Ред е държавните институции да си свършат работата: спешните болници да имат ясен статут и справедлива система за финансиране
- Д-р Петров, МБАЛ “Света Анна – Варна” е спешната болница на Североизточна България. Какво е да си лекар в спешната медицина в днешно време в България?
- Да работиш в спешна болница във всяко време и във всяка точка от света, е изключително наситено с адреналин занимание, амортизиращо много бързо човека, който го практикува. У нас обаче то е двойно по-изхабяващо. По куп причини. Първо, болниците като МБАЛ “Света Анна – Варна” нямат официално статут на спешни. Ние гарантираме денонощна медицинска помощ на всеки, който я потърси – българин, чужденец, осигурен, неосигурен, в съзнание, извън такова и прочeе. Акумулираме огромен обем разходи – от първичната диагностика до излекуването. Правим това с пълното съзнание, че голяма част от тях ще останат за сметка на болницата, тъй като няма нито спешни пакети, нито други механизми, които да покриват поне частично похарченото за диагностиката на неосигурените пациенти. В същото време приемаме хора, чиито състояния сами по себе си не са спешни. Те са си “отглеждали” здравословния проблем дълго време и го обявяват за неотложен, когато решат или вече не могат да изтърпяват болки или друг дискомфорт. Идват през спешния портал и ние нямаме право да ги върнем или препратим за планово лечение, тъй като те моментално биха предявили претенции, че им е отказана медицинска помощ. Когато се стигне дотам, вие – медиите, най-добре знаете какво следва.
- Искате да кажете, че гражданите успяват да доминират над лекарските решения?
- Казвам, че системата се нуждае спешно от прецизиране на регламентите, правата и задълженията в отношенията „лекар-болен“.
Съгласете се, че няма логика пациент да се налага над специалист, когато става дума за определяне на здравословното му състояние и необходимото лечение. Не е нормално и това всеки, който не хареса достатъчно преглеждащия го лекар, да вика полиция и да го набеждава, че е неадекватен, а органите на реда под граждански натиск да третират един лекар като престъпник. Това, както и бруталните случаи на насилие над лекари в спешните сектори, са най-сигурните начини системата да осиротее до критични граници.
В спешните болници парите по правило не са достатъчни, амортизацията е голяма и като добавим унизителното отношение към медицинския персонал, единственото, на което се обричаме, е скоро да няма кой да работи в тези лечебни заведения. Не бива да се залъгваме: най-лесното решение за един добре квалифициран лекар, каквито са нашите в МБАЛ “Света Анна – Варна”, да излезе от смазващия режим на спешност и дежурства и да си намери по-лека работа за доста повече пари.
- Има ли изход?
- Китайците са казали, че от всяка ситуация има поне 7 изхода. Просто трябва да започнем да търсим решенията.
Като първата задължителна стъпка е да спрем да хулим лекарите, да имаме повече търпение и уважение към труда им. Това, което зависи от нас като ръководство на болницата, смея да кажа, че сме го свършили. Сградният фонд е изцяло реновиран, медицинското оборудване е на прилично ниво и продължаваме да го обновяваме и модернизираме, персоналът е отличен като квалификация, знания и опит. Ред е на държавните институции да си свършат работата: спешните болници да имат ясен статут и адекватна система за финансиране.
