За разлика от традиционните лечения, в които имунното потискане трябва да се прилага постоянно, с новия подход то има потенциал да бъде трайно и прицелено в конкретни клетки
Принципно нов тип ваксина показа в лабораторни условия, че може напълно да обърне автоимунни заболявания. При това - без да се изключва останалата част от имунната система. Разработена е от изследователи в Училището по молекулярно инженерство на Чикагския университет и дава големи надежди за лечение на диабет тип 1, множествена склероза, болест на Крон, цьолиакия.
Автоимунните заболявания са предизвикателство пред медицината въпреки напредъка в лечението. Един на всеки 10 души има автоимунно заболяване. При всяко от тях имунната система бърка определен тип свои здрави клетки с бактерии, гъбички, вируси или с рак и ги атакува. Традиционно автоимунните заболявания се третират с имуносупресори - лекарства, които потискат имунитета. Терапиите могат да бъдат много ефективни, но това спасение идва със свой пакет рискове. При генералното възпирането на имунния отговор се блокират и имунните процеси, без които човек става жертва на всевъзможни инфекции. И причината е, че покрай неприятелските клетки “горят” и нормалните клетки.
В традиционния случай защитата от причинителите на заболявания е прилагането на ваксина. Но в случая с автоагресивната реакция на организма към собствените си здрави клетки подходът не може да бъде такъв.
Ако вместо това можем да лекуваме пациенти с нещо, което наричаме обратна ваксина, тя може да бъде много по-специфична и да доведе до по-малко странични ефекти. Това обясни в изявлението си по повод обнадеждаващите резултати д-р Джефри Хъбел, професор по тъканно инженерство към институт на Чикагския университет и ръководител на прочуване върху създаден от екипа му продукт.
Целта е “обратната ваксина” да изтрие паметта на имунната система за молекула, която иначе би атакувала. При множествена склерозай например това би попречило на имунните клетки да атакуват миелина - защитното покритие на нервните клетки, което заболяването унищожава. При другите разпространени автоимунни заболявания целта на провокираното “забравяне” би съхранила потърпевшите клетки на панкреаса, на стомаха, на червата.
В проучването си и създаването на ваксината изследователите са заимствали от съществуващ механизъм в тялото. При нормални обстоятелства имунната система не се задейства за клетка, която умира естествено, механизъм, известен като периферен имунен толеранс. Главен герой в него е черният дроб. Той маркира молекули от разрушаващите се клетки със знак “не унищожавай” чрез захарната молекула N-ацетилгалактозамин, наричана за краткост и pGal.
Учените са разсъждавали така: ако създадем метод за прикрепване на pGal към всяка молекула, която организмвът самоатакува, имунната система ще започне да я толерира. Идеята се оказва успешна при тестване с мишки. Изследователите успяват да предотвратят разрушителните автореакции.
Последните проучвания на екипа отиват с крачка напред и показват, че с метода може да се лекуват автоимунни болести, които вече са се разгърнали. Ясно е, че е по-добре лечението да не срива цялата имунна система, а да се насочи към специфичните молекули и клетки, които тялото погрешно атакува. Освен това за разлика от традицонните лечения, в които имуносупресивният подход трябва да се прилага хронично, подходът с ваксината има потенциала да бъде траен, обясняват учените. Те са използвали миши модел на подобно на множествената склероза заболяване - автоимунен енцефаломиелит. Учените съобщават, че когато прилагат обратната ваксина, имунната система спира да атакува миелина. Нервите започват да функционират правилно и това обръща заболяването при мишките.
На въпроса кога можем да видим в реалния живот обратна ваксина за автоимунни болести, екипът отговаря: вече текат клинични тестове за определени състояния.
