Проф. д-р Калоян Давидов завършва медицина през 1994 г. По време на редовната си военна служба е лекар на поделение в Българската армия.
От 1996 до 2000 г. специализира урология в Клиниката по урология на УМБАЛ "Александровска", където от 2000 до 2004 г. е ординатор.
През 2004 г. след конкурс е избран за асистент в Катедра по крология на МУ - София. През 2006 г. започва работа в новосъздадената "Токуда Болница" в София като началник на отделение, а по-късно и на Клиниката по урология. От 2014-а до януари 2023 г. е медицински директор на "Токуда".
През 2017 г. защитава дисертация на тема "Лазерна хирургия на простатата". През 2018 г. е избран за доцент по урология, а през 2022 г. - за професор. От януари 2023 г. е началник на Клиниката по урология в УМБАЛ "Софиямед".
През 2008 г. става първият български хирург, оперирал простата с лазер. Специализирал е неколкократно в болниците на д-р Токуда в Япония. Има специализация по Холмиум-лазер хирургия на простатата в "Кеймбридж", Обединено кралство. Специализира перкутанна хирургия за бъбречни камъни и лапароскопия в Университета в Патра, Гърция.
Член е на Европейската и Американската урологична асоциация.
Провежда курсове по миниинвазивни методи за лечение на бъбречнокаменна болест и лазерна хирургия на простатата в международната програма за обучение Vista на Cook Medical. Ръководител е на програми за специализация по урология.
През 2016 г. е сертифициран за работа с хирургичната роботизирана платформа Da Vinci и в екип осъществява над 1000 операции за рак на простатата, доброкачествени и злокачествени операции на бъбрека, рак на пикочния мехур и пластични реконструкции на пикочопроводите.
Той е първият български уролог, посочен за обучаващ хирург в образователната програма на производителя на робота Da Vinci. Автор е на монографична книга на тема „Роботизирани oргансъхраняващи операции при рак на бъбрека", както и на множество научни публикации в национални и чуждестранни научни списания.
- Проф. Давидов, какви са пробивите в медицината във вашата област и кога те ще бъдат внедрени в лечението на българските пациенти?
- Хубавата новина е, че не се сещам за нещо, което да се прави по света рутинно и общоприето и да не се използва за урологичното лечение и на пациентите в България. Като махнем един-два по-екзотични метода, честно казано, сме в крак с новостите. Няма как да пропусна да спомена, защото съм изключително горд с моите млади сътрудници, млади специализанти, те направиха нещо, благодарение на което ние сме съвсем равнени с водещите хирургични школи. Използваме, и то собствено производство (нашите специализанти успяха да го направят), т.нар. добавена реалност. С помощта на изкуствен интелект реконструираме образите на бъбреците с тяхното кръвоснабдяване, локализация и форма на туморите, когато правим робот-асистирана съхраняваща хирургия на бъбрека. Както създаваме изкуствена реалност, която ни ориентира къде е локализацията на рака на простатата при робот-асистираната хирургия. Всъщност може би при миниинвазивните технологии, които ползваме за подобряване на уринирането при мъже с доброкачествено увеличение на простатата, има някои неща, които бих желал да имаме на въоръжение, но за съжаление, не зависи от нас. Компаниите производители са тези, които не ни ги предоставят. Очакваме с нетърпение АйТинд (iTind) и УроЛифт. Това са две минимално инвазивни технологии на повлияване на затрудненото уриниране. Те биха били изключително полезни при добре прецизирани случаи. Но ако махнем, както казах, тези екзотични методи, относно всичко останало – ние сме в крак.
- Какво според вас трябва да се промени в българското здравеопазване, за да може то да е в услуга на хората?
- Българското здравеопазване е в услуга на хората. Ние си вършим работата. Това, което обществото очаква от нас, мисля, че го правим, и то добре. Не само, че се стараем да си вършим ежедневната работа, но се стараем и да сме в крак с новостите, да сме минимално инвазивни и максимално полезни. Четем, учим се, посещаваме места, където може да обменяме опит. Обменяме информация с водещи центрове и колеги по света. Ние нашата работа си я вършим. Що се отнася до другата страна на въпроса ви, която е по-скоро политическа, аз, за мое огромно щастие, не се занимавам с политика. Какво да ви кажа... Може да се иска, очаква и работи в посока въвеждане на стандартизиране на процедурите.
- Вие се занимавате с робот-асистирана хирургия. В момента роботът е само един инструмент в ръката на хирурга. Мислите ли, че в далечното бъдеще или дори в не толкова далечното роботите ще могат да оперират сами?
- Въпросът е изключително интересен. Нека да кажа, че роботът ни не е робот. Използваната машина наричаме така, защото просто прилича на индустриалните роботи. Във филмите сме виждали едни механични ръце, които се движат. Погледнато отстрани изолирано, излиза, че те правят нещо сами. Нищо не извършва машината сама. Управляваме я 100% изцяло ние и през цялото време. Едно от революционните неща, случващи се по света, е телехирургията с използване на робот-асистирана хирургия. През 5G технология, позволяваща много бърз пренос на данни, може да се оперира в другия край на света. През септември бе конгресът на Европейската асоциация по роботизирана урология. Двама колеги, специалисти от Европа, направиха по една операция съответно на простата и тумор на бъбрека, като те самите бяха в град Бордо, управляваха робот, намиращ се в Шанхай. Тук отново има малко политика в цялата история, защото западният свят е свръхрегулиран. Ние си пречим сами да можем да извършим това, защото от Шанхай в Бордо същото не е възможно. Не е разрешено. Трябва да си го разрешим. Да премине през огромен брой регистрации и одобрения. Докато в по-малко регулирания свят се напредва много в телехирургията и не е далеч моментът, в който ще трябва да ходим да се учим на изток. Що се отнася до наистина роботизирана хирургия, т.е. машина да прави нещо сама... в интерес на истината подобна хирургия върху животински модел е направена. Върху живо животно преди няколко години. Чревна анастомоза бе извършена. Това е зашиване на черво за черво. Роботът се справи доста добре, но става дума за униформена стандартизирана процедура, изискваща просто повторение на едно и също движение. Процедурата е изключително елементарна. Вземането на решения и преценката, реакцията в неочаквани ситуации... със сигурност някой ден ще се случи. Въпросът отново е в регулациите. Как ще стане? Това е като самоуправляващото се такси. Много въпроси се появяват. Кой ще носи отговорността? Този, който е закачил робота за човека, този, който го е конструирал, който е поставил показанията за операция...? Но многото въпроси не означават, че няма да се случи. Както на един над 90-годишен човек не можете да му обясните как получава видео през телефона си, по същия начин ние нямаме въображението сега да си представим как ще се случат нещата с технологиите. Всички ние преди 10 години носехме едни малки телефони в джобовете си с двуцветен екран и бяхме много щастливи, че имаме малък телефон със себе си. Сега носим едни екрани, чрез които общуваме с целия свят. Тези машини, които наричаме телефони, едва ли не само не могат да принтират. Те правят всичко в общи линии. Въпросът не е в технологията. Технологиите ще го позволят. Въпросът е чисто човешки, а тук нещата ми е трудно да кажа накъде ще тръгнат.
