- Един от най-честите тригери за тежък пристъп при астматици са вирусните инфекции
- Ако човек забележи задух при физическо усилие или в покой, кашлица, свиркащо дишане, стягане в гръдния кош, да потърси алерголог или пулмолог
Д-р Денислава Недева е специалист алерголог в София с над 10 г. опит в областта на астмата, тежката астма, алергичните ринити и риноконюнктивити, хроничната уртикария и медикаментозната свръхчувствителност.
Тя завършва Медицински университет в София през 2006 г. с пълно отличие. Придобива специалност "Клинична алергология" през 2016 г.
От 2011 г. д-р Недева работи в УМБАЛ "Александровска" в София като алерголог и асистент-преподавател.
Член е на Български лекарски съюз, Европейската академия по алергология и клинична имунология и Българското дружество по алергология.
- Д-р Недева, има ли страдащи от астма, които дори не подозират за състоянието си?
- Напълно възможно е. За съжаление, официална статистика за броя на болните от астма в България няма. Това, на което можем да стъпим, са пациентите, получаващи терапия от НЗОК.Те са около 55 хиляди, включително деца.
Със сигурност у нас има хора, изобщо не подозиращи, че страдат от астма. Отделно има астматици, които използват само бързо действащи бета-2 агонисти. Т.е. те имат астма, но прилагат инхалатор само при нужда, който не е отпуснат по НЗОК и по този начин те са извън регистрите на здравната каса Този подход е изключително погрешен. Много често те използват този тип инхалатори, без да са направили консултация със специалист.
- Защо е изключително погрешен?
- Повишената употреба на бързодействащ бета-2 агонист всъщност повишава значително сърдечносъдовия риск. Отделно астмата е хронично възпалително заболяване. Само по себе си това означава, че трябва да контролираме постоянно възпалението, като прилагаме инхалаторни кортикостероиди. Представете си, че имате кариес, зъбът ви боли и съответно пиете обезболяващи. Реално потискате симптомите, т.е облекчавате болката, но не премахвате причината за нея. С бета-2 агониста е същото. При пристъп пациентът го използва, получава облекчение на задуха, но реално възпалението си остава и не е повлияно. В допълнение, пациентите, които използват само бета-2 агонисти, могат да получат изключително тежък пристъп, който да свърши в интензивно отделение именно поради неконтролираното възпаление. Отделно, не е тайна, че много хора с диагноза ХОББ всъщност са астматици, което също променя статистиката.
- С какво друго може да се сбърка астмата?
- Най-честата диференциална диагноза на астмата - особено при възрастни пациенти, е с ХОББ, но за един опитен специалист не е проблем да различи тези две заболявания. Все пак може да има и препокриване на двете състояния. При класическо протичане астмата не е трудна за диагностициране. Човек трябва да потърси специалист, алерголог или пулмолог, ако забележи поява на симптоми като задух при физическо усилие или в покой, кашлица, свиркащо дишане, стягане в гръдния кош, като специфично за астмата е тези симптоми да се проявят през нощта.
- Какво е най-новото в терапията на астмата?
- В България пациентите с тежка астма са облагодетелствани, че всъщност имат достъп до абсолютно всички биологични терапии, включително най-новите. Лечението се заплаща напълно от НЗОК.
Важна стъпка при поведението при тежка неконтролирана астма е нейното фенотипизиране, т.е да определим какъв вид точно е астмата, за да преценим коя точно биологична терапия би имала ефект. Отдавна е известно, че астмата е хетерогенна, т.е. има много подтипове. При около 80% от всички астматици имаме т.нар. тип 2 възпаление.
- Какви са видовете астма? Какво е характерно за тези преобладаващи 80% астматици?
- Тип 2 възпалението включва както алергична, така и неалергична астма, както и такава с ранно или късно начало. За да определим дали даден пациент има астма с тип 2 възпаление, трябва да изследваме определени биомаркери. Такива са еозинофилите, фракцията на издишан азотен оксид и имуноглобулин Е, като последният погрешно се свързва само и единствено с алергичната астма. Много пъти стойностите на имуноглобулин Е са повишени и при неалергичните астматици. Тези биомаркери лесно могат да се проверят с кръвни тестове и изследване на дишането. Важно е кръвните изследвания да се направят в период без употреба на системни кортикостероиди.
- А останалите 20% от астматиците с каква форма на заболяването са?
- Те попадат в групата на астмата с не тип-2 възпаление и нямат вече споменатите биомаркери. Важно е да се знае, че преди да фенотипизираме даден пациент с не тип-2 възпаление, е необходимо да изследваме поне 2-3 пъти биомаркерите през различен период от време, тъй като техните стойности се променят. По отношение на биологичната терапия за тази група пациенти сме малко по-ограничени, но вече имаме нови възможности и при този тип астма.
- Вярно ли е, че астма може да се отключи само в ранна възраст?
- Много хора мислят така, но не е вярно. Всъщност, астмата с късно начало често протича по-тежко. При повечето пациенти заболяването се отключва около 40-50-годишна възраст и не рядко има прогресивен ход . Обикновено астмата с късно начало е еозинофилна астма, докато алергичната се отключва в детска възраст.
Други подтипове на астмата са тази свързана със затлъстяване, астма при менопаузални жени, астма при пушачи, като в големия процент от случаите това са пациенти, при които липсват маркери за тип 2 възпаление и често са много трудни за контролиране.
- След себе си какви здравни проблеми асмата може да повлече?
- Една нелекувана астма води до загуба на белодробна тъкан. Други усложнения могат да са нарушения на съня и сънна апнея, липса на физическа активност, което води и до повишение на теглото, депресия и тревожност. Една не малка част от пациентите използват системни кортикостероиди, чиито странични ефекти са добре известни. Такива са захарният диабет и различни метаболитни нарушения, хипертония, глаукома, катаракта. Системните кортикостероидите повишават риска и от остеопороза, а като имаме предвид, че по-голяма част от пациентите с тежка неконтролирана астма са жени, при които след менопаузата рискът от развитие на остеопороза се повишава, може да направим извод какъв сериозен проблем е това. За съжаление, имам наблюдения, че рядко се обръща внимание на точно този проблем при пациентите с астма. Всичко изброено влошава качеството на живот. Важно е да стане ясно, че всички тези странични ефекти са следствие на системните кортикостероиди. Инхалаторните кортикостероиди, които се използват за поддържаща терапия, са в пъти по-ниска доза и действат директно в белия дроб, като по този начин те не водят до тези сериозни нежелани реакции.
- Вярно ли е, че зимата е период, в който астматиците могат да си отдъхнат, защото няма полени?
- Напротив. Един от най-честите тригери за тежък пристъп при пациентите с астма са вирусните инфекции. Винаги в този период имаме пациенти с тежки прояви и влошавания на заболяването. В тази връзка е препоръчително пациентите с астма да не пропускат ваксинирането против грип.
От друга страна, през есенно-зимния период въздухът е изключително замърсен - включително и заради отоплението на твърди горива. Това също влошава контрола на астмата. През пролетта и лятото провокиращи фактори за влошаване на състоянието са полените, но ако човек е алергичен към тях. Тази пролет настъпи рано, беше изключително топла, без валежи и наблюдавахме изключително висока концентрация на брезов полен, което доведе и до пик на екзацербациите на пациентите с астма и алергия към бреза.
Материалът отразява личното мнение на специалиста. Материалът има информативна цел и не е предназначен да замести консултацията с лекар. При въпроси относно Вашето здраве винаги се консултирайте с лекар.
Материалът се публикува със съдействието на АстраЗенека България.
За информация относно лекарствените продукти на АстраЗенека можете да се свържете с нас на тел. +359 2 44 55 000 или да зададете своето запитване директно през платформата https://contactazmedical.astrazeneca.com/.
BG-10273/11.2024
