- Операцията дава надежда на бездетните жени, има и мъж доброволец, който желае да му присадят утроба
- Трансплантацията не е за цял живот, а за няколко години, докато се роди дете. После матката се отстранява, за да не се приемат до живот лекарства, потискащи имунната система
След 25 г. изследвания лекарски екип направи първата във Великобритания операция за присаждане на матка. Тя ще даде възможност на жени без пълноценна утроба да забременеят и родят.
Присаждането, извършено в болница в Оксфорд, бе крито с месеци заради опасения от усложнения, които можеха да бъдат много сериозни, обясняват от клиниката. За него лекарите съобщиха едва наскоро, след като се увериха, че е успешно и двете жени са добре.
34-годишната пациентка получи органа от 40-годишната си сестра, която има две деца и е решила да не ражда повече. По думите на лекарите и двете жени, желаещи да останат анонимни, били “на седмото небе” след
успешната двойна операция, продължила 9 ч. и 20 минути
Малката сестра е родена със синдром на Майер-Рокитански-Кустер-Хаузер (MRKH) - рядка аномалия, при която момичето се ражда с неоформена вагина и недоразвита или напълно липсваща матка. Първият симптом на заболяването, от което страда 1 от 5000 жени, е липсата на менструация.
Присаждането на матка съществено се отличава от това на други органи. То не се прави за цял живот, а за няколко години, докато жената роди дете, което задължително става с цезарово сечение. После матката се отстранява, за да води майката нормален живот и да не приема лекарства, потискащи имунната система.
При болестта MRKH яйчниците не са увредени и функционират нормално. Затова преди операцията пациентката минава два цикъла на стимулиране на овулацията, за да се извлекат яйцеклетки, които да бъдат оплодени със спермата на съпруга , за да създадат ембриони.
Най-жизнеспособните ембриони се замразяват и при успешна трансплантация да бъдат прехвърлени в новата матка
“А в момента тя функционира безупречно”, уверява пред Би Би Си водещият уникалната операция хирург проф. Ричард Смит.
При успешно прехвърляне на ембриона жената взема имуносупресори през цялата бременност, за да се предотврати отхвърлянето на донорния орган.
За разлика от трансплантацията на сърце или черен дроб тази на матка е ограничена във времето. Лекарите предполагат, че след около пет години и една, най-много две успешни бременности, тя ще бъде отстранена и вече няма да са необходими имуносупресори.
Как протече операцията
Тежестта на уникалната процедура в Оксфорд пада върху двама хирурзи – Ричард Смит от лондонския Импириъл колидж и Изабел Кирога от Оксфордския център за трансплантации. В първия етап на операцията, продължил 8 ч и 12 мин, те отстраняват матката от 40-годишната дарителка. Внимават да не повредят яйчниците, за да не причинят ранна менопауза. Отделят матката заедно с фалопиевите тръби и важни кръвоносни съдове около органа.
“Като онкологичен хирург съм свикнал да премахвам органи, като същевременно “запечатвам” съдовете. А при трансплантация органът трябва да се извади с възможно най-много “незапечатани” съдове- обяснява проф. Смит. -
Имаше набор от кръвоносни съдове, които никога през живота си не бях виждал
Затова бе много трудно да извадим органа, но го направихме”, добавя той. В един момент дарителката започва обилно да кърви, но докторите овладяват положението.
Следва пренасяне на органа към реципиентката, вече подготвена за процедурата. Най-трудната част е да се свържат много малки съдове, които осигуряват кръвоснабдяването на матката. Тази част от операцията е дело на д-р Кирога. Но хирурзите уверяват, че никой от тях не се е опитал да дръпне чергата към себе си. И двамата са се местели около операционната маса до мястото, където в даден момент са били най-необходими.
Трансплантацията е струвала на благотворителната
организация Womb Transplant UK около 30 000 евро.
В нея са участвали безвъзмездно над 30 души медицински персонал.
Според д-р Смит технически хирурзите отдавна са готови да извършват подобни операции, но засега вероятността от неуспех е висока. Основните усложнения възникват веднага след присаждането и вероятността от тях е 20-25%. След 3-4 дни рискът от неблагоприятен изход спада, а 2 седмици по-късно жената с нова матка получава първа менструация, шансът да роди дете нараства, а вероятността от сериозни усложнения намалява до минимум.
Ако трансплантацията на матка стане рутинна, жените, родени със синдром на MRKH, няма да са обречени на бездетие, коментира Би Би Си. Засега второ подобно присаждане във Великобритания е планирано за близките месеци, а още няколко пациентки чакат да им определят дата.
Според Адам Бален, професор по репродуктивна медицина в Лийдс, когато медицината напредне още и процедурата се усъвършенства, не е изключено мъже да се подлагат на нея и да раждат деца. Той вече имал пациент, желаещ да му присадят утроба.
Българинът Петър Димитров е
част от екипа на операцията
Българинът д-р Петър Димитров е част от екипа лекари, извършили първото присаждане на матка във Великобритания, съобщи БТА, като цитира сайта “Българи в Лондон”.
Д-р Димитров е от Златоград. Установява се в Англия, преди България да влезе в ЕС. Затова му се налага да положи изпити, за да може дипломата му да бъде призната там. След това специализира анестезиология. Започва да работи в Оксфорд и става консултант в болница “Чърчил”.
Това са старшите лекари във Великобритания. По традиция към тях се обръщат с “мистър” или “мисис”, а не “доктор”, пише сайтът.
“Бях консултант анестезиолог за реципиента. Ролята на анестезиолога е изключително важна, особено при трансплантации. Тя започва много по-рано от операцията с предоперативна подготовка. От много години работя с хирурга, който трансплантира органа. Тя настояваше да бъда с нея и при тази операция. Важно е за хирурга да работи с екипа си, да разчита на анестезиолога за това пациентът да бъде в оптимално състояние”, разказва д-р Димитров в интервю за darik.bg.
Според него най-критичният и най-емоционалният момент в подобни операции е, когато присаденият орган се напълни отново с кръв и почва нов живот.
“Това е доста критичен етап от операцията, защото може да има обилно кървене или исхемично нарушение. Този етап мина с голямо напрежение и облекчение, че нещата изглеждат добре. Операцията бе по-трудна от планираната”, спомня си анестезиологът.
Д-р Димитров е убеден, че трансплантация на матка е възможна в скоро време в България.
“У нас има много кадърни и знаещи доктори, които са в течение с последните тенденции в тяхната специалност. Смятам, че с добра подготовка подобни операции са възможни. Чувам, че има колеги, които дори са готови, желая им успех”, обясни докторът.
В Европа трансплантация на матка е правена в Чехия и Сърбия.
