Всеки четвърти лекар в България е избрал да се грижи за здравето на хората в София. В края на 2022 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват общо 29 599 лекари.
От тях 7163 медици работят в столицата
Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Жените преоблават в професията - те са 4206, докато мъжета са 2957.
Най-голям е делът на лекарите на възраст между 55 и 64 години - 1940, или 27,1%. Младите специалисти до 35 г. са 1718, или 24%. Това отрежда и първото място на столицата по брой на младите лекари.
Най- възрастните - на 65 и повече години, са 1280, или 17,9%. Най-много са общопрактикуващите лекари - 723, или 10,1%.
Следват специалистите по “Акушерство и гинекология” -
513, “Анестезиология и интензивно лечение” - 503, и “Кардиология” - 469.
Осигуреността на населението в София с лекари на 10 000 души е 55,9. Тук столицата е на второ място след Плевен, където този показател е 72,4 на 10 хиляди.
Лекарите по дентална медицина са 1943, а медицинските специалисти по здравни грижи са 9887, от които 6215 медицински сестри и 836 акушерки. Работещият друг персонал с немедицинско образование е 11 238 души.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2022 г. е 836,7 на 100 000 души от населението.
В столицата има 67 болници, а лечебните заведения за извънболнична помощ са 554.
До края на годината пък здравното министерство трябва да приеме
стандарти, които да намалят ножицата в заплатите на лекарите
Те ще важат за лечебните заведения с над 51% държавно участие. Идеята не е да има таван на заплатите на лекарите, а максимална разлика между най-високите и най-ниските. Причината е, че маржовете в тези доходи са огромни, но това трудно може да се регулира, защото едни специалности като акушерството и гинекологията са атрактивни и носят висок доход, а други като съдебните медици и др. са неатрактивни.
Специален акцент ще бъдат заплатите на медицинските сестри - причината е, че те получават твърда заплата, но нямат възможност да формират доход като лекарите.
Здравната каса няма да санкционира болници, които не са осигурили заплащане на персонала си по минималните прагове, заложени в колективния трудов договор. Действието на текста, заложен в новия национален рамков договор с Българския лекарски съюз, пък се отлага с шест месеца.
През гратисния период ще се търсят решения как да се осигурят средства за увеличение на заплатите на медицинския персонал в болниците, които не могат да се справят с това.
Предвидени са повече пари за консултации при специалисти и при личните лекари, обясни заместник здравният министър Михаил Околийски. Според него това ще позволи много по-интензивна работа с пациентите, профилактика, която на практика ще се случва.
При подписването на националния рамков договор за дентална помощ пък стана ясно, че за пациентите не се предвиждат нови услуги, платени от Здравната каса. За децата се запазва правото на преглед и 4 процедури, а пълнолетните ще имат достъп до преглед и 3 процедури.
