- Профилактиката у нас ще бъде ефективна, когато стане задължителна, казва в Световния ден на сърцето председателят на Българското дружество по интервенционална кардиология
- Кръвното трябва да е под 120/80, а лошият холестерол – до 3 mmol/l
- Проф. Василев, инициативи като Световния ден на сърцето, който се отбелязва на 29 септември, целят повишаване на вниманието и информираността за сърдечносъдовите заболявания. От вашия опит на кардиолог какво знаят хората за сърцето и какво все остава неразбрано?
- Всекидневните ми разговори с пациентите показват, че повечето хора все още знаят твърде малко за сърцето и сърдечносъдовото здраве. Ученето на това как да живеем, да се храним здравословно, как да се грижим за здравето си трябва да започне от училищна възраст – когато се възпитават навиците.
Трудно е вече на 50-60 г.
човек да започне да променя
навиците и начина си на живот
Случва се, но като изключение: един на 50 пациенти може да се промени значително, даже изцяло, един на 20 ще се съобрази с някои препоръки, останалите ще изпълняват съветите седмица-две-три след остър инцидент и дотам. Острите сърдечносъдови инциденти - например инфаркт, както и прединфарктни и постинфарктни състояния или тежка аритмия, която води до разстройство на хемодинамиката, разтърсват живота, ежедневния ритъм, човек изпитва истински страх от това, че диша тежко и не му стига въздух. Реалната промяна на живота и навиците обаче е много трудна, особено за българите. Това е и причината за постоянно високата честота на сърдечносъдовите заболявания и България да е все на едно от челните места по сърдечносъдова смърт в света от години. Тези заболявания и особено коронарната болест на сърцето, която представлява 70-80% от кардиологичната патология, са социални болести.
През 2011 г. American College of Cardiology (ACC) представи компютърна томография на 57 мумии от египетските пирамиди, починалите са със средна възраст около 60 г. От тези изследвания със скенер се видя, че още преди хилядолетия хората са боледували от атеросклероза, имали са отлагания на плаки в съдовете на сърцето, в сънните артерии.
Нашите тела не са се променили: реагират на охолното хранене с отлагания на различни холестеролови продукти в стените на съдовете, а това води до стеснения и запушвания и следват огромните проблеми с функциите на сърцето и правилното протичане на кръвта в съдове и органи. Промяната на начина на живот и начина на хранене може да доведе до сериозна промяна във възникването на болестта – може да не развиеш до болестни нива всичко това или да стане в напреднала възраст.
Когато станем пациенти обаче, болестта вече не може да бъде излекувана,
може да бъде добре лекувана,
забавена, дори спряна като
развитие, но няма да
настъпи излекуване
Затова и във всички съвременни учебници по кардиология вече се говори за време, продължителност на експозиция на вредни фактори и интензивност на експозицията – не е все едно дали ядем мазна пържола веднъж седмично, или е всеки ден. Имат значение нивата на холестерола, който възниква вследствие на такова хранене и дали е леко, или силно повишен.
В моята практика все пак има примери на пациенти, които променят навиците си, след като са диагностицирани. Жена с коронарна болест, предсърдно мъждене, аортна склероза на възраст малко след 70-те спря да пуши, изцяло промени начина си на живот и хранене, придържа се към лекарствената терапия и това подобри качеството на живот.
- Каква е статистиката за сърдечносъдовите заболявания в България?
- Тя е силно изкривена и изключително трудна за интерпретация. Може да се разчита основно на тези специализирани центрове, които поддържат бази данни и водят наблюдение на пациентите си през годините. Световните данни сочат, че сме в групите общества с най-висок риск от атеросклероза и най-много болни на глава от населението. Това означава, че става дума за стотици хиляди българи със сърдечносъдови заболявания. Трябва да се грижим за тях. Първо те самите трябва да осъзнаят, че са болни и че имат сериозен, понякога животозастрашаващ проблем. Голяма част от пациентите не разбират, не приемат сериозността на състоянието си. У нас никой не иска да мисли, че е смъртен. Нашето обществено съзнание като че ли е настроено на очакване за безсмъртие. Наскоро казвам на възрастен пациент с инфаркт и усложнения, че има нужда от сърдечна операция и без нея ще умре, а той ми отвръща: “А стига, бе!”. Затова и българите масово не ходят на доктор. В нашата професия се виждат много често последиците от изкривения мъжкарски принцип: “Стискай, да ти мине.” Чака се, докато положението стане нетърпимо, но очакванията са докторът да оправи нещата. В такава фаза на болестта обаче, какъвто и ресурс да инвестираш в лечението, в най-добрия случай можеш само да спреш развитието .
- Защо профилактиката е толкова трудна цел в България?
- Първо, на нейното осъществяване се гледа несериозно. На хартия всичко е разписано. По състоянието на пациентите, които идват при нас, се вижда, че твърде малко се изпълнява. Второ, профилактиката по принцип трябва да има задължителен характер. Оставена само на свободната воля на българина, няма да стане ефективна.
У нас се ходи на доктор, когато
си много зле. Когато си
просто зле, се лекуваш сам
- Кои са най-вредните навици за сърдечносъдовото здраве у нас?
- Поставям погрешното хранене на първо място. Качеството на храните е лошо, най-достъпните продукти в магазините са свръхпреработени и съдържат всичко, което не трябва да се яде. Следва тютюнопушенето, с чието масово разпространение България също е в челните редици сред страните от ЕС. Третият стълб на вредните навици е обездвижването. Ако на един автомобил се слагат масло и гориво с ниско качество, двигателят в един момент се разваля. Ако стои само в гараж, след известно време ръждясва и се разпада. Сърцето е нашият двигател, принципът е същият.
Ако обаче човек е съзнателен, в който и момент да спре лошите навици, ще има добър ефект. Ще спре да губи години живот.
- Къде стои стресът в списъка на враговете на сърцето?
- Той е фактор, който със сигурност влияе на телата ни. Хроничният стрес разболява, има връзка с развитието на хипертонията и съдовите промени. Говорим постоянно за стреса, но той не може да се оразмери количествено. Ако човек пуши по 2 кутии цигари на ден, класификацията казва “тежък пушач”. Ако живее със стойности на кръвното 150/100 постоянно, значи е “тежък хипертоник”. Ако “лошият” холестерол (LDL) е над 4 mmol/l постоянно, има висок риск от атеросклероза. Това са рискови фактори с количествено измерение, при които целим намаление на количествената експозиция – прилагаме терапия за намаляване на холестерола, артериалното налягане и т.н. При стреса това е изключително трудно, защото по думите на Джон Йейтс, специалист по невронаука, изследовател на медитацията: “Дори да си много напреднал в медитацията и да си постигнал добър баланс в личния живот,
само едно силно стресогенно
събитие е достатъчно, за да
елиминира всичко постигнато”
Докато, ако си на терапия за висок холестерол и преядеш веднъж с мазна храна, холестеролът няма да се вдигне.
- Какво включва профилактичният преглед и какви са съвременните норми на показателите, които трябва да следим?
- Нормите вече са обвързани с рисковия профил и са много индивидуални. Лошият холестерол например трябва да е под 3 – 3,6 mmol/l и донякъде е универсална норма. Всяко атеросклеротично заболяване, всеки рисков фактор сваля стойността на холестерола за конкретния човек. Оптималното артериално налягане е под 120/80. Дефиницията за артериална хипертония е стойности над 140/90, измерени при 2 последователни визити при лекаря, като измерването става след 5 мин в покой, без влияние на дразнители и стресогенни фактори.
При стандартен профилактичен преглед трябва да се измери кръвното, да се направи електрокардиограма, да се разговаря с пациента за начина му на живот. При изследванията да се видят холестеролът, щитовидните хормони – има масова патология на щитовидната жлеза, кръвната захар на гладно, серумният креатинин (за бъбречната функция), чернодробните ензими (особено при по-либерално отношение към алкохола). Алкохолът вече не се препоръчва дори и в минимални количества като профилактика за сърдечносъдовото здраве.
- Кои от дадените съвети прилагате лично?
- Всичко, което препоръчвам, е част от моя начин на живот. Никога не съм пушил, алкохол употребявам изключително рядко и в минимално количество, придържам се към хранене с много зеленчуци и плодове, без индустриално обработени храни, без добавена захар, с ниско съдържание на мазнини.
CV
- Проф. д-р Добрин Василев, дм, е завършил медицина през 1998 г. в Медицинския университет - Плевен. В края на специализацията си в Централната болница на Министерството на вътрешните работи във Варшава под егидата на Европейското кардиологично дружество защитава докторска степен във Варшавската медицинска академия през 2009 г.
- От 2014 г. до 2021 г. е началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска”.
- Председател на Дружеството по интервенционална кардиология от август 2021 г.
- Медицински директор на СБАЛК „Медика Кор“ – Русе от октомври 2021 г.
- Научните му интереси включват интервенционално лечение на комплексни коронарни стенози, периферно-съдови интервенции, ендоваскуларно лечение на мозъчен инсулт. Има над 90 научни публикации с импакт фактор.
