На Еньовден, когато билките са най-лековити, своя професионален празник отбелязват магистър фармацевтите в България. В навечерието на празника по време на Български фармацевтични дни във Варна Регионална фармацевтична колегия София-столична бе отличена за „Регионална фармацевтична колегия на годината". Как отбелязват празника и какви са предизвикателствата пред професията, разказва маг.-фарм. Димитър Коцев, председател на УС на РФК София-столична, и маг.-фарм. Венелин Сапунаров, FIP Council Member.
- Г-н Коцев, какво пожелавате на колегите си за празника?
- Честит празник на всички колеги! С пожелание за здраве и да бъдем ценени като медицински специалисти. Нека правим повече за здравето на българското общество, нека правим повече от това, за което сме обучавани, и да имаме по-малко административни задачи. А на всички българи желая да бъдат здрави и да намерят билка за болките си и разковничето за щастието си!
- Защо е важна професията на магистър-фармацевтите?
- Магистър-фармацевтите сме важни, защото сме единствените медицински специалисти, които могат да отпускат лекарства по лекарско предписание. Ние знаем кога едно лекарство е полезно и кога може да ви навреди. Знаем всичко за лекарствата – от създаването на молекулата до отпускането им в аптеката, производство, доставка, дозиране и още много. Магистър-фармацевтите можем да предотвратяваме лекарствени взаимодействия, да ви окажем фармацевтични грижи и при необходимост да ви насочим към лекар. Благодарение на магистър-фармацевтите лекарствата достигат до подходящия пациент в точната доза в правилния момент. Ние сме най-достъпните медицински специалисти според Световната здравна организация и с всичко това подобряваме здравето и благополучието на хората.
- Какво остава скрито зад гишето в аптеката за пациентите?
- Пациентът вижда как магистър-фармацевтът му отпуска лекарството, но преди това се правят множество проверки. Фармацевтите проверяваме информацията на рецептата, дозировка и продължителността на лечението, срока на годност и температурата на съхранение, даваме указания за начина на прием, при необходимост съобщаваме за възможни лекарствени взаимодействия, проверяваме дали лекарството не е фалшифицирано, подаваме информация в множество електронни системи като тази за електронно проследяване на лекарствата и Националната здравноинформационна система. Дори за лекарствата, които се отпускат без рецепта и които се използват за самолечение, магистър-фармацевтите правим множество проверки и сме изключително важни, за да няма злоупотреби и тежки последици като отравяния, нежелани лекарствени взаимодействия и др.
Употребата на лекарства без рецепта крие рискове, като например злоупотребата с аналгетици може да доведе до тежко всекидневно главоболие, влошаващо рутинните ежедневни дейности на човека; употребата на аналгетици от човек с главоболие може да прикрие хипертония и след седмица да има летален изход; злоупотребата със сироп за кашлица от непълнолетни не по предназначение може да ги заведе до токсикологично отделение с тежки увреди за здравето.
- Защо е важен образователният ценз на магистър-фармацевтите?
- Магистър-фармацевтите се подготвяме около две години за кандидатстудентски изпити по биология и химия, за да ни приемат да се обучаваме по специалността. След което учим над 5 години, задължително преминаваме стаж в аптека и за финал имаме държавни изпити.
Специалността ни е сложна и трудна, защото е свързана с опазването на живота и здравето на хората. С образователния ценз се гарантира на пациентите, че ще им помогнем за грижата за тяхното здраве и благополучие. С по-нисък ценз можем да им навредим и да бъдем неподготвени за предизвикателствата на професията. В този смисъл не сме съгласни да девалвират ценза ни на магистър-фармацевти чрез промени в закони и наредби в полза на други лица, и то на фона на 5 фармацевтични факултета и в очакване да се отвори шести.
- Г-н Сапунаров, какво ще пожелаете за празника?
- Честит празник на всички колеги магистър-фармацевти! Пожелавам им здраве, да бъде съхранен образователният ценз на професията ни и да бъдат защитени работните места и трудовите ни права. Нека успехите и възнагражденията им се множат, а с тях и удовлетворението на пациентите и българското общество.
- Каква е ролята на магистър-фармацевтите по света и у нас?
- Ролята на фармацевтите остава решаваща за изграждането на по-здраво общество навсякъде по света. Ние не сме продавачи, а аптеката не е магазин. Фармацевтичната професия допринася много за подобряване на здравето и благосъстоянието по света. От предписване на профилактични лечения за ХИВ в Бразилия и ваксиниране на деца в Южна Африка до подпомагане на пациенти в Ливан да се справят с диабета и обучение за отпадъците от лекарства в Холандия, колегите по целия свят допринасят за обществото всеки ден. Във Великобритания колегите предписват лекарства за 7 често срещани заболявания, защо и в България магистър-фармацевтите да не можем да предписваме терапия поне за себе си?! Това може да се прави от редица медицински специлисти, но не и от специалистите по лекарствата.
Фармацевтите сме неразделна част от здравните системи, като играем жизненоважна роля за задоволяване на здравните нужди. На първо място, осигуряваме достъп до основни лекарства и тяхната оптимална употреба, но също така използваме своя опит, за да допринесем за грижата за пациентите и общественото здраве. На много места фармацевтите са първата точка за контакт за здравни съвети и първични здравни грижи, особено в условия с недостиг на финанси и медицински кадри. В много страни държавата, международни организации, здравни фондове заплащат на фармацевтите да работят за предотвратяване на заболявания (напр. чрез прилагане на ваксинации); провеждане на здравен скрининг, обучаване на пациентите и помагане за подобряване на здравната грамотност. Така се цели да се работи с един голям процент от хората, които не могат да бъдат обхванати от лекарите. И както беше доказано по време на пандемията от COVID-19, фармацевтите сме в челните редици на справянето с глобалните здравни кризи.
По много и разнообразни начини всеки ден фармацевтичната професия отговаря на здравните нужди. В България обаче трябва да подчертаем, че нашият потенциал за подобряване на здравето не се използва пълноценно. У нас сме натоварени с множество административни функции, заплащането ни продължава да е в пъти по-ниско от това на колеги в други европейски страни, а натоварването там е значително по-малко. Например в неделя има само една дежурна аптека в район, а в събота над половината аптеки не работят.
- Каква е ролята на фармацевтите за ваксинациите?
- Според нов глобален доклад на Международната федерация по фармация (FIP) ваксинирането чрез аптека вече е разрешено в най-малко 56 държави, като 22 държави са идентифицирани като разрешаващи тези услуги от 2020 г. насам. Имунизацията срещу заразни болести, предотвратими чрез ваксина, не само намалява заболеваемостта и смъртността, тя намалява натиска върху системите на здравеопазване. Новият доклад на FIP представя констатации за различни имунизационни схеми, ръководени от фармацевти, включително дейности за застъпничество, регулаторни рамки, администриране и предписване на ваксини, обучение и сертифициране, поддържане на досиета за ваксинации, заплащане на услуги за ваксиниране и обществено удовлетворение, както и подчертаване предизвикателства пред разширяването на услугата.
- Какво могат да правят фармацевтите за първичната здравна помощ?
- Искаме да се повиши осведомеността за аптеките като места за предоставяне на първична здравна помощ. Въпреки значителния напредък във фармацевтичната практика твърде много хора все още възприемат аптеките като търговски предприятия, а не като места за предоставяне на здравни и фармацевтични грижи. Това е пречка пред фармацевтите да предоставят услугите, които са обучени да предоставят и от които здравната система и обществото отчаяно се нуждаят.
Универсалното признаване на уникалното място на фармацевтичната професия в първичната здравна помощ би довело до подобрени грижи за пациентите, подобрен достъп до здравни услуги, по-добро сътрудничество с лекарите, намалени разходи за здравеопазване, професионално израстване и ново овластяващо законодателство и политики. С делегирането на тези права на магистър-фармацевтите има шанс да се обхване една голяма група от населението, която не стига до лекар, както е в много други страни.
Нашето послание е, че искаме всеки да мисли за фармацията, когато мисли за здравето си. Необходимо е и политиците да мислят за универсално аптечно покритие, когато мислят за универсално здравно покритие
