Антибиотичното лечение е неефективно при вирусни заболявания, казва д-р Надежда Римпова, д.м. от УМБАЛ „Софиямед"
Няколко вируса разболяват децата през тази зима. Сред тях са освен тези, причиняващи сезонните инфекции, RSV-респираторно синцитиален вирус, ковид и все по-често през последните дни грип.
Типичните сезонни инфекции са с изява на температура, кашлица, увеличена секреция от носа и съответно техните усложнения със засягане на горните и долни дихателни пътища. За отграничаването на причинителя на инфекцията е важно да се провеждат бързи тестове, защото лечението е различно.
Това коментира д-р Надежда Римпова, д.м., началник на Детското отделение в УМБАЛ „Софиямед“. Тя коментира, че приемът на деца в Отделението не е спирал през празничните коледни и новогодишни празници, а направените консултации в 24-часовия детски неотложен кабинет, който работи в ДКЦ „Софиямед“-Люлин, където е и Отделението на болницата, се е повишил няколко пъти.
От „Софиямед“ отчитат 60% прираст за последното тримесечие на децата, постъпващи със симптоми характерни за острите респираторни заболявания, включително грип и ковид-19.
Само за декември специалистите са извършили над 800 педиатрични консултации в детския неотложен кабинет и над 630 специализирани консултации на деца.
Педиатърът дава и прости съвети как родителите да различат дали настинката при детето се дължи на вирусна инфекция или грип.
„Настинката се проявява със запушен и/или течащ нос (хрема), лека температура, кашлица, болки в гърлото и други. Симптомите се развиват постепенно и децата са в добър емоционален тонус, имат апетит (или той е леко намален). Симптомите обикновено отшумяват за седмица и не нарушават режима на детето. Изключително рядко има усложнения (предимно при деца с нарушен имунитет или с тежки хронични и метаболитни заболявания). Не е така при грипната инфекция. Тя се причинява от грипните вируси (Influenza virus А и Influenza virus B). Започва внезапно с висока температура, влошено общо състояние на детето, което предпочита да лежи, няма желание да играе. Симптомите настъпват толкова внезапно, че родителят може да посочи точният час, в който детето е повишило температура и се е влошило. По-големите деца съобщават за главоболие, болки по мускулите, суха кашлица, както при възрастните. Апетитът намалява силно или почти изчезва, а при по-тежки случаи децата отказват да приемат и необходимите течности. При някои допълнително могат да се наблюдават повръщане и диария. Усложненията са много по-чести и включват: инфекции на долните дихателни пътища (пневмония), на ЦНС (енцефалит) и други. Част от симптомите на обикновената настинка, могат да се наблюдават и при грип (хрема, болки в гърлото, кашлица), но често те са по-тежко изразени, по-трудно се повлияват от медикаменти и се задържат за по-продължително време. Възстановяването от неусложнен грип обикновено отнема между 4-5 и 8-10 дни. При наличие на усложнения този период може да се удължи значително“.
Най-често обикновената настинка не изисква специфично или насочено лечение. Добър хигиенно-диетичен режим с достатъчен прием на течности, електролити, витамини, повече почивка, без физическо или емоционално натоварване, са повече от достатъчни. Приложението на симптоматични средства като: инхалации с физиологичен разтвор, капки и спрейове за нос и гърло, температуропонижаващи средства, обезболяващи и противовъзпалителни медикамента са препоръчителни и понякога достатъчни, казва д-р Римпова.
При доказана инфекция с грипния вирус обаче има специфично лечение, което възпрепятства разпространението на вируса, а то е ефективно само в началото на инфекциозния процес.
„Изключително важно е да се помни, че антибиотичното лечение е неефективно при вирусни заболявания! То е не просто безпредметно, но и води до изключително повишаване резистентността (устойчивостта) на микроорганизмите. Преценката за необходимост от приложението на антибиотик е отговорност на лекаря“, уточнява педиатърът.
Екипът педиатри в „Софиямед“ отчита и повишено позитивиране на серологичните тестове за причинител микоплазма пневмоние, на която се дължи огромен процент от развитие на атипична пневмония при деца и възрастни. Децата обикновено са в неувредено общо състояние и най-често клиничната изява е свързана с респираторния тракт – кашлица.
„Често инфекцията с Mycoplasma pneumoniae може да има и кожни прояви или такива свързани с нервната система. Леките форми не изискват лечение с антибиотик, но продължителната кашлица, дори без температура, особено когато са свързани с променен статус на белия дроб изискват продължителна антибиотична терапия, без значение, че детето е във видимо добро общо състояние. Промените в белия дроб се визуализират при рентгенография. Именно затова съветвам родителите да посещават проследяващия педиатър“, казва д-р Римпова.
Тя съветва и кога е добре да заведем детето на лекар:
„Необходимостта от консултация с лекар зависи от една страна от тежестта и продължителността на симптомите, а от друга от особеностите на конкретното дете (наличието на подлежащи заболявания). При бебета, особено когато са под 3-месечна възраст е добре консултация с педиатър да се проведе своевременно, защото те са най-уязвимата група за тежко протичане и развитие на усложнения. При деца без подлежащи увреждания е разумно да се потърси вниманието на личния лекар при симптоми, които се задържат повече от 24-48 часа. Пренасочване към съответен специалист или клиника би трябвало да става по преценка на лекаря. При деца с подлежащи заболявания или нарушен имунитет, този интервал е значително по-къс – би трябвало да се потърси помощ още в първите часове, след началото на симптомите. Някои по-тежки симптоми като задух, посиняване, гърчове, много висока температура с треска, загуба или промяна на съзнанието, изискват незабавно насочване към адекватна болнична структура“.
А на най-важният въпрос на родителите как да предпазят децата педиатърът отговаря, че не е възможно, но за да протекат по-леко е необходимо да провеждат разходки навън, независимо от температурите, да приемат богата на витамини храна, а ако не е възможно – да приемат добавка от витамини, особено витамин Д през зимата, когато няма достатъчно слънце и не може да се набави през кожата.
