Доц. Николай Янев е специалист пулмолог с клиничен опит в областта на обструктивните (астма и ХОББ) и възпалителни заболявания на белите дробове. Владее инструментална диагностика - бронхоскопия, ехография на торакс, функционално изследване на дишането и диагностика на пациенти с нарушения на дишането по време на сън (сънна апнея).
Доц. Янев е доктор по медицина с над 20 научни публикации като автор и съавтор в областта на белодробните болести както в България, така и в чужбина.
Има следдипломни квалификации в Полша, Нидерландия, Италия, Литва, Гърция.
Член е на БЛС от 2010 г., както и на Българското дружество по белодробни болести от 2011 г. От 2020 г. е и част от Световното дружество по бронхология и интервенционална медицина.
Бил е секретар на Българското дружество по белодробни болести в периода 2012 – 2014 г.
- Доц. Янев, колко са болните от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) у нас в момента?
- Около 90 хил. души по данни от НЗОК. За толкова хора са изписани медикаменти. На практика обаче статистиката показва, че 10% от хората над 40 г. имат хронична обструктивна белодробна болест. Следователно броят на недиагностицираните пациенти всъщност е значителен.
- Излиза, че огромна част от населението не подозира за състоянието си. Ако то остане дълго време неоткрито, какви ще са последствията?
- Точно така се получава. В повечето случаи заболяването е неоткрито с години, защото симптомите са кашлица, задух, умора при минимални усилия.
Болшинството приема такива симптоми за нещо напълно естествено. Казват си “остарявам”, “надебелях”, “пушач съм, нормално е да кашлям”, но те не подозират, че зад тези симптоми се крие тежко заболяване. Щом дойдат при нас, вече са с развита форма на болестта, с дихателна недостатъчност, влошена белодробна функция. 2/3 от пациентите разбират, че са с ХОББ, когато състоянието им вече е тежко.
- Може ли ХОББ да се сбърка с друго състояние? Например с астма?
- Може. Но астмата е характерна за по-ранен етап от живота. Обикновено се проявява в юношеска възраст или между 20 и 30 г. Не е изключена след 40 г., но случаите са рядкост. ХОББ е свързана с дълъг “стаж” на тютюнопушене. Като клинична картина е възможно да има препокриване между астмата и ХОББ. И двете се диагностицират чрез спирометрия, но има начин да се разграничат.
- Какво представлява спирометричното изследване? Много хора ги е страх да се явят, защото не знаят какво представлява.
- То е неинвазивно. Не е страшно. Всичко отнема не повече от минута. Изисква се едно максимално поемане на въздух и форсирано рязко продължително издишване. На практика самото изследване е 6 секунди. Не боли. Няма негативни последствия върху пациента. Не се изисква специална подготовка, но е добре, ако се извършва в специализирана лаборатория, изследваният да се въздържа от тютюнопушене, кафе и черен чай преди процедурата. Те могат да окажат влияние върху резултатите. За съвсем кратко време всеки може да разбере дали има проблем с белия дроб. Удобно е за скрининг. Миналата година правихме кампания с цел откриване на пациенти с ХОББ и астма. Изследвахме случайни минувачи пред входа на болница “Св. Иван Рилски”. Съдейства ни студентската организация на Медицинския университет. За 2 дни преминаха около 400 души. Резултатите са впечатляващи. 15% от тях имаха белодробни заболявания, а не знаеха.
- Има ли някаква тенденция в заболеваемостта?
- Да. Преди години от ХОББ са страдали предимно мъжете. В модерните времена все повече жени пушат. Жените доста “успешно” догониха силния пол по заболеваемост на белия дроб.
- Значи ли това, че непушачът е застрахован?
- Не. За 90% от случаите вина за болестта имат цигарите, но понякога е следствие от чести белодробни инфекции в детска възраст или се случва на хора, работещи в замърсена среда. Много рядко се дължи на отоплението на твърдо гориво. Проблемът с твърдото гориво е по-осезаем при пациентите от Азия.
- Как се помага на разболелите се? Каква е най-новата терапия?
- Първата стъпка е спиране на цигарите, а терапията зависи от стадия на заболяването. Предимно се започва с инхалаторна терапия. В България разполагаме с най-доброто възможно лечение. На световно ниво. И ние имаме същите медикаменти и алгоритми за терапия като в Западна Европа. Най-ключово е пациентите сами да проявят желание да се изследват, за да се хване ХОББ в начален стадий.
- Какъв е най-негативният изход, ако човек неглижира състоянието си?
- Смърт - най-негативният изход при всички болести. Тук основният проблем е друг. ХОББ има много бавен ход на развитие. Може да минат до 10 години от появата на първите симптоми до тежката фаза - терминална дихателна недостатъчност. Затова хората остават с впечатлението, че ХОББ не е кой знае каква заплаха. Протича бавно. Обаче при 390 млн. болни в света около 300 хил. умират годишно в Европа.
В България ХОББ е 4-ата причина за смърт. Проблемът не е малък. Ако се развиваше за 2-3 дни, щяхме да обръщаме на ХОББ по-голямо внимание. Както обърнахме на COVID. А тук говорим даже за много по-голяма епидемия. ХОББ засяга по-голяма част от населението и инвалидизира.
- Засегнатите от ХОББ трябва ли да забравят за спорта?
- Те са пациенти, които трудно биха могли да практикуват спорт. Дори да имат огромно желание, кардиоупражненията за тях са невъзможни. Обаче пълното спиране на физически натоварвания е огромна грешка.
Когато пациентът не се натоварва, се стига до хипотрофия. Намалява мускулната сила, а дейността на мускули с намалена сила изгаря повече кислород, който белите дробове не могат да доставят. Така се завърта един порочен кръг, тласкащ пациентите само в негативна посока. Движение трябва да има, но съобразено с възможностите на пациентите. Такава ни е природата. Иска от нас да се движим. Трябва да отбележа, че тази болест не е от природата. Ние сами си я причиняваме и това се налага да се промени. Далеч съм от мисълта, че всички ще спрат да пушат. Няма как да се случи. Обществото ни няма основни понятия в здравната си култура, от което само губи.
Давам пример – в България жените имат възможност за безплатна мамография. Говорим за животозастрашаващо състояние. И само 10% от дамите се възползват от тази възможност за профилактика. Важи и за рака на простатата – изследването на простатоспецифичен антиген – PSA. Какво да кажем за рака на белия дроб тогава, който протича още по-подло и безсимптомно. Докато не стигне до терминалните стадии, където вече сме напълно безпомощни. Здравната култура и първичната профилактика са изключително важни.
Ние се занимаваме основно с лечение на болестта, което означава, че имаме големи пропуски в профилактиката, а тя е решаваща.
- Новите устройства за пушене (нагреватели на тютюн, електронни наргилета и т.н) могат ли да ограничат разпространението на ХОББ?
- Няма как да отговоря със сигурност. Липсват достатъчно данни. Ще го кажа така – след края на Втората световна война цигарите добиват популярност. Било е удобно тютюнът да е свит, не в насипно състояние, защото в окопите трудно се свиват цигари. Имало е лекари, които са рекламирали цигарите. Дори са ги препоръчвали за лечение. От днешна гледна точка изглежда комедийно. Сигурно след време по същия начин ще гледаме и на алтернативните средства за пушене от нашето съвремие. Това ще го покаже времето. Да, новите продукти нямат отпадните вещества от горенето, но не знаем как в дългосрочен план ще въздействат на общото ни здраве.
Материалът има информативен характер и не е предназначен да замести консултацията с лекар.
Материалът се публикува със съдействието на АстраЗенека България.
BG-10223/11.2024
