Навярно няма човек, който да не е чувал, че „всички здравословни проблеми идват от червата“. Навсякъде вече се говори за човешкия микробиом и значението му за здравето ни. Всички вече сме чували за човешката чревна микробиота и населяващите я милиарди микроорганизми, с които сме неразривно свързани и от които зависи здравето и благосъстоянието ни. И още повече сме чували за пробиотиците.
През последните години, огромно разнообразие от пробиотици и продукти, съдържащи пробиотици, буквално наводниха аптеките и магазините. Тъй като все повече хора търсят естествени и нелекарствени начини за поддържане на здравето си, производителите им отговориха с предложение за пробиотици във всичко, в което е възможно и невъзможно да ги има: от млечни продукти и шоколадови блокчета, храни и напитки, до прахове и таблетки. В момента има толкова голям брой продукти с пробиотици, че те са в състояние да смажат дори и най-съвестните купувачи. В някои отношения индустрията се разви толкова бързо, че сега никой не може да каже, кои пробиотици са полезни и кои са само загуба на пари. В медиите и социалните мрежи постоянно се рекламират, като панацея за чревната ни микробиота и всички чревни проблеми.
В същото време, в научните среди все повече се дискутира въпросът за ефективността на пробиотиците и провежданата пробиотична терапия. И колкото повече се дискутира, толкова повече се развенчава митът от ползата на пробиотичната терапия. Обобщавайки съвременните научни концепции, отговорът на този въпрос е колкото комплексен и сложен, толкова и логичен и прост.
Как трябва да работи пробиотикът?
И така. Какво цели приемът на пробиотик? Да подпомогне за балансиране на чревната микробиота и благосъстоянието на организма. Как? Като пробиотичните микроорганизми съдържащи се в пробиотика в достатъчно количество, попадайки в чревния ни тракт, започнат активно да се делят (размножават), осъществявайки в него полезна си дейност. Каква? Секретират биологично активни вещества и субстанции, наречени метаболити. Защо? Секретират (отделят) ензими, с които разграждат неразградените от нашите ензими сложни хранителни вещества до прости вещества, за да могат да ги абсорбират и използват. Някои от тях използват директно за развитието си, а други метаболизират (преработват) и синтезират (произвеждат) различни метаболитни съединения. Част от синтезираните метаболити са необходими за развитието и размножаването им, а останалите се секретират в околната среда. Едни – за да създадат подходяща околна среда за популацията си. Втори – за да създадат антибактериална среда, за защита на популацията си от други бактерии. Трети – за да комуникират помежду си и с макроорганизма. Други – за да създадат благоприятна среда и предоставят хранителни вещества на симбиотичните си събратя от резидентната микробиота. А останалите, които са отпадни за микроорганизмите метаболитни продукти, но изключително ценни за гостоприемника биоактивни вещества, се предоставят на организма, като отплата за предоставените им подслон, храна и топлина. Така работят всички микробни съобщества.
Или накратко. Попадайки в червата, пробиотичните микроорганизми трябва активно да започнат да се размножават и произвеждат метаболити, обезпечаващи както тяхното благополучие, така и благосъстоянието на макроорганизма. И колкото повече попаднат в червата и по-активно се размножават, толкова повече метаболити ще секретират и толкова по-бързо и по-ефективно ще е действието им.
На пръв поглед, всичко изглежда просто и логично. Но как е в действителност?
Влияние на температурата на съхранение върху качеството на пробиотиците
Колкото по-ниска е температурата на съхранение на пробиотиците, толкова по-дълго време ще са жизнеспособни микроорганизмите в тях. Идеалният режим е под минус 86 °С, много добър – под минус 18 °С, добър – от 2 до 6 °С, не препоръчителен – от 20 до 30 °С и губителен – над 40 °С.
Над 98 % от всички пробиотици са изсушени, капсулирани, таблетирани или опаковани в сашета, съхраняват се при стайна температура и в повечето случаи имат срок на годност две години. В сух вид, пробиотиците могат да се съхраняват при стайна температура, по-дълго време.
Но. Съхранението на сухите пробиотици при стайна температура за дълго време, предизвиква температурен стрес върху пробиотичните култури в тях. С течение на времето, техните протеини, включително ензими, започват да денатурират, което нарушава структурата им. Липидните компоненти също започват да се разграждат или стават по-малко ефективни. При продължително излагане на температурен стрес, настъпват необратими метаболитни промени в клетките, като модификации в метаболитните пътища и загуба на важни ензими и клетъчни компоненти. Тези изменения водят до увреждане и нарушаване на функционирането на клетките, което се отразява на способността на микроорганизмите да възстановят активността си след рехидратация.
Или накратко: съхранението на пробиотика при стайна температура, довежда до намаляване на броя на жизнеспособните клетки. Някои от микроорганизмите загиват, а други губят способността си да се размножават или да се активират в чревната среда след рехидратация.
Например, лиофилизиран пробиотик съдържащ 10 милиарда (1х1010 КОЕ/г) жизнеспособни бифидобактерии в грам, след един месеца съхранение при стайна температура, ще съдържа жизнеспособни бактерии около 1 милиард в грам (1х109 КОЕ/г), т.е. 10 пъти по-малко, след три месеца – 100 милиона (1х108 КОЕ/г), т.е. 100 пъти по-малко, след 6 месеца 10 милиона (1х107 КОЕ/г), т.е. 1000 пъти по-малко и т.н. Това означава, че ако препоръчителната доза за еднократен прием е например 1 капсула, таблетка или саше, то за да приемете същата доза, като на новопроизведен пробиотик, след един месец съхранение трябва да приемете 10, след три месеца – 100, а след 6 месеца – 1000 капсули, таблетки или сашета! Да, съществуват различни пробиотици, при които се прилагат различни технологии, като микрокапсулиране или използване на специални криопротективни агенти при сушенето им, за намаляване загубата на жизнеспособни микроорганизми при съхранението им при стайна температура. Въпреки това, резултатите в повечето случаи са недостатъчни, а и такива пробиотици са само малка част от предлагащите се на пазара. Много от производителите произвеждат пробиотиците с максимално възможно количество микроорганизми, например 500 милиарда в грам (5х1011 КОЕ/г), с цел след време, когато количеството им намалее, да се приема достатъчно количество жизнеспособни микроорганизми. Това също не е коректно, тъй като в зависимост от времето на съхранение, препоръчителната доза за прием, например 1 капсула, в началото ще съдържа много повече жизнеспособни микроорганизми, след време – колкото трябва, а по-късно – много по-малко.
И накрая. Различните видове микроорганизми са чувствителни към стайната температура на съхранение по различен начин. Едни са много капризни, а други – по-устойчиви. Ето защо, при многовидовите пробиотици, с течение на времето на съхранение ще се изменя и качествения им състав. Едни видове ще намаляват много по-бързо, други могат и въобще да изчезнат, а трети – да останат в по-значимо количество. Това води до драстична промяна в състава на пробиотика и като следствие, намаляване на ефективността му.
Извод. В повечето случаи, приемайки пробиотици съхранявани при стайна температура, се приема както значително по-малко от необходимото количество жизнеспособни микроорганизми, така и микроорганизми с различен състав от първоначалния, което предварително предопределя низката им ефективност или липса на такава.
Доставка на пробиотика до червата
Човекът е еволюирал така, че да предотвратява попадането и развитието на всякакви чужди микроорганизми в организма си. В борбата срещу тях, еволюцията е създала редица защитни механизми, чиято роля изпълняват слюнката, стомашната киселина, жлъчката, имунната система и метаболитите на собствената (резидентна) микробиота.
Пробиотичните микроорганизми, за да попаднат в червата където да започнат полезната си дейност, трябва последователно да преодолеят защитните функции на слюнката, стомашната киселина и жлъчката, които им оказват губително действие. Това е възможно, само със създаването на специални защитни покрития, които да защитят микроорганизмите, като киселинно устойчиви капсули, микрокапсулиране, капсула в капсула и други. Ето защо, поради липсата на такава защита, почти всички микроорганизми, съдържащи се в пробиотичните храни и напитки, ще загинат от действието на слюнката, стомашната киселина и жлъчката, което свежда до нула пробиотичната им ефективност. Над 80% от капсулираните пробиотици се опаковат в обикновени желатинови капсули, тъй като са най-евтини. Но те се разграждат от солната киселина в стомаха в рамките на минути, което води до загуба на защитното покритие, т.е. капсулата и гибелта на по-голямата част от микроорганизмите. Над 90% от таблетираните и прахообразни пробиотици се произвеждат без защитно покритие, което също води до загуба на по-голяма част от микроорганизмите им.
Извод. В повечето случаи, пробиотиците са произведени без или с ненадеждни защитни покрития и приемайки ги, по-голямата част от съдържащите се в тях пробиотични микроорганизми ще загинат от действието на слюнката, стомашната киселина и жлъчката, което предопределя низката им ефективност или липса на такава.
Дейност на пробиотика в червата
И така. Ако приложите повече усилия (не всичко което четете или слушате за съответния пробиотик може да отговаря на истината) да намерите пробиотик, който е защитен със надеждно покритие, съхраняван е за по-кратко време при стайна температура или в по-добрия случай в хладилни условия, то можете да разчитате, че приемът му ще обезпечи достигането до червата ви на необходимото количество пробиотични микроорганизми. Т.е., може да се каже, че успяхте да надхитрите и преодолеете естествените защитни механизми на организма, недопускащи проникването на чужди микроорганизми в чревния тракт. Но какво следва от тук нататък?
Попадайки в червата ни, пробиотичните микроорганизми първо трябва да се адаптират към околната, чревна среда. А тя е значително по-различна от средите, в които те многократно са култивирани при производството им. И голяма част от тях няма да успеят да се адаптират в нея и няма да започнат да се развиват. Второ, тези които се адаптират, трябва да намерят подходящи за развитието си хранителни вещества. Но ние не винаги употребяваме подходящи за съответните микроорганизми храни. Следователно, част от адаптиралите се, също няма да започнат да се развиват. Трето, за да се развиват и размножават дългосрочно, микроорганизмите трябва да се заселят в червата ни. И не където и да е, а в биофилма, който е разположен върху лигавицата на епитела и където живеят нашите собствени (резидентни) бактерии. Друго място, където могат да се закрепят, просто няма. Биофилмът покрива изцяло червата ни отвътре. Но защитната функция на нашата местна имунна система и много от метаболитите на резидентната ни микробиота е, да не допускат каквито и да било чужди микроорганизми в него. Няма как да бъде другояче. Иначе, биофилма биха го колонизирали всякакви вредни и какви ли още не микроорганизми, които постоянно ще нарушават баланса в чревната ни екосистема. А микроорганизмите съдържащи се в пробиотика се явяват чужди за нашия организъм. И съдбата на приеманите пробиотични микроорганизми, ще е като на всички „гости“ – да останат в състояние на свободно плаваща (планктонна) форма в остатъците от неусвоената храна. Така, заедно с хранителните остатъци, те ще преминат транзитно през лумена на червата ни и ще се изведат от организма, със следващото изхождане. Освен това, размножаването на чужди микроорганизми над определено количество, обикновено над 1 милион (1х106 КОЕ/г), предизвиква имунен отговор, както от местния, така и от системния имунитет. Този отговор оказва бактериостатично (потискащо) и бактерицидно (унищожаващо) действие върху чуждите микроорганизми, което води до инхибиране (спиране) на тяхното развитие или до инактивирането (унищожаването) им. Това предопределя слабото развитие и малката популация на приетите пробиотични микроорганизми с пробиотика и съответно производство на нищожно количество метаболити.
Извод. Много от съдържащите се в пробиотиците микроорганизми, няма да се адаптират в чревната среда, няма да намерят подходящи хранителни вещества и няма да се развият. Останалите, не могат да колонизират чревния тракт и за краткото време на транзитното си преминаване през лумена на червата и неблагоприятното въздействие на имунната система и метаболитите на резидентната микробиота върху тях, ще се развият слабо, създадат малка популация и произведат недостатъчно метаболити, необходими за осезаем пробиотичен ефект.
За преодоляване на недостатъците на пробиотиците, в последните години се появиха следващо поколение „биотични“ продукти – ПОСТБИОТИЦИ.
Постбиотиците са лишени от всички недостатъци на пробиотиците, тъй като в тях няма живи микроорганизми, които да изискват съхраняване при определени условия, да имат потребност от специални покрития, както и да трябва да се справят с многото непреодолими фактори, за да произведат необходимите за организма метаболити. Те съдържат директно всичките тези метаболити. И то в достатъчно количество. Но произведени от пробиотични микроорганизми извън организма, в оптимални хранителни среди и създадени им отлични условия.
Приемайки постбиотик, ние получаваме на готово всички метаболити, които пробиотичните микроорганизма са произвели в идеални условия.
Постбиотиците са иновативни продукти. Те допринасят за балансиране на резидентната микробиота, подобряване на функциите на епителната бариера, модулиране на локалните и системни имунни отговори, регулиране на системните метаболитни реакции и системно сигнализиране чрез нервната система, както и предотвратяват появяването на много нежелани процеси в организма.
Свържете се с Bibiotic:
- +359 882 00 00 30
- e-mail: [email protected]
Поръчайте Bibiotic тук: www.bibiotic.bg
