблюдение на чернодробните заболявания.
Все повече научни доказателства разкриват, че здравето на мозъка и здравето на тялото са взаимносвързани, така че едното често влияе на другото. Понякога връзките с органите са неочаквани и не дават очевидно обяснение за ефекта на скачени съдове. “Започваме да разбираме, че чернодробното, сърдечносъдовото и други заболявания ще имат въздействие върху мозъка, а мозъчните нарушения оказват влияние върху тялото”, обяснява екипът от катедрата по радиология и биомедицински изображения в Медицинския факултет на Йейл.
За новото проучване учените са използвали данни от UK Biobank - пул от здравна информация за повече от половин милион възрастни, за да разберат по-добре как чернодробната фиброза може да повлияе на мозъка. Големият набор от данни позволи да се оцени потенциалната връзка между черния дроб и мозъка в подгрупа от общото население и да изследват ефекти, които може да са трудни за откриване в по-малки бази данни.
На фокус изследователите поставят работната памет, способността за решаване на нови проблеми и скоростта на обработка на информацията, както и обема на сивото вещество в различни области на мозъка. Обобщенията показват, че в сравнение със здравите участници тези с чернодробна фиброза е по-вероятно да имат намалени когнитивни способности и намален обем на сивото вещество в няколко области на мозъка, включително хипокампуса, таламуса, стриатума и мозъчния ствол.
Възпалението е замесено в много чернодробни и мозъчни заболявания, но има малък брой проучвания за търсене на причините. Преобладават хипотезите, че хроничното възпаление, свързано с чернодробно заболяване, може да засегне мозъка. За новото проучване изследователите са използвали маркер за системно възпаление - молекула, наречена С-реактивен протеин, за да определят дали възпалението може да бъде фактор във връзката, наблюдавана между чернодробната фиброза, познанието и мозъчната структура. Предположението, че нивата на С-реактивния протеин са по-високи при участниците с чернодробна фиброза, отколкото при хората без заболяването, се потвърждава категорично. Така се стига до идеята, че С-реактивният протеин има отчетлива роля за връзката между чернодробната фиброза, когнитивната функция и обема на мозъка. Казано най-стегнато, това потвърждава съществуването на ос черен дроб - мозък. Практическият смисъл е препоръката за промяна на парадигмата в лечението на чернодробните заболявания, свързани с втвърдяване на органа.
Чернодробната фиброза в ранен стадий е обратим синдром. Нашето проучване предполага, че ранното наблюдение и превенцията на чернодробните заболявания може да намали когнитивния спад и загубата на обем на мозъка, обяснява д-р Ронгато Джанг, водещ автор на изследването.
Откриването на посредническата роля на системното възпаление е знак, че лекарства или интервенции, насочени към овладяването му, може да намалят тежестта на заболяването.
Изследователите представят и констатации, че предотвратяването на увреждания на черния дроб може да помогне за забавяне на прогресията на болести като алцхаймер.
Предишни изследвания показват, че амилоид-бета отлаганията, замесени в болестта на Алцхаймер, се филтрират от черния дроб.
Така чернодробната дисфункция може да допринесе за натрупване на белтъка в мозъка. Мозъчните региони, установени като най-силно свързани с чернодробната фиброза - хипокампусът, таламусът и стриатумът, често са сред първите мозъчни зони, които губят обем при стареене и ранен алцхаймер.
