Често то се установява късно, когато функцията е необратимо намалена. Профилактичните изследвания са единственият начин да се открият тези усложнения в ранен стадий
Д-р Мира Боянова е специалист по ендокринология и болести на обмяната с над 12 години опит. Професионалните є интереси са във всички сфери на специалността. Завършва Медицинския университет в София през 2011 г. Придобива специалност ендокринология и болести на обмяната през 2019 г. От 2014 г. работи като лекар, а от 2019 г. като специалист по ендокринология в Отделението по ендокринология на Клиниката по ендокринология и нефрология в “Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда” и в ДКЦ “Токуда”. От 2011 г. е редактор в отдел “Научна медицинска информация” на Централната медицинска библиотека в Медицинския университет в София, където прави редакция и преводи на научни медицински публикации от и на английски език и в продължение на 10 години съставя реферативното списание “Ендокринни заболявания”. От 2021 г. е асистент в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 2020 г. става рецензент за списанието JAMA Network Open.
- Д-р Боянова, 14 ноември е Световният ден за борба с диабета. Какви придружаващи заболявания имат най-често вашите пациенти със захарен диабет тип 2?
- Пациентите със захарен диабет тип 2 най-често имат придружаващи заболявания от т.нар. група на “метаболитния синдром” – главно хипертонична болест, промени в холестерола и триглицеридите, затлъстяване. Всички те увреждат кръвоносните съдове. Така хората с диабет могат да имат както увреждане на малките съдове – диабетна микроангиопатия, така и на по-големите артерии – диабетна макроангиопатия.
При диабетната микроангиопатия се засягат бъбреците, периферните нерви и зрението. Развиват се ретинопатия, нефропатия и невропатия.
Когато по-големите артерии се увредят от диабета, резултатът може да е миокарден инфаркт, инсулт или периферна съдова болест (главно на краката). Сърдечната недостатъчност също е честа при пациентите с диабет.
Тези усложнения на диабета настъпват неусетно и често няма предупредителни сигнали, преди да са прогресирали. При вече напреднали усложнения лечението е значително по-неефективно.
Профилактиката им представлява добър контрол на кръвната захар, на артериалното налягане, на дислипидемията, както и спиране на тютюнопушенето. Провеждането на изследвания на бъбречната функция поне веднъж годишно, преглед при кардиолог (евентуално и с ехокардиограф), преглед при офталмолог и невролог, без да са налични оплаквания, е начинът, по който се установяват диабетните усложнения в ранните им етапи.
- Един от трима диабетици може да има хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). Защо бъбреците на хората с диабет са толкова уязвими?
- Наистина, около 40% от хората с диабет имат увреждане на бъбреците от диабета. Захарният диабет е най-честата причина за хронично бъбречно заболяване, както и за нужда от хемодиализа. Причината е, че високата кръвна захар променя качеството на мембраните в бъбречните капилярни телца (гломерулите) и заедно с това пропускливостта им. Появява се белтък в урината. Често настъпват промени и в бъбречните каналчета. Всички тези увреждания водят до ограничаване на бъбречната функция. В началните етапи пациентът няма оплаквания. Затова се провежда
ежегоден скрининг, като се изследва количеството албумин в урината и нивото на креатинин в кръвта.
Освен така описаните промени в малките съдове на бъбреците атеросклеротичният процес може да засегне и големите хранещи бъбрека съдове и да се развие картината на т.нар. исхемичен бъбрек.
- Какво се случва с бъбреците при хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ)? До какво може да доведе ХБЗ, ако не бъде лекувано?
- Основната структурна и функционална единица на бъбрека е нефронът. Общият брой на нефроните в двата бъбрека е около 2–3 милиона. Във всеки нефрон има кълбо от капиляри, по които преминава и се пречиства кръвта, ненужното се отделя с урината. Както казахме, диабетът всъщност е болест на съдовете и малките капиляри в бъбреците също се засягат. Тъй като бъбречното увреждане често става неусетно и пациентите нямат оплаквания, профилактичното изследване на креатинин в кръвта, на изчислената гломерулна филтрация и търсенето на микроалбуминурия е единственият начин да се установят тези усложнения в най-ранните им стадии, когато и лечението им е най-ефективно.
Често се установява твърде късно, че бъбречната функция е намалена, и то необратимо. Обратното, ранното установяване на спад в гломерулната филтрация може да предскаже бъдещи неблагоприятни събития при пациентите със захарен диабет тип 2 като съдови инциденти например. Хроничното бъбречно заболяване и сърдечносъдовите събития са свързани с двупосочна връзка. Едното е предвестник на другото.
- Чували сме израза “болен бъбрек - болно сърце”. Защо хората с бъбречно заболяване умират от сърдечни проблеми?
- Пациентите със захарен диабет тип 2 страдат по-често от сърдечносъдови заболявания. Вече се говори и за кардио-ренален синдром и за кардио-ренално-метаболитен синдром. Често хроничното бъбречно заболяване съпътства сърдечносъдовите заболявания.
Рискът от големи съдови събития в сърцето и мозъка е свързан с бъбречната функция. Механизмите са много – като започнем от чисто обемното натоварване на сърцето и стигнем до неензимното гликиране на мембраните на съдовете, токсичния стрес и образуването на свободни радикали. Недостатъчното очистване на кръвта води до увреждане на съдовата стена и редица органи от т.нар. уремични токсини. Обикновено е налице и претоварване с течности и повишаване на артериалното налягане. При голяма пропускливост на бъбречните мембрани в урината се отделят и нужни за организма вещества като тези, които подпомагат правилното разграждане на мазнините в кръвообращението или предпазването от съсирване на кръвта. Отклоненията в електролитите (натрий, калий, калций, фосфати) и “подкисляването” на организма при бъбречна недостатъчност също увреждат и съдовата стена.
- Болят ли бъбреците при хронично бъбречно заболяване?
- Не. През всички стадии на хронично бъбречно заболяване при диабет няма болка.
- Как хората да разберат, че имат ХБЗ? Какви са симптомите?
- В началните стадии на хронично бъбречно заболяване няма специфични оплаквания. В по-напредналите стадии се забелязват отоци по краката, повишаване на артериалното налягане, промяна в количеството на урината и други.
- Какви са показателите на бъбречната функция и колко често е необходимо да се изследват хората с диабет?
- Веднъж годишно трябва да се изследват серумен креатинин и микроалбуминурия (албумин в урината) и да се определи изчислена гломерулна филтрация. Последната отразява очистващата функция, докато албуминурията показва дефект в съдовите мембрани и пропускливост, и то не само в бъбреците.
- Какво ще посъветвате хората с диабет, високо кръвно, затлъстяване, които са с повишен риск от ХБЗ? Как да се грижат за бъбречното си здраве?
- За намаляване на риска от сърдечносъдови събития и бъбречни усложнения трябва да се контролират всички рискови фактори, а именно: да се поддържат нормални нивата на кръвната захар; да се контролират артериалната хипертония и дислипидемията; да се спре тютюнопушенето; да се намали наднорменото телесно тегло.
Диетата трябва да е бедна на сол и животински мазнини, да включва зеленчуци и плодове в умерени количества. Алкохолът в по-големи количества също е много токсичен за бъбреците. Физическата активност носи допълнителна полза, но трябва да е съобразена с общото състояние на пациента.
Повишено внимание е необходимо при честия прием на медикаменти, за които се знае, че могат да увредят бъбречната функция.
Материалът се публикува с подкрепата на “Астра Зенека България”. Материалът има информативен характер и не е предназначен да замести консултацията с лекар. При въпроси относно вашето здраве винаги се консултирайте с лекар.
