Специализирани сме в откриването на вродени заболявания и аномалии на плода, разполагаме с високотехнологична апаратура, посочва лекарят ординатор в отделението по образна диагностика в УМБАЛ „Лозенец"
Проф. д-р Георги Хаджидеков е завършил Медицинския университет в София. Има специалност "Образна диагностика" и научната степен "доктор". Специализирал е във Франция. От 2002 г. е част от екипа на УМБАЛ "Лозенец". От 2007 г. е щатен преподавател в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
- Проф. Хаджидеков, вие сте трето поколение рентгенолог, преподавател сте в Медицинския факултет на СУ „Климент Охридски", наскоро станахте професор. Разкажете ни за тази традиция във вашето семейство, защо лекар и защо рентгенолог точно в болница „Лозенец"?
– Основите за любовта към медицината и рентгенологията поставя дядо ми, на когото съм кръстен. За времето си изтъкнат професор, полиглот и същевременно много скромен и тих човек. Баща ми, дългогодишен ръководител на катедра в Медицинския университет - София, пази в сърцето си незабравими спомени за дядо, много ми е разказвал за него, за ценните съвети, които му е давал. Част от професионалния път на моя дядо е преминал в нашата болница. И двамата оставят неусетно, но значимо траен пример за подражание за мен, а също и за сестра ми, която упражнява същата професия.
- Образната диагностика е ключова област от медицината, но не е много популярна за читателите. Може ли да им разясните с какво се занимава тя?
– Образната диагностика има за цел чрез различни физични принципи да доставя образи на части и органи на човешкото тяло, променени или не, от болестни процеси. Доскоро наричахме специалността „рентгенология, защото получаването на диагностични образи се основаваше само на рентгеновите лъчи. Днес я назоваваме"„образна диагностика, защото използва и методи, които не са базирани на рентгенови лъчи, а именно ултразвуковото изследване и магнитнорезонансната образна диагностика. Но можем да кажем, че и това наименование не отразява изцяло обхвата на специалността, тъй като под контрола на образните методи рентгенологът може да извършва и минимално инвазивни терапевтични, лечебни процедури – т.нар интервенционална рентгенология.
- В кои случаи предпочитате конвенционални и в кои специализирани методики за образната диагностика?
– Градирането на образните методи за достигането на диагнозата следва принципите от лесноосъществимия метод към по-сложния, от по-малко лъченатоварващия към по-натоварващия, от по-евтиния към по-скъпия, от по-неинвазивния към по-инвазивния. Ако с обикновената рентгенография се отговаря на диагностичния въпрос, какво по-добре от това, не са нужни други методи. Степенуването на методите е основен процес при всяка клинична ситуация. Изградени са общоприети препоръки за осъществяването им. Основното е на кои въпроси на клинициста трябва да отговорим. Да, измененията при някои заболявания са видни само при най-усъвършенстваните технологично образни методи, но невинаги е нужно да започваме с тях.
- С какво образната диагностика тук е по-различна? С каква техника и апаратура разполагате и тя по-модерна ли е, отколкото в други големи болници в страната?
– Отделението по образна диагностика на Университетската болница „Лозенец разполага с апаратурен парк, който е един от най-добрите за лечебните заведения в страната. На първо място ще посоча апаратурата за магнитен резнонанс 3Тесла, т.е, с висока напрегнатост на магнитното поле, което гарантира висока тъканна разделителна способност на получените образи и за по-късо време в сравнение с традиционните. Компютърният томограф, доставящ едновременно 256 среза от човешкото тяло, също е продукт на най-съвременна технология. Модерна е и апаратурата за ултразвукови изследвания, за определяне на костната плътност, дигитални са и апаратите за класическите рентгенови изследвания. Притежаваме и система за архивиране и предаване на образите от всички образни изследвания.
- С какви лекари разполага екипът на отделението?
– Най-ценни от състава на отделението са младите колеги - специализанти и тези с отскоро призната специалност. Те са мотивирани за израстване в професията, имат голям интерес към научни изследвания и преподаване и са бъдещето на нашата структура.
- Отделението ви е специализирано в магнитнорезонансна пренатална (преди раждането) диагностика на вродени заболявания и аномалии на плода. Разкажете нещо повече за този вид диагностика?
– Пренаталната, или фетална магнитно-резонансна, диагностика е съвременен дял от медицинската практика. Тя цели чрез магнитнорезонансната диагностика да открие, потвърди или отхвърли изменения в плода, които акушер-гинекологът подозира от ултразвуковото или клиничното изследване. Методът надхвърля възможностите на ултразвуковото изследване. Диагностиката на аномалии още преди раждането дава по-големи възможности за по-нататъшното поведение или развитието на новороденото и при детето. Ние си сътрудничим с редица акушер-гинеколози и сме референтни за тях чрез метода. Отначало пренаталната магнитнорезонансна диагностика откриваше само промени в главния мозък. С технологичното развитие на апаратурата днес се диагностицират и промени в редица други органи. Както при много други случаи, ранната диагностика е от основно значение за оптимално последващо поведение.
- Във вашето отделение се извършват и изследвания за остеопороза, която е социалнозначим проблем. Въпреки това все още тези изследвания се заплащат, а не се поемат от НЗОК. Как мислите, дали профилактиката за остеопороза не трябва да стане държавна политика? И какви са вашите наблюдения - българката информирана ли е и идва ли на профилактични прегледи за остеопороза?
Остеопорозата засяга голяма част от жените след менопаузата, по-малко мъже. Деминерализацията на костите увеличава значително риска от фрактури - счупвания на костите, които могат да имат значими последствия, които могат да доведат дори до инвалидизация. И тук ранната диагностика е важна за избягване на нежелани усложнения, а има и медикаментозни възможности за предотвратяването им. В много страни има препоръки към жените в менопауза за периодично изследване на костната плътност. Важно е да има по-широка разяснителна здравна информация за сенсибилизиране на рисковия контингент и разширяване на здравната култура. Улеснението за провеждането на такива изследвания е полезно заради социалната значимост на заболяването.
- Как си партнирате с колегите си клиницисти в болницата? Търсят ли ви често за съдействие?
– Образната диагностика все повече е клинична специалност. Сътрудничеството с другите клиницисти е задължителен елемент в работати ни. Диагностичните и терапевтичните въпроси в днешно време се решават екипно, с мултидисциплинарен подход. Сътрудничеството ни с колегите е тясно и то ражда взаимно доверие. Нека припомним, че в голям процент образното изследване е поискано от други специалисти, а не от пациента. Екипното начало е в основата на съвременната медицинска практика и все повече налага и субспециализация в образната диагностика за осигуряване на по-добър отговор и по-добро сътрудничество с клинициста.
- На 10.11.2023 г. в лечебното заведение ще се проведе традиционният форум „Клинични дни „Лозенец", този път посветен на образната диагностика. Защо точно за образната диагностика и какви теми ще бъдат презентирани? Разгръщате и сериозна научна дейност, имате над 230 научни публикации, отскоро сте и професор. В кои сфери са научните ви интереси?
– Пренаталната, фетална магнитнорезонансна диагностика е в центъра на научните ми интереси. Проучванията ми целят разширението на обхвата на метода, използването на някои форми на изкуствения интелект в интерпретирането на образите, в търсене на форми за количествена (квантитативна) оценка на измененията. Имам разработки в приложението на иновативни методики на магнитнорезонансната урография в детска възраст, предоставящи не само морфологична, но и функционална оценка на бъбреците. Обобщено, научните ми интереси обхващат пренаталната, педиатричната и урогениталната магнитнорезонансна диагностика. Участвам активно и в работата и инциативите на европейските дружества по тези субспециалности.
