Здравето ни зависи от нашите баба и дядо много повече, отколкото си мислим. И то не само като генетична лотария. Нито като прословутата градска легенда за предаване на талантите през поколение.
Внуците на баби и дядовци с висше образование имат базовите предпоставки да са по-здрави и да остаряват с естествените за възрастта темпове. При тях по-рядко или никога може да не се появат преждевременни признаци на старост.
Замесена е епигенетиката. Представете си я като врата на трезор, в който са депозирани гените. Дали ще се проявят, или ще си лежат кротко в хранилището, зависи от отварянето на вратата. Не е толкова просто, разбира се, но илюстрира медицинската философия за разликата между предразположение за някакво заболяване и реалния живот, в който изобщо да не се случи. Например: може да имаш генетична уязвимост за високо кръвно, но ако не пушиш, храниш се разумно, спортуваш, стараеш се да спиш достатъчно и да поддържаш емоционален и психически комфорт, може никога да не узнаеш за лошите си “хипертонични” гени.
Ролята на епигенетиката за качеството на живота и здравето се изучава усилено от края на миналия век, но през последните няколко години науката за управлението на генетичната карма изкачи няколко стъпала наведнъж. Тъкмо всички научихме, че имаме вътрешен часовник, които се регулира от редуването на периоди на слънчево греене и тъмнина, и учените заговориха за епигенетичен часовник - нов маркер за страеене, който изчислява ускоряване, забавяне или съвпадение с хронологичната възраст. Той отразява общата оценка на клетъчната или биологична възраст спрямо годините според личните документи.
Последното откритие в тази област е на екип от учени от американски университети, които изследват три поколения (баби и дядовци, майки и внуци). Проучването им, публикувано в Social Science & Medicine, оценява връзката между образователните постижения на бабите и дядовците и епигенетично базирания и поколенчески предаван часовник на остаряването.
Изследването установява нормално напредване на възрастовите промени при внуците на образовани хора. Тази способност да се запази скоростта на биологичното стареене може да има значителни последици за здравето през целия живот. Водещ фактор е социално-икономическият статус - доказано той е пряка последица от образователния ценз - на първото от трите поколения. Той косвено влияе върху родителското образование и факторите, свързани със здравето на майките. Особено върху поведенческите навици, от които зависи метаболитното и сърдечносъдовото ѝ здраве.
Данните от медицинските истории на изследваните поколения показват, че образоваността на бабите и дядовците като косвена мярка за добрите материални и битови условия, в които се отглеждат като малки майките, имат дълготрайно въздействие върху здравните резултати на внуците.
И обратното - нисък социален статус на първата генерация може да създаде неблагоприятни ранни епигенетични изменения в репродуктивната система на момиченцето, бъдеща майка. Още в предишни проучвания е било установено, че се създават промени в овоцитите - незрелите, развиващи се все още яйцеклетки, които могат да бъдат предадени на потомството. Освен това неравностойната среда в ранно детство увеличава вероятността от последващо затлъстяване на майката. Това от своя страна променя цитоплазмата на яйцеклетката по време на бременност и може да влоши развитието на плода.
В допълнение, излагането на майката на несгоди в ранния живот е свързано с нежелано програмиране на имунната система, така че да се улесняват клетъчните възпаления. А те невидимо, но упорито подкопават здравето.
Взети заедно, тези констатации показват, че ранните житейски несгоди са свързани с резултатите от бременността на майката, които също могат да повлияят на епигенетичния състав на потомството, обобощават изследователте. И изтъкват, че е от решаващо значение да продължи изследването насвързаните със здравето последици от социално-икономическите ограничения върху майките.
Точният механизъм все пак остава неясен.
Една от много вероятните хипотезите е, че може да има директно предаване през поколения на метаболитни модели, които се отразяват на епигенетичните часовници. Вероятен път може да бъде вътреутробното програмиране по време на бременността, което да е повлияло епигенетично на потомството. Друга възможност е уязвимата имунна система на майката. Тя може пряко да повлияе на средата, в която се развива плодът по време на бременността, и в крайна сметка да закодира предразположение за лошо здраве на потомството.
Бъдещите проучвания - трасират целите си изследователите - трябва да възпроизведат проучването, за да отчетат влиянията от образованието на бабите и дядовците едновременно по майчина и бащина линия.
