
Супа, Сън, Спокойствие, Секс, Спорт - петте знака на доброто здраве
Профeсор Михаил Боянов завършва медицина във Висшия медицински институт в София. От 1994 г. досега е част от екипа на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Александровска“. От 1995 г. е преподавател в Катедрата по вътрешни болести към Медицинския факултет на Медицинския университет. Специализирал е вътрешни болести и ендокринология в Грац (Австрия), Кьолн (Германия) и Париж (Франция).
През 1998 г. придобива специалност вътрешни болести, а през 2000 г. – ендокринология и болести на обмяната. Двата му дисертационни труда (през 1998 г. за доктор по медицина и през 2008 г. за доктор на науките) са посветени на проблемите на измерването на костната плътност и остеопорозата. От 2007 г. е доцент, а от 2012 г. – професор към МУ-София.
Публикувал е 50 статии в чуждестранни и 100 в български списания; има 6 участия в учебници и 6 монографии на български и английски език.
- Проф. Боянов, Световната здравна организация отдавна сочи нас българите сред нациите най-силно засегнати от сърдечно-съдовите заболявания като причина за смърт. Затлъстяването и метаболитният синдром ли са новите предизвикателства пред медицината? Колко време можем да пренебрегваме високото телесно тегло без да настъпят някакви сериозни усложнения и кога да потърсим консултация със специалист?
- Всеки от нас е „направен“ за определена граница на телесното тегло, над която започват различни проблеми. При най-младите – оплаквания от коленете, ставите; след това се появяват метаболитните проблеми, проблемите с дишането, сънната апнея и много други. При хората над 50 години тези „светофари“ за които ще говорим в интервюто трябва да светят постоянно.
Едно много просто правило, според стара формула, ръстът минус 100 ви е идеалното тегло. Ако надхвърлите с 10% това идеално тегло, започвате да излизате от безопасната област. А вече ако достигнем трицифрено тегло, особено при жените, това е опасно. При децата, основно след 16-17 години, когато както казваме, „дръпнат на височина“, но и останат много „окръглени“, също трябва да се вземат мерки.
Изключително важно за цялата ни терапия е превенцията, изследванията, лекарствата, които се предприемат и приемат, така да се обяснят на засегнатия индивид, че той да иска да ги прилага по убеждение. Не по заповед на родителя, нито на лекаря.
- Какви проблеми причинява повишеното ниво на пикочната киселина? Какво представлява тя и какви са причините да се случва това? Дали начинът на живот или има генетични предпоставки?
- Пикочната киселина е един метаболит, който има изключително важна роля. В полезната си форма тя поема т.нар. свободни радикали. Класическият източник на повишаване на пикочната киселина е храната - ако се консумира основно много месо. Английският крал Хенри VІІІ е консумирал по 5000 калории от 12 вида месо на ден. Класическата изява на повишената пикочна киселина в кръвта (хиперурикемия) е подаграта. Тя се е наричала „царска“ болест. Това е добре познатата форма, в която пикочните кристалчета се отлагат в ставите, в околоставните тъкани, сухожилията. Силно боли, мястото се зачервява и пациентът разбира, че „нещо не е в ред“. В последните две-три десетилетия обаче се установи, че може да имаш повишена пикочна киселина в кръвта, а да нямаш подагра. Тоест да няма поява на кристалчета, а те да плуват разтворени в кръвта, и така да дразнят вътрешното покритие на съдовете (ендотела). Дразнейки ендотела, те могат да ускорят атеросклерозата, да доведат до сърдечно-съдови и мозъчно-съдови събития, които често водят до фатален край.
Повишената пикочната киселина също така уврежда бъбрека по пътя на уратната литиаза, тъй като кристалчетата могат да образуват камъни; но понякога увреждане настъпва и без образуване на камъни. Тоест по много механизми се ускорява атеросклерозата и органната увреда.
- Кои са по-засегнати от този проблем – жените или мъжете? В какви граници трябва да поддържаме пикочната киселина и трябва ли ни диета?
- По принцип мъжете са по-често засегнати от подагра и от безсимптомно повишаване на пикочната киселина в кръвта. Затова допринася и генетиката. Мъжете са и по-месоядни от жените. Няма единно ниво, което да бъде препоръчвано на всички, но можем да кажем, че при използваните в България мерни единици 400 микромола е точката, над която при определени условия, например едно хубаво алкохолно напиване, обезводняване, тежък спорт или нещо друго, може да изкристализират кристалчетата на пикочната киселина и да се отключи типичният пристъп на подагра. Когато обаче ние целим да намалим влиянието върху атеросклерозата и бъбрека, стойностите са по-ниски. Те зависят от сърдечно-съдовия риск и колкото рискът е по-висок, толкова по-ниско се стремим да поддържаме нивото на пикочната киселина - до 300-360 ммол/л. За сравнение: „здравата кола и голям камък не може да я обърне, но раздрънканата и малкото камъче може да я преобърне“.
- Един от показателите, за които трябва да внимаваме е повишеният холестерол. Кога трябва да мислим за неговия контрол?
- По принцип до 40-годишна възраст, когато холестеролът е значимо висок, трябва да се потърси специализирана консултация. По-нататък отново безопасната стойност на холестерола се определя в зависимост от риска за сърдечно-съдови събития. Има такава система за изчисляване на риска и ако се надхвърли определена стойност, тоест е налице риск - тогава целим по-нисък холестерол.
- Кой от тези знаци трябва да следим най- внимателно: кръвната захар, холестерола, пикочната киселина, кръвното налягане? Какво бихте ни посъветвали?
- За съжаление - всичките заедно. Представете си, че водите битка с четирима противници и изпуснете от поглед само един, не внимавате за него: е сещате се какво ще се случи. Тези неблагоприятни фактори често се групират в т.нар. метаболитен синдром, който представлява едно цяло. Наричаме го фенотипна изява, т.е. това е проявлението при индивид, който има или диабет, или хипертония, или високи липиди - холестерол, триглицериди, или поне две от тези плюс наднормено тегло или затлъстяване. Това е една невидима заплаха и когато тя стане видима, може да е късно. Медицината не може да помогне на човека „да стане отново чисто нов“. Превенция, превенция и пак превенция, в която трябва да участват активно самите хора.
- Ако веднъж са установени повишени нива на холестерола или пикочната киселина и сме започнали лечение, колко често трябва да проверяваме дали са в норма?
- Ако пациентът се придържа към лечението, сериозен е, а това подчертавам, е доста рядко срещано в България, е достатъчно да ги проверява един-два пъти годишно.
- Каква е обичайната продължителност на лечението при установена повишена пикочна киселина или повишен холестерол?
- Тук лечението е продължително – по принцип даже е доживотно. Много често се случва лечението погрешно да се преустанови, тъй като холестеролът е станал нормален. Терапията се спира, защото пациентът счита, че е „оздравял“. Но всъщност холестеролът е бил нормален само на фона на лечението. Спре ли се то, проблемът се възобновява.
- За какво е сигнал повишеният холестерол, какво може да отключи?
- Един кратък пример. Руски военен лекар – Аничков прави експеримент през 1912 г. храни кучета само с мазнини. За 6 седмици те са образували плаки на коронарните артерии. Шест месеца след това е трябвало да гладуват, за да изчистят плаките.
- Вече повече от 30 години лекувате пациенти. Намирате ли разлика при тях през 2025 г. спрямо началото на вашата практика?
- Струва ми се, че има разлика. Хората преди 30 години бяха много слабо информирани. Ние като лекари разполагахме с много малко лекарства в ендокринологията. Например в диабета имаше само две и сега се промени картината с нахлуването на информация по много канали. Част от нашите пациенти са добре подготвени и буквално ни препитват по въпросите, които ги интересуват. Придържането към нашите препоръки може би също малко се е увеличило, защото хората все повече разбират, че както в медицината така и в живота е важна дисциплината и пиенето на лекарства, и в случай на нужда профилактични или инвазивни процедури, това е начинът да се живее по-дълго. Защото който не иска да прави това, се връща към средната продължителност на живота от минали времена. Да кажем в България през 1939 г. тя е била 50 години за жените. Но и днес, за мое учудване, в България се живее средно с почти 15 години по-кратко отколкото във Франция, да речем.
- На какво отдавате тази фрапираща разлика в годините живот?
- Първото е генът. Второто е, че българинът обича да яде и има доста българи с наднормено тегло. Тук ще дам два примера. Може би преди 15 години на наш конгрес по ендокринология решаваме да си измерим талиите и да видим дали отговарят на нормите, които препоръчваме на нашите пациенти. 90% от нас не отговаряха. Това е важно! По мое наблюдение във Франция жените след 50-годишна възраст определено избират между супа и десерт или само основно. И няма отстъпление от това правило. Третият фактор, е че нашият живот е доста дезорганизиран. Той е хаотичен. Събуждайки се сутрин, ние нямаме ясен план за деня. През деня се борим с голям хаос, взаимно си пречим. Това е стрес, напрежение. А човек компенсира напрежението с ядене. Стресът предизвиква и рак, може да ви докара и инфаркт, и ето ги нещата, които убиват хората.
- Измениха ли се най-честите заболявания, които лекувате?
- О, диабетът нарасна много. Покрай българското дружество по ендокринология бяха направени през 2006, 2012, 2023 години задълбочени и масови изследвания и спрямо 2006 година имаме много неприятно увеличение с 30-40 на сто на засегнатите от диабет.
Практически всеки десети човек има захарен диабет тип 2.
И една част, също не много малка (няколко процента) имат предиабет.
Ако вземем щитовидните болести например, питат ме защо толкова много хора имат автоимунен тиреоидит на Хашимото? Ами защото в миналото не се правеха ехографии, нямаше възможност да се изследват антитела, а това заболяване е масово. Тиреоидит на Хашимото е налице при 15% от жените.
Ако ме питате коя от болестите е станала по-рядка, това вече е доста по-труден въпрос. Да, намаляла е гушавостта, която се дължи на йоден дефицит. Това е проблем, който се смята за решен в България. Но ние все повече се изследваме, наблюдаваме се, българинът иска да живее до 100 години, ако може напълно здрав, и затова се откриват все повече и повече болести.
- Новите антидиабетни средства са популярни с ефекта си на отслабване. Даже много дами ги прилагат. Крият ли сериозни рискове?
- Много важно е лекарствата да се прилагат според т.нар. кратка характеристика на продукта. Тоест индивидът, пациентът, да има заболяване, което да налага приложението на тези лекарства. Представя се например пациентка, която току що е родила, има все още 5 излишни килограма и тъй като иска да бъде като „модел“, ще си прилага лекарства за отслабване. Но тя няма показания за такова лечение. Защо е важно това? Лекарствата са тествани за определени болести и в тези условия ползите надвишават вредите. Ако здрав човек започне да си прилага лекарства това съотношение (полза/вреда) не е благоприятно. Освен това с напредването на възрастта все повече се изявяват страничните действия на лекарствата, тъй като организмът става по-крехък.
- Наистина ли диетата е „манната небесна“?
- Донякъде да, в смисъл, ако човек отслабне 30 килограма, и захарният му диабет не е много напреднал, е възможно да оздравее от тази болест. Може да оздравее от артериална хипертония. Само че кажете ми честно как се отслабва 30 килограма и как се поддържа това понижено телесно тегло във времето? Много малко са героите, които го постигат…
- Каква е вашата препоръка - как да останем здрави по-дълго време и да достигнем 80-те?
- Ще цитирам едни стари правила за няколко „С-та“. Едното „С“ значи сън, добро наспиване. Следобеден сън, там където е възможно, и който е свикнал. Не знам как това ще стане в днешно време.
После следва Спорт – задължително, защото движението е изключително важно. Третото е Супа – тоест умерено ядене, и то по възможност три пъти на ден, не само веднъж. Секс - това има значение и като физическа активност, и като емоция. Добавете и тук още едно пето „С“ - Спокойствие, липса на стрес. И вече ако имаш ген и прехвърлиш 70, има голям шанс да прехвърлиш и 80 години.