- Основното ни оръжие срещу рака е профилактиката. Всяко онкологично заболяване, хванато в най-ранен стадий, може да бъде излекувано, казва лекарката от отделението по медицинска онкология
- В България разполагаме с всички съвременни методи за диагностика и лечение на карцинома на гърдата
- Живеем в ерата на прецизната медицина, според която за всеки отделен пациент се изгражда индивидуален план за лечение
Д-р Петя Баликова е медицински онколог, част от екипа на отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Света София“ от юни 2021 г. Придобила е специалност "Медицинска онкология" по време на специализацията си в УМБАЛ „Царица Йоанна“ ИСУЛ 2015-2021 г. Д-р Баликова е с насочен фокус в лечението на карцином на млечната жлеза, гинекологични тумори и тумори на гастроинтестиналния тракт. Участва като изследовател в редица клинични изпитвания на иновативни терапии. Носител е на наградата „Лекар на годината“ в категория „Ти си нашето бъдеще“ за 2022 г., присъдена от Българския лекарски съюз. Класирана е в проекта на Дарик Радио „40 до 40“, в категория „Медицина“ за 2023 г., където журито търси млади българи, които добавят стойност към обществото ни, помагат, надградили са сферата си на дейност, създават блага и устойчиви идеи.
Д-р Баликова се бори за подобряване на здравната култура и информираността на населението по отношение на профилактични прегледи, превенция и ранно откриване на рака. Освен че участва в благотворителни кампании, благодарение на които се провеждат скринингови програми, се бори и за въвеждане на задължителни такива. Д-р Баликова залага изключително и изцяло на принципите на "прецизната медицина", които включват приложение на иновативни терапии в лечението, както и диагностика на базата на специфични биомаркери и генетични изследвания. Тя е част от борда на асоциацията "Млад онколог", където активно работи с млади специализанти и стажанти. Член е на Българското научно дружество по имуноонкология и Института за изследване лечението на рака на гърдата, Европейското дружество на онколозите /ESMO/. Има участие в редица национални и международни обучителни програми, както и международни конгреси по медицинска онкология, автор и съавтор на научни доклади и публикации.
- Д-р Баликова, лекарите често използват термина „подмладяване на рака“. Вярно ли е, че възрастовата граница на това коварно заболяване все повече пада? На колко години са най-младите ви пациентки с рак на гърдата и на какво се дължи това?
- Вярно е, че заболяването се "подмладява", виждаме все по-млади хора, диагностицирани с рак. Най-младата пациентка с рак на гърдата в клиниката, в която работя в момента, е на 25 години. Факторите за развитие на рака на гърдата са много. Те са 2 основни групи – такива, на които можем да повлияем, и такива, върху които нямаме контрол. Към първата група основни фактори са затлъстяването, тютюнопушенето, вредности от околната среда, хормонални стимулации. Затлъстяването е основен фактор за много заболявания, заплашващо да се превърне в световна пандемия. Преди месец на най-престижния конгрес за рак на гърдата в Сан Антонио, САЩ бяха изнесени последните данни от дългогодишни проучвания, разкриващи механизми за развитие на рак на епигенетично ниво. Те доказват, че развитието на голямо количество мастната тъкан още от ранна детска възраст е основен фактор в развитието на онкогенезата - развитието на рака. Данните сочат, че редуцирането на мастната тъкан дори и в зряла възраст биха помогнали за по-благоприятно развитие на възникнало онкологично заболяване. Обръщайте внимание на телесното тегло.
От втората група фактори, върху които човек няма контрол, е генетичната обусловеност. Съветът ми към читателите е да познават семейната си история. Ако имат близки родственици с онкологично заболяване е добре да се поинтересуват как е възникнало то и как протича или е протекло. Съществуват генетични мутации, които предопределят развитие на някои конкретни видове рак, сред които е и ракът на гърдата като мутациите в BRCA 1 и 2 гените. При хора, провели генетичен анализ поради фамилна анамнеза за рак с установена такава мутация, препоръката за профилактичните прегледи е те да се провеждат на по-кратки интервали от време - ехографски преглед на млечните жлези през 6 месеца. Ако има съмнителен образ за туморна формация, пациентът се реферира към мамография или ЯМР и при нужда биопсия - като доуточняващи методи. Не е задължително, ако например в едно семейство майката има рак на гърдата, и дъщерите й да развият заболяването. Препоръчително е обаче да се проведе генетично тестване, за да знаят и да бъдат подготвени децата за по-честа и редовна профилактика.
- Колко жени под 30 години чуват диагнозата рак на гърдата у нас?
- Младите пациенти стават все повече, но, за щастие, още са само около 4-5% от всички новооткрити за година.
- Какви са възможностите за превенция?
- В момента все още не съществува национална скринингова програма за рак на гърдата в страната, която съобразено с рисковите групи, в които попадат жените /според фамилната обусловеност и наличие на други рискови фактори - наднормено тегло, тютюнопушене/ да бъдат насрочвани задължителните профилактични прегледи през определени интервали от време. При хората с по-висок риск от развитие на онкологично заболяване профилактичните прегледи трябва да бъдат провеждани през по-кратки интервали. В момента всеки сам би следвало да се грижи за здравето си и да посещава профилактични прегледи предвид всичко това, което вече изброихме за рисковите фактори. Същестуват редица информационни кампании, организирани от различни източници. Тяхната цел е да повишат здравната култура на населението и да стимулират хората да провеждат редовни профилактични прегледи за най-честите онкологични заболявания.
Основното ни оръжие срещу рака е профилактиката. Всяко едно онкологично заболяване, хванато в най-ранен стадий, може да бъде излекувано.
- На колко години жените трябва да започнат да се преглеждат? Колко пъти годишно? Кои са симптомите, за които трябва да се следи?
- Ако една жена няма фамилна анамнеза за рак на гърдата, следва да започне контролните прегледи около 30-годишна възраст, които да се провеждат веднъж годишно - с ехографски преглед от специалист. След 40-годишна възраст към профилактиката се включва и мамографията, която е по-специфичен метод, включващ рентгеново облъчване. Тя се прави веднъж на 2 години. Идеята на образните методи е да установят туморния процес, докато все още е много малък и няма никакви клинични белези - нито подуване, нито промяна в надлежащата кожа - т. нар. "портокалова кожа". Когато се появят симптомите на заболяването, вероятно то вече не е в най-ранния си стадий.
При суспектна злокачествена туморна формация след образната диагностика задължително първо следва да се направи биопсия на формацията, в никакъв случай не бива да се пристъпва директно към оперативно лечение. След получаване на хистологичната диагноза от патолога, последвана от специфичните имунохистохимични характеристики на тумора, се взима решение от мултидисциплинарен екип, включващ медицински онколог, патолог, лъчетерапевт, гръден хирург и образен специалист. В зависимост от размера на тумора, ангажирането на лимфни възли в аксилата или гръдния кош и наличието на далечно разпространение - метастази в други органи - кости, черен дроб, бял дроб, главен мозък и т.н., както и специфичния вид на тумора и неговите характеристики се взима решението за последващо лечение, индивидуално за всеки пациент. Това е сложен процес, в който участват редица медицински специалисти.
- Кои са най-съвременните методи за диагностика на рака у нас. Предлага ли се в света нещо по-добро, което да го няма у нас?
- В България разполагаме с всички съвременни методи за диагностика и лечение на карцинома на гърдата. И локалното лечение, и лекарственото лечение е същото както в развитите европейски държави. Околните балкански държави нямат достъп до толкова различни лекарствени терапии, реимбурсирани от НЗОК, както пациентите в България. Успеваемостта на лечението за рака на гърдата, дори и в последния четвърти стадий на заболяването, в страната ни е изключително повишена през последните години именно заради еволюцията в лекарственото лечение. Лекарственото лечение включва химиотерапия, която се използва много активно в предоперативен аспект. Когато туморите са по-големи от 2 см или имат и ангажиране на лимфни възли в аксилата пациентите задължително преминават през курс на лечение с химиотерапия, която има за цел да блокира разпространението на туморни частици в организма и да предотврати далечно разпространение /метастазиране на заболяването/ и да намали размера на тумора и лимфните възли - за да улесни работата на хирурзите и да се проведе органосъхраняваща операция. Радикалните оперативни интервенции, при които се отстраняваше цялата гърда, останаха в историята.
Всички усилия в развитието на онокологичното лечение вече са насочени към органосъхраняващи операции - онкопластична хирургия, които да не нарушават качеството на живот на пациентите и да се запазва функцията на прилежащата ръка, която се подлага на лимфна дисекция. След органосъхраняващи операции се извършва локална радиотерапия, която да ограничи допълнително риска от локален рецидив на заболяването. При хормонално чувствителните тумори се продължава с прием на хормонални таблетки след приключване на локалното лечение. Хормоналната терапия може да продължи 5-7-10 години според рисковата група, в която попада конкретния пациент. При високорискови хормонално чувствителни пациенти лечението продължава като комбинация от хормонално лекарство и таргетен агент- т.нар. CDK 4/6 инхибитор. При наличие на някои специфични биомаркери като свръхекспресия на HER2 рецептор или налична BRCA мутация поддържащото лечение може да продължи и с таргетна терапия, насочена срещу тези таргети. Активно прилагаме в комбинация с химиотерапия и имунотерапията - и в предоперативен стадий, и в метастатичен такъв. В напреднал метастатичен стадий на заболяването може да се прилагат всички видове лекарствено лечение, както и комбинации от него - химиотерапия, имунотирапия, таргетна терапия и най-новите молекули -антитяло конюгатите.
Живеем в ерата на прецизната медицина, според която за всеки отделен пациент се изгражда индивидуален план за лечение, съобразен с характеристиките на пациента, биологията на тумора, хистологичния му вариант и специфичните генетични мутации и биомаркери.
