Горещините няма да влияят драматично, ако намалеят валежите и се увеличи човешката дейност срещу комарите
Въпреки че маларията беше официално елиминирана в Европа през 70-те години на миналия век, комарите от вида анофелес, които могат да пренасят заболяването, се възпроизвеждат и живеят на много места на континента, което води до феномен, известен като анофелизъм без малария. Но това е на път да се промени, ако държавите не отговорят с адекватни мерки на промените на климата. Той е все по-благоприятен за възникване на огнища на малария още сега и с по-голяма сила това ще се утвърждава в бъдеще.
В последния си доклад Междуправителствена експертна група по климатични промени твърди, че глобалното затопляне от 1,5-2 градуса в сравнение с прединдустриалните нива се очаква да има големи въздействия върху векторно пренасяните болести като малария и че рискът от тях се очаква да расте.
Въпреки значителния брой внесени случаи на малария от пътници и мигрантски потоци от ендемични райони в много редки случаи се подозира местно предаване в места, в които в миналото е имало малария.
В резултат на повишаването на температурата (чули сте, че последните години са най-топлите, откакто се правят измервания) - се очаква географското разпространение на комарите анофелес да се разпростре на север и възможният сезон на предаване на малария да бъде удължен.
Следователно рискът от предаване на малария ще се покачи, освен ако още сега не започнат да се прилагат социално-икономически мерки за ограничаване на популациите на насекомото - преносител на причинителя на маларията – маларийния плазмодий, предупреждават инфекционисти от Университета на Цюрих. Швейцарските учени не са единствени в опасенията си – десетки проучвания правят такива прогнози на базата на анализи на факторите или на математически модели, използвани с голяма точност в епидемиологията.
Всъщност комарите от рисковото семейство се срещат и в момента в много държави в Европа, включително в България. Това не е достатъчно за възникване на местни огнища на малария обаче. Трябва да има болни хора, които да бъдат ухапани от въпросните комари, в насекомите да попаднат маларийните плазмодии и на свой ред комарите да заразят с паразита хората, които ще ухапят впоследствие.
Чрез анализ по различни критерии на данните за Европа швейцарските учени открояват България и още 11 държави като потенциално рискови за завръщане на заболяването - Испания, Франция, Италия, Гърция, Румъния, Македония, Сърбия, Хърватия, Унгария, Украйна и Русия. (Потенциалните обхванати територии вижте на картата.)
Маларията съществува от праисторически времена и се е намесвала в хода на човешката история през вековете. И днес все още е една от най-разпространените инфекциозни болести – почти половината от населението на планетата е изложено на риск от болестта. Освен това маларията причинява повече смъртни случаи от всички паразитни заболявания, взети заедно.
Като цяло днес маларията е лечимо заболяване, ако се диагностицира и лекува своевременно и правилно. Тежката малария обаче е състояние, което изисква спешна медицинска помощ и трябва да се лекува агресивно.
От ухапването до симптомите минава известно време, инкубационен период. В повечето случаи варира от 7 до 30 дни.
Диагнозата на маларията зависи от доказването на паразитите в кръвта, обикновено чрез микроскопско изследване.
Инфекцията протича пристъпно с втрисане, висока терпература, треска, анемия, главоболие, гадене и повръщане, болки в цялото тяло, общо неразположение и едновременно уголемяване на черния дроб и далака, което в медицинската практика се нарича хепатоспленомегалия.
Смята се, че маларията е пристигнала в Европа от долината на Нил през неолита (4000–3000 г. пр.н.е.). Първоначално се среща само в южните територии, но се е разпространила на целия континент. Подклаждала е големи огнища в продължение на повече от две хилядолетия. До средата на XIX век зоната на риск от малария обхваща 53% от земната повърхност, достигайки на север до Арктическия кръг и излагайки на риск почти 90% от световното население с обхват дори в северните ширини. Епидемиите са били обичайно явление до началото на XX век чак до Скандинавия в Европа и до Канада в Северна Америка. Епидемиологичната тежест е най-голяма в Африка, където се концентрират приблизително 80% от всички заболели и 90% от всички смъртни случаи. Засяга предимно бременни жени и деца на възраст под 5 години, които са и с най-уязвим имунитет поради особености на организма в тези периоди.
След световните войни през миналия век бързият икономически растеж на Европа и Съединените щати ограничава рязко маларията в тези райони. Замогването на държавите и хората улесняват борбата с комарите преносители.
Пресушават се блатата, подобряват се условията на живот и в борбата навлизат препарати за унищожаване на комарите чрез пръскане на тревните площи с инсектициди и защита на жилищата с мрежи, допълнително намалява разпространението на маларията. Така във втората половина на века човешките намеси вземат надмощие над предаването на паразита от комарите и водят до елиминиране на болестта. Сега обаче и без това нестабилният баланс в полза на човека е на път да се провали. И не само в 12-те държави, посочени като рискови.
Повишаването на температурата, свързано с изменението на климата, е само един компонент в сложния епидемиологичен пъзел на маларията. Затоплянето не означава непременно увеличаване на риска от предаване, ако е придружено от намаляване на валежите. Ролята на валежите за улесняване на предаването на малария е главно чрез поддържане на места със застояваща вода за размножаване на ларвите.
Различните модели на въздействието на маларията показват, че до 2080 г. може да настъпи изместване на север на маларийния епидемичен пояс до Централна и Северна Европа.
В районите с умерен климат зимните температури обикновено не са благоприятни за развитието на комарите и паразитите – оптималните диапазони са в рамките на 16 до 33 градуса. Но - поне засега! - зимите в Европа губят от свирепостта си. Освен че горещото време разширява териториите с популации от маларийни комари, температурата влияе върху развитието и продължителността на оцеляване на комара, а също и на размножаването и живота на паразитите в него.
Европейският офис на Световната здравна организация предупреди преди дни, че като цяло има нарастващ риск от болести, пренасяни от комари, в Европейския регион, включително денга, зика, чикунгуня и западнонилска треска, и свързани с променящия се климат и разпространението на комари, пренасящи вирусите. Въпреки това рискът от възобновяване на маларията изглежда нееднакъв в различните части на Европа. На север и на запад човешката дейност за промяна на околната среда, в жилищата, методите за напояване и в животновъдството са допринесли за продължаващата загуба на места за размножаване на маларийните комари.
