Скрининг за рак на дебелото черво, организиран от фондация, само за 3 месеца е обхванал 93 381 българи при план на държавата за следващите 4 г. да бъдат тествани 100 000 души. Това стана ясно от резултатите на националната кампания на фондация “Лъчезар Цоцорков”, разгърната в 101 населени места в страната чрез над 300 лаборатории между март и юни под мотото “Заедно срещу рака на дебелото черво”.
“Скринингът носи безспорни икономически ползи на страната ни. Имаше огромен смисъл и заради всички истински човешки истории, които хората споделяха с нас по време на инициативата, и заради спасените животи”, каза Елена Джамбазова, програмен директор “Здравеопазване” във фондацията и “мотор” на кампанията по думите на колегите ѝ.
Големият брой изследвани хора и включването на толкова много градове от различните региони на страната придава на данните смисъл и на национално представително проучване за България - единствената държава в Европейския съюз, в която се отчита увеличаване на смъртността от онкологични заболявания. Използвано е изследването за окултна, скрита кръв в изпражненията - най-често използваният и евтин метод на скрининг за рак на дебелото черво в съюза.
С положителен тест са 14,2% от участниците. Това не е диагноза, а повод за допълнителна проверка, и хората са насочени за инвазивно изследване на вътрешността на дебелото черво - колоноскопия, която със сигурност да установи или отхвърли рака. Вече има пациенти, преминали през успешно отстраняване на образуванията, разказаха лекари.
Колоректалният карцином, както медицината нарича рака на дебелото и правото черво, по данни на GLOBOCAN е номер едно сред онкологичните заболявания в България (15,5% от всички новодиагностицирани), а по смъртност го изпреварва само ракът на белия дроб.
От колоректален рак всеки ден си отиват по 8 българи, за година - около 2760 души, съобщи експертът в областта на здравните политики д-р Славейко Джамбазов при представянето на резултатите от скрининга.
Основната причина за високия брой на починалите е късното откриване, защото често липсват симптоми чак до напредването на рака. Ако карциномът е открит в началната му фаза, на 5-ата година са живи поне 90% от пациентите. Когато диагнозата е поставена в напреднал стадий - най-много 14 от 100 души. Голяма разлика има и в качеството на живот и усложненията при хората със заболяването.
Целта на скрининга за рак на дебелото черво е злокачествените тумори да се открият в начален стадий, когато шансовете за успешно лечение са добри.
Скрининговата програма за ранно установяване има безценния потенциал да спасява животи и да допринесе с над 31 млн. лева към БВП през живота на пациентите, които потенциално могат да бъдат диагностицирани чрез нея. За сравнение - направените разходи за инициативата са били кръгло 1,430 млн. лв., или средно по 15 лв. на участник. Ако се въведе на национално ниво сред най-застрашената възрастова група от 50 до 74 г., такава кампания може да спести над 27 млн. лв. за здраве до 2029 г. в резултат на предотвратените напреднали случаи.
Фондацията благодари на актьорите Теодора Духовникова и Захари Бахаров, които безвъзмездно участват в кампанията и дават гласност на инициативата. За кампанията е съдействало и Министерството на здравеопазването, на което е предоставен анализът на резултатите.
Скринингът показва ясна тенденция за разлика на риска в зависимост от пола.
От 59 хиляди изследвани жени 7000 се оказват с положителен резултат за окултна, скрита в изпражненията кръв. От много по-нисък общ брой мъже обаче - 34 хиляди, има близък абсолютен брой на положителните тестове (6225). Разликата е особено видима в процентите положителни проби - 11,93% от жените срещу 18,19% от мъжете. Смущава и разпределението на случаите по възраст. В смятаната за подрискова група от 18 до 49 г. има 9% положителни теста, или близо 1 от 10 души. Теоретично за рака на дебелото черво с ранно начало е по-вероятно да има генетичен компонент. В скрининга на фондацията 16,2% съобщават за кръвен роднина с рак на делето или правото черво.
Другите рискови фактори, върху които човек няма власт, са възраст над 45-50 г., хронични възпалителни и автоимунни заболявания на червата. Но може да влияе върху неблагоприятните фактори от начина на живот – пушене, алкохол, затлъстяване, липса на физическа активност. Справянето с тези навици на ниво общество предполагат дългосрочни мерки и евентуални резултати далече в бъдещето. Бързи ефекти за намаляване на смъртността обаче може да даде въвеждането на скринингова програма, която да установи хората с колоректален карцином в ранен стадий, обясни д-р Джамбазов.
