Д-р Александър Носиков: Съвременните технологии помагат в превенцията и намаляването на вредите върху организма

• Д-р Александър Носиков е кардиолог в Диагностично-консултативен център към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост с 20 години опит, от които 7 е работил във Великобритания.
• Активен лектор, включително и на международни конгреси, експерт по ехокардиография, част от изпитната комисия на Европейското дружество по кардиология за акредитация по трансторакална ехокардиография. Завършил е 2-годишен курс в Лондон по лечение и диагностика на сърдечната недостатъчност през 2019-2021 г.
• През последните години е с основен интерес към профилактиката, превантивната кардиология, лечението на артериалната хипертония и дислипидемиите, както и кардио-онкологията.  

 - Д-р Носиков, как се справят българите с рисковите фактори за своето здраве и въобще къде се намира страната ни спрямо другите държави по този показател?

- Сърдечно-съдовите проблеми остават водеща причина за заболеваемост по света и в Европа. На 2-ро място са онкологичните заболявания. България остава една от държавите в ЕС с най-лоши здравни показатели – по отношение на заболеваемост, инвалидност, продължителност на живота. Причините за това са разнообразни, но, най-общо казано, включват следните проблеми, състояния и заболявания:

• Артериална хипертония (високо кръвно налягане) – водещ рисков фактор за инсулт и други заболявания. Противно на общоприетото схващане най-често не води до никакви симптоми. Смята се, че около 2 милиона българи страдат от нея и че между 2/3 и ¾ от тях са или нелекувани или недостатъчно добре лекувани. Тук е важно да се каже, че концепцията „120/80 mmHg e нормално кръвно“ е по-скоро мит – ако ние сме започнали да лекуваме един хипертоник  под 65-годишна възраст желаното артериално налягане е между 120-129/70-79 mmHg, т.е. желаната стойност за диастолата е < 80mmHg, а не 80mmHg.
• Нарушения в липидната обмяна – най-вече високия LDL („лош“) холестерол. Тук следва да се отбележи, че ние (кардиолозите) имаме индивидуални норми за това какви са оптималните му нива и референтните граници давани от лабораториите не са съобразени с тях. Оптималните нива се определят от индивидуалният сърдечно-съдов риск. Така например един мъж, пушач, живеещ в България, на 40 години има около почти 10% риск да получи инфаркт или инсулт в следващите 10 години от живота си. Това се класифицира като висок сърдечно-съдов риск и оптималното ниво на LDL е < 1,8 mmol/L. За сравнение лабораториите дават референтна граница на LDL най-често между 2,6 и 3,3mmol/L, т.е. почти двойно по-висока от оптималните нива.  

• Тютюнопушенето остава голям проблем – отново страната ни е водеща в ЕС и почти 1/3 от населението пуши. Един пушач под 50-годишна възраст има около 5 пъти по-висок риск от инфаркт/инсулт в сравнение с негов връстник, който не пуши. Пушачите са изложени и на поне 10 пъти по-висок риск от белодробен рак в сравнение с непушачите, а ракът на белия дроб е едно от най-тежките заболявания и при мъжете, и при жените.
• Затлъстяване, наднормено тегло, лоши хранителни навици и обездвижване – проблем, който не беше толкова разпространен преди 30-40 години, а сега се превръща в епидемия – дори при децата под 5-годишна възраст 1/3 не успяват да поддържат оптимално тегло. И по този здравен показател сме в Топ 10 в Европа, а при възрастните близо ¾ са с наднормено тегло. Във времето наднорменото тегло води до множество здравни проблеми като диабет, артериална хипертония, хронично бъбречно заболяване, артрит и т.н.
• Замърсяване на околната среда, стрес и лошо качество на съня – проблеми свързани най-вече с градския живот, динамичната работна и семейна среда, запрашеността и шумовото замърсяване. За съжаление и по показатели като запрашеност много от нашите градове (включително София) са водещи в Европа, особено в зимните месеци, когато имаме дни с мъгла или без вятър. Замърсяването на въздуха вече е признат рисков фактор за множество заболявания, включително и рака на белия дроб.

 - Помагат ли съвременните технологии за превенция и намаляване на вредите върху здравето?

- Категорично – да. Така например в болницата, в която работя, имаме създадена скринингова програма за рак на белия дроб чрез нискодозов скенер на гръдния кош. Програмата е високотехнологична, с акцент за намаляване на лъчевото натоварване за пациента, което позволява серийно проследяване на рисковите индивиди и е одобрена от Министерство на здравеопазването. Програмата е подходяща за пациенти над 50-годишна възраст с над 20 пакето-години излагане на тютюнев дим. 

- Споменахте тютюнопушенето, страната ни е на едно от челните места по този показател. Какво бихте посъветвали пушачите?

- Едно единствено и в същото време не толкова просто нещо – да се откажат напълно от вредния навик – или както ние казваме на медицински език – „тотален отказ от тютюнопушене“. За съжаление без професионална помощ, за повечето пушачи този процес е изключително труден. Въпреки това ги съветвам да опитат поне веднъж, а при неуспех да опитат следващите стъпки, например да потърсят професионален съвет за влизане в програма за никотиново заместване. Ако въпреки всички опити нещата продължават да не вървят, остава опцията да преминат на „бездимни“ алтернативни продукти, които са иновативни технологични изделия, сред които са такива за нагряване и вейп или електронните цигари, и вероятно нанасят по-малко щети върху организма, т.к. при тях липсват катрани и няма процес на горене. 

- Какви са наблюденията ви от вашата практика?

- Наблюденията ми показват, че за пациентите е трудно да се справят със стреса на съвременното динамично ежедневие и да променят начина си на живот, както и да се откажат от вредните навици. Друг чест проблем, с който се сблъсквам е, че пациентите смятат, че липсата на оплаквания автоматично е равностойна на липса на необходимост от профилактика или взимане на медицински мерки. Тук е важно да се уточни, че холестеролът, кръвното и диабетът нито „болят, нито сърбят“ и не са „настинка“, т.е. веднъж появили се, най-често си остават проблем за цял живот. Друга, и то според мен неправилна, концепция е „не пипай нещо, което работи“. Ще дам пример, който не е свързан с медицината, всички шофьори много добре знаем, че дори и колата ти да работи перфектно, тя пак подлежи на годишен технически преглед, смяна на филтри/масло, проверка на нивата на антифриз и състоянието на накладките и амортисьорите. Ние не чакаме двигателят да спре и чак тогава да мислим за смяна на маслото, както и си сменяме гумите със зимни преди да завали първия сняг, а не чак след като сме катастрофирали по поледицата. Колите ни имат по 2 застраховки, които покриват потенциални щети. Следвайки тази аналогия можем да инвестираме и в здраве – годишни профилактични прегледи, съчетани с кръвни и ехографски изследвания. Тук отново искам да споделя, че в болницата, в която работя, имаме и такава програма за профилактика, при която всички прегледи и изследвания за пациента се случват в рамките на 5-6 часа. 

- Какво бихте препоръчали на българите, като цяло, за по-здравословна ежедневна рутина?

• Да се хранят добре. Препоръчваната диета е средиземноморската във всичките ѝ разновидности, а целта е разнообразието и качеството на хранителните продукти, които се приемат с нея. Не всичко е в калориите. 1 авокадо и 1 бургер могат да носят и едни и същи калории, но имат различна хранителна стойност; 
• Да се движат. 3 часа във фитнеса на седмицата, не са достатъчни да променят как се чувстваме другите 165 часа. Има много друго опции, като разходки, групови спортове и занимания. В България сме късметлии, разполагаме с изключително природно разнообразие, което позволява да се практикуват почти всички видове спорт, включително и на свеж въздух сред зеленина;
• Да контролират стреса, доколкото е възможно, и да се наспиват. Това в последствие променя и отношението към храната, прекарването на свободното време и вредните навици;
• Да не пушат и да не злоупотребяват с алкохола;
• Да посетят кардиолог профилактично, а не с идеята да „им намерят нещо“. Ако един пациент има дадено здравно състояние, например висок холестерол или възел в щитовидната жлеза, то така или иначе е там. По-добре да знаем за него и да го наглеждаме.