Аркади Шарков е здравен икономист и изследовател от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Днес разговаряме с него за насоките на развитие на болничната система у нас, за спънките и трудностите, които могат да се появят, ако частните болници провеждат обществени поръчки за доставка на лекарства и последиците за пациентите.
- Г-н Шарков, бюджетът за здравеопазване за годината е вече факт, обещанията са за положителни промени, какви ще бъдат те според вас?
- Договореният бюджет за здравеопазване за 2024 г. бе добре балансиран спрямо нуждите и интересите и прогнозните стойности от 2023 г. Положителните промени имат няколко аспекта – ръстът на разходите за първична извънболнична и специализирана извънболнична помощ запазва своя изравнителен тренд спрямо останалите пера в бюджета на НЗОК. Това е положителен сигнал, че пари за профилактика има, въпросът е как ще бъдат изразходени и дали Министерството на здравеопазването ще съумее да информира изпълнителите, както и пациентите за новите възможности за прегледи и скрининг. Това, което трябва да бъде обсъдено обаче са потенциалните допълнителни възможности за финансирането на дейностите, които са залегнали в Антираковия план на България. От ключово значение е това да бъде координирано както от Министерския съвет, така и от Министерството на здравеопазването, тъй като е Европейски стратегически приоритет до 2030 г.
- Болничната система продължава да се развива и разширява, много са гласовете, които казват, че това не бива повече да се допуска. Така ли е всъщност – много ли са болниците, отнесено към броя на населението и територията на страната? Има ли други фактори, които влияят на броя на стационарите?
- Преди година съвместно с Изследователски център „Тренд“ проведохме национално-представително социологическо проучване, където близо половината от допитаните заявиха, че няма нужда от разкриване на нови частни лечебни заведения. Същият въпрос бе зададен и по отношение на това дали лечебните заведения за болнична помощ са достатъчно на територията на страната – отговорилите с „да“ отново бяха близо половината от допитаните. Разбира се, това е един прочит на ситуацията. Има обективни статистически критерии, които могат да бъдат използвани за оценка на достатъчността и плътността на лечебните заведения за болнична помощ. Тази оценка е и функция на дълго обсъжданата и очаквана Национална здравна карта. Ключов момент при тези изчисления е създаването на възможност те да бъдат динамични. Или, иначе казано – с промяната на обстоятелствата да се променят и заключенията от картата.
- Споделяте ли виждането, че областните многопрофилни болници са „гръбнакът на системата“? Клише ли е това или отразява реалната ситуация днес?
- Областните болници отново доказаха своята ключова важност по време на COVID пандемията. Благодарение на равномерното им разположение и наличието на ключови звена за спешност потокът от пациенти бе сравнително равномерно разпределен. Разбира се, и към момента тези лечебни заведения продължават да изпълняват ключови за здравето дейности и да поддържат звена, които други болници не правят поради липса на рентабилност. Разбира се, е нужен обединен подход за ясното им позициониране спрямо останалата конкуренция в системата. Решенията за финансиране на парче работят година за година, но липсва конкретика какво се цели с тях в дългосрочен план.
- Една от години болна тема са общинските болници. Някои народни представители от Комисията по здравеопазване наскоро изразиха мнение, че би било удачно да се потърси диалог с общините и тези лечебни заведения да се наситят с друг смисъл – да бъдат трансформирани в заведения за долекуване, със съответните клинични пътеки, създадени за тази цел?
- Казусът с общинските лечебни заведения за болнична помощ тлее от години. Вследствие на урбанизацията и демографските процеси, които текат, функциите им все повече затихват, тъй като от една страна няма пациентопоток, а от друга – няма достатъчно кадри за обезпечаването им и се налага закриване на отделения. Националната здравна стратегия в последната ѝ версия включваше като цел преобразуването на част от общинските болници в медицински центрове. Дали те ще обхванат функции за долекуване или пък ще им бъде дадено право да извършват дейности от извънболничната помощ вече е въпрос на дебат и решение в пленарната зала. Основен проблем, който можем да набележим, е липсата на ангажираност от кандидат-кметовете по време на общинските избори. Новоизбраните представители на местната власт следва да вземат пряко участие в дебатите по темата за преобразуването, както и да поемат отговорност за звената, чиито принципали са. Накрая пак ще се окаже, че Министерство на здравеопазването ще бъде обградено от протести за звена, чиито собственик не е.
- Също така много коментирана тема в публичното пространство е въпросът дали частните болници трябва да провеждат обществени поръчки за лекарства. Какво е вашето мнение?
- Краткият отговор е – не. Няма как частно дружество да провежда обществена поръчка, чисто философски. Ако народните представители решат да нарушат този принцип, ще създадат опасен прецедент и възможност тази практика да се прехвърли към други сфери на икономиката. Доколкото знам, все още живеем в демокрация и мнозинството в парламента защитава принципите на пазарната икономика.
Решението е друго – да заработи централизираният търг за лекарства. Неговата работа е да задава ценови таван, над които впоследствие НЗОК да не заплаща даден лекарствен продукт. Друг немалък казус при евентуално преминаване към някаква форма на промяна в ЗОП ще бъде окрупняването на пазара на търговия с лекарства, което само по себе си ще намали конкуренцията, като има потенциал да се формира олигопол, както и картел. Не на последно място – обществените поръчки, които към момента се провеждат, са много неефективни спрямо нуждите на лекарствения пазар и възможността да има повече конкуренция. Иначе казано – сключват се дългогодишни договори за доставка, които не позволяват на конкуренти, влезли преждевременно на пазара, да предложат по-ниска цена и по-добри условия. Обикновено се сключват и с много тесни спецификации и индикации, което автоматично остракира конкуренти от възможността да участват. Всеки един от тези прецеденти е описван през годините в сигнали, пращани към КЗК.
- Какви биха били последиците за пациентите, ако се задължат частните болници да провеждат поръчки по ЗОП?
- Забавяне или невъзможност за бърз достъп до нужната терапия, поради често обжалване на тръжните процедури. Намалена или липса на възможност за избор между няколко терапии с вариращи цени и невъзможност за осигуряване на най-доброто лечение, което може да се осигури.
- И като обобщение – кой според Вас е оптималният път, по който трябва да се развива болничната система у нас с оглед демографията на страната, структурата на заболеваемостта, тежкия недостиг на медицински кадри, но и необходимостта от качествена съвременна медицинска помощ на българските граждани, независимо от това къде живеят - в столицата, в голям град или отдалечен район?
- Ще припомня на читателите какво се случва с животите на двама световно признати икономисти, когато настъпва Голямата депресия в САЩ между 1929 и 1932. Става въпрос за Ървинг Фишър и Джон Мейнард Кейнс. Двама признати за времето си икономисти, възприемани като „суперзвезди“ през 20-ти век. След настъпването на икономическия колапс, Фишър продължава да стои на старата си теза за инвестиция в същите стари акции, което в последствие води и до неговия личен фалит. Кейнс, от друга страна, избира динамичния подход, като изказва небезизвестната фраза, важаща и до днес за повечето неща в живота, а именно – „Когато фактите се променят, променям мнението си…“.
Намираме се в нов етап на световно развитие, има както политическо, така и икономическо пренареждане, то неминуемо ще се отрази и на здравните системи. Плюсът на нашата е, че е сравнително млада в сравнение с останалите в Европа, което позволява на хората, взимащи решения, да бъдат по-гъвкави в подхода си. Привличането на нови кадри зависи от либерализацията на специализациите, заплатите и средата, в която впоследствие те ще оперират буквално и преносно. Когато говорим за структурата за заболеваемостта, неминуемо трябва да изведем на преден план и демографския проблем, пред който сме изправени.
Възрастовата пирамида на населението изглежда повече като ромбоид с формата на пумпал, отколкото като пирамида, а именно най-голямата група от населението е на възраст между 45 и 50 години, което допълнително обтяга финансово социалната и здравни системи, също не трябва да забравяме и преждевременната смъртност. Балансът между достъпа и качеството в малките и големите населени места би могъл да се случи само чрез икономически стимули към младите лекари, които да покрият здравните нужди в по-отдалечените места, както и да обменят добри практики и умения със своите колеги в другите населени места. Не на последно място – инвестициите в здраве са инвестиции в икономиката. Докато няма всеобщо разбиране за това, нито едно от гореизброените неща не може да се случи.
Източник: zdrave.net
