- Майка ми беше акушерка, вдигаха я за работа по всяко време на деня и нощта - в нея намерих идеал, който да следвам, казва началникът на Спешното отделение на болницата
- Ако мен ме пита Кубрат, бих му казал да се фокусира върху собственото здраве и близките си. Но се съмнявам да спре... Той е борец и обича предизвикателствата
- Победата на Пулев срещу Чар ми донесе огромна радост. Видях едно момче как осъществи мечтата си
Д-р Иван Христов е началник на Спешното отделение на "Софиямед" от 2012 г.
Завършва медицина през 1987 г. в МУ- Плевен. Работи като участъков лекар в Павликени. Специализира вътрешни болести в МБАЛ "Велико Търново".
Асистент е в Клиника по вътрешни болести и кардиология на УМБАЛ "Св. Анна" при акад. Чудомир Начев. Работи в Клиника по инвазивна кардиология и интензивен сектор на УМБАЛ "Св.Анна", ръководена от проф. Божидар Финков, както и в Спешно отделение на УМБАЛ "Св.Анна".
Спортен лекар е на боксов клуб "Пулеви", ЦСКА, "Българската федерация по бокс", волейболен клуб ЦСКА, на клубове по бойни изкуства, по гребни спортове, на известни футболисти от настоящето и миналото, на клубове по лека атлетика, борба и др.
- Винаги ли сте мечтали да станете това, което сте сега?
- Мечтал съм си да бъда първо голям спортист. Исках да се отдам на спорта. На второ място имах план да уча медицина. Разочаровах се от това, че не ме приеха в Националната спортна академия. Но това ми направи добро и ме пренасочи към медицината. Майка ми беше акушерка и виждах нейната работа. Тя беше в две самоковски села и акушер, и медицинска сестра... Вдигаха я за работа по всяко време на деня и нощта. Виждах го. И в нея намерих идеал, който да следвам. В първите години в Медицинския университет ми се наложи изключително много да наваксвам, защото до този момент се бях подготвял за спорта. Тогава ми помогна лозунгът “Няма по-велик победител от този, който е надвил себе си”. Спортната дисциплина ми помогна да успея да се справя с този период. Баща ми пък в Самоковския окръг бе голям спортен организатор. Организираше футболни отбори, тенис, каране на ски. Той подготви много състезатели. Един от тях е Стоян Саладинов, световен шампион по самбо. Баща ми ме запали по спорта, както и другите деца. Учих в спортната гимназия в Плевен. Още в 6-и и 7-и клас бях самостоятелен, което много ми помогна в живота да се справям с трудностите.
- Може ли да кажем, че и в медицината, и в спорта се иска страшна дисциплина?
- Да. И за двете човек трябва да бъде много дисциплиниран, колегиален към хората, с които работи. Да обича това, което работи. То трябва да го прави щастлив. Мен спортът ме правеше щастлив. Сега така е всеки ден с медицината – щастлив съм, че работя. Когато идвам на работа, се чувствам на мястото си, защото помагам на хората. Открил съм си призванието. Спокойно мога да кажа, че съм самарянин, защото правя добро и само добро. И винаги тръгвам с Бога напред.
- Значи по един или друг начин нещата така са се наредили, че вие съвместявате двете си мечти – спорт и медицина.
- Помагам на всички спортисти, защото знам отлично какво изисква спортът – да се трудиш от сутрин до вечер, максимални усилия. Знам какво коства това. В спорта за разлика от медицината можеш да си 10-15 години и изведнъж трудът ти да пропадне заради травма например. От опит казвам, че спортната кариера не е сигурна инвестиция. Единици са хората като Христо Стоичков, Кубрат Пулев, Стефка Костадинова, които са успели. Спортът е нож с две остриета. Стотици тръгват да покоряват върховете, но малцина успяват. Важно е да не губят и част от здравето си по пътя към целта. Човек, освен да спортува, трябва да мисли и за професионалното си изграждане, в случай че нещо се обърка.
- Спортното ви минало със сигурност ви помага в грижата за пациентите- спортисти.
- Да. Защото изцяло знам какво изпитват. Знам, че желаят да стигнат върховете и да се състезават за България.
- Какво беше усещането за вас като лекар и като човек да бъдете ръководител на медицинския екип, който трябваше да се грижи и за състезателите, и за феновете по време на мача между Кубрат Пулев и Махмуд Чар? Вие сте му и приятел. Със сигурност не е било леко да гледате как нанасят удари по ваш близък.
- Докато говорите, настръхвам. Готов съм да се разплача. Беше много емоционално изживяване. Защото знам този човек колко труд е вложил, какво желание. Наблюдавал съм го в детството колко много труд полага. Когато се явява на ринга, знам, че може да му коства здравето, живота. Наясно съм какво може да му се случи и се вълнувам, защото го обичам и желая да постигне мечтата си. Изживявам го сякаш аз ще се кача на ринга, а не той. Отговорността пред българската публика е огромна. Човек трябва да има изключителна желязна психика, защото иначе ще се срине и няма да стигне до успехи. Всичко друго – труд, техника, се постига. Но психиката или я имаш, или не. Кубрат я има. Плюс голямата му любов към спорта и България. Победата му срещу Чар ми донесе огромна радост. Видях едно момче как осъществи мечтата си. Докоснах се до неговия колан на победител. Знамето ни, което издигнахме на ринга, е при мен. Ще го пазя и ще го предам на следващите поколения.
- Можем да кажем, че малка част от победата му се дължи и на вас, защото той знае, че сте винаги там и го пазите, докато понася ударите на съперника.
- Винаги съм с него. Дори когато се върна след загуба от мача си с Джошуа, ние отново го посрещнахме с музика и погача като победител. Ние не сме с него само в добрите моменти, за да се възползваме от неговите победи, а винаги. Той тогава ни каза, че подкрепата, която сме показали и при загуба, го стимулира още повече. Ние го посрещаме винаги по един и същи начин не заради победите, а защото е достоен българин. Негативните коментари срещу него някак ме обиждат. Коментиращите нямат представа за същността на нещата. Те не са се качвали никога на ринга. Но не можем да изкореним негативното от хората. Затова в България сме на такова дередже. За мен още от училището децата трябва да бъдат възпитавани да имат позитивно мислене, да обичат България, да обичат хората и да знаят как да се грижат за здравето си.
- Вие сте човекът, който най-добре знае и психическото, и физическото състояние на Пулев. Какво можем да очакваме занапред от него?
- Той сам решава. Притеснявам се, че ще продължава. Той се стреми да стига все по-напред. Винаги мисли, че може още. Според мен има по-важно от всичко друго – здравето и семейството. Професионално Пулев е постигнал мечтата си. Ако мен ме пита, бих му казал да се фокусира върху собственото си здраве и близките си. В един етап от живота има и по-важни неща от победата на ринга. Но се съмнявам да спре... Той е борец. И обича предизвикателствата.
- Какви са най-големите здравни рискове при боксьорите?
- Бойните изкуства могат да костват и живота. Най-голямата опасност е от кръвоизлив в мозъка. Втората опасност е вследствие на високото напрежение, стреса, сърцето просто да направи ритъмна смърт. Останалото, както се сещате, са по-поносими травми – счупвания и т.н. За съжаление, ударите в главата на по-късен етап могат да причинят сериозни последствия. Активната спортна кариера не дава дълголетие. Много е важно възстановяването. Ние знаем как да възстановим Пулев след мач или тренировка. Той има и духа на шампион. Не казва “не мога”. Има мисълта на победител.
-“Софиямед” бе медицински партньор на боксовия турнир. И на “София Оупън”, други огромни спортни събития и риалити формати. Вие сте шеф на медицинския екип. Как се справяте? Лекарите на такива събития дори са задължени да знаят отлично спортните правила на състезанието.
- За мен е важно да бъде детайлно организирана работата на екипа ми. Отговорността е огромна. Отговаряме и за публиката, и за състезателите. Трябва да сме готови във всяко отношение. “Софиямед” успява да изгради идеалните екипи – както професионално, така и относно апаратура. Имаме най-голям опит в това отношение. Имаме оборудвани линейки, за събитие взимаме дефибрилатор и всичкта необходима медицинска апаратура. Подготвени сме за всевъзможни ситуации. За нас е освен огромна отговорност и въпрос на престиж и висока оценка. Предимство за екипа ни е, че и ние сме спортисти и обичаме спорта.Правим всичко с чувство. Не работим за отбиване на номер или за пари.
За нас по-важното е да направим максимално всичко, за да сме полезни. За мача на Пулев имахме 3 екипа, в които имаше, реаниматори, кардиолози и ортопеди. Всички сме единни. Тези млади хора са успели да вземат от мен и любовта към спорта, към хората и отношението към пациентите. “Софиямед” има огромна ортопедия, Център за хирургия на ръката, сертифициран от Европейския травмацентър, Артроскопска травматология, при нас идват всички олимпийски и световни шампиони. Оформихме се като център по спортна травматология.
- Говорихте за душата, психиката на шампиона. А какво е в сърцето на шампиона?
- В сърцето на един шампион има воля, голямо трудолюбие. Има сила, желание, има мечта.
- А в сърцето на лекаря какво има?
- В сърцето на лекаря трябва да има само едно – обич към хората.
