Един човек не може да бъде диспансеризиран за едно и също заболяване в повече от едно лечебно
заведение и/или от повече от един лекар за един и същ период от време
Националната здравноосигурителна каса заплаща медицински дейности и изследвания (по вид, периодичност и честота) по диспансеризация (диспансерно наблюдение) на здравноосигурени лица, страдащи от хронични заболявания, за които е необходимо проследяване и/или лечение.
Кой подлежи на диспансерно наблюдение?
Заболяванията, за които лицата подлежат на диспансерно наблюдение в извънболничната помощ и се заплащат от НЗОК, са определени в Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (Наредба № 8 от 2016 г.), както и в приложение № 8 към Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от общопрактикуващ лекар (ОПЛ) и приложение № 13 към НРД за МД за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от лекар специалист.
Кой наблюдава диспансеризираните?
Всеки личен лекар и всеки специалист, сключил договор с НЗОК, провежда определени по вид и честота прегледи и изследвания на диспансеризираните при тях лица в съответствие с Наредба № 8 от 2016 г.
Диспансеризирането на здравноосигурените лица от общопрактикуващ лекар се осъществява на база на извършен преглед, при който се установи, че пациентът е с диагноза (заболяване), подлежащо на диспансерно наблюдение.
В този случай личният лекар включва здравноосигуреното лице в регистър на диспансеризираните при него и започва да изпълнява диспансерния алгоритъм, определен в Наредба № 8 от 2016 г. За различните заболявания са предвидени различен брой прегледи, при които се извършват разписаните в алгоритъма медицински дейности - в това число изследвания и консултации с лекари специалисти.
Ако при извършване на преглед личният лекар установи, че пациентът е със заболяване, подлежащо на диспансерно наблюдение от лекар специалист, то той издава "Направление за консултация или провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3).
Лекарят специалист диспансеризира пациента още с първото посещение, при което се установи диагноза, включена в Наредба № 8 от 2016 г. В случай че здравноосигуреното лице иска да промени лекаря специалист, осъществяващ дейностите по диспансеризацията, общопрактикуващият лекар издава ново направление.
При първоначална диспансеризация за дадено заболяване общият брой прегледи, изследвания и консултации за пациента за съответната календарна година се определя пропорционално на оставащите месеци до края на годината.
Може ли едно лице да бъде диспансеризирано
в повече от едно лечебно заведение и/или от повече от един лекар?
Изрично изискване при диспансерното наблюдение е, че един пациент не може да бъде диспансеризиран за едно и също заболяване в повече от едно лечебно заведение и/или от повече от един лекар за един и същ период от време.
В случаите, в които едно диспансеризирано лице до 18 г. е със заболявания, класифицирани в един клас, но с различни МКБ кодове, за едни от които подлежи на диспансерно наблюдение при личния лекар, а за други – при лекар специалист, то този пациент подлежи на диспансерно наблюдение за всички заболявания изцяло от лекар специалист.
В случаите, в които едно диспансеризирано лице над 18 години е със заболявания, класифицирани в един клас, но с различни МКБ кодове, за едни от които подлежи на диспансерно наблюдение при ОПЛ, а за други – при лекар специалист, то този пациент подлежи на диспансерно наблюдение за всички заболявания изцяло и само от ОПЛ.
Изключение са пациентите с инсулинозависим захарен диабет, неинсулинозависим захарен диабет на инсулинолечение и пациенти, претърпели сърдечни интервенции и/или операции, до края на първата година след интервенцията/операцията, при които диспансерното наблюдение се осъществява от лекар специалист.
Може ли да бъде отказана диспансеризация?
Следва да се има предвид, че диспансеризацията е доброволна и се провежда със съгласието на пациента с изключение на случаите, в които същата е част от постановено от съда задължително или принудително лечение.
Лекарят, установил заболяване, при което пациентът подлежи на диспансеризация, е длъжен да му предостави подробна устна информация за вида и тежестта на заболяването, възможните усложнения, начина на наблюдение и лечение и възможните рискове от отказа от диспансерно наблюдение.
ВЪПРОС НА СЕДМИЦАТА
Знаете ли как да вземете болничен лист?
Свържете се с личния си лекар. Нужно е да го информирате за състоянието си възможно най-скоро. Следвайте инструкциите, които той ще ви даде.
Ако посещавате кабинета му и смятате, че сте заразни, носете маска и пазете хората около вас.
Носете личната си амбулаторна карта (здравен картон), където личният лекар ще попълни информация за болничния.
Нужно е да знаете името на фирмата, в която работите, както и адреса и точната длъжност, на която сте назначени. Те ще бъдат вписани в болничния лист. Представете болничния лист пред работодателя си.
Здравейте! Аз съм Алекс Раева и съм част от кампанията "НЗОК за теб".
Този път се включвам, за да бъда полезна на всички, които страдат от хронични заболявания. Пациентите с такива заболявания имат право на т. нар. диспансерно наблюдение. Това наблюдение се заплаща изцяло от НЗОК.
Може да го извършва всеки личен лекар или специалист, който има договор с касата.
А какво представлява самото наблюдение:
В определени периоди, с различна честота, на пациентите с хронични заболявания се извършват изследвания и медицински дейности.
По този начин се уточнява какво трябва да бъде лечението им. За различните заболявания са предвидени различен брой прегледи.
Лекарят е длъжен да предостави на пациента пълна устна информация за вида и тежестта на заболяването, какви са възможните усложнения, начинът на наблюдение и лечение и възможните рискове.
Диспансеризацията е доброволна и се извършва със съгласието на пациента. Заболяванията, които подлежат на диспансерно наблюдение, са определени в специална наредба и още няколко документа.
Всички те са публикувани на сайта на здравната каса.
Аз съм Алекс Раева и ви желая да сте здрави.
