Най-честият симптом при хемороиди е кървенето - важно е дали кръвта е ярка. Други симптоми са сърбеж, парене, болка в областта на ануса, образуване на подутини, атипични израстъци - пациентът не ги е имал преди. Тези проблеми може да отзвучават и после да се появяват отново.
Това обясни в третия подкаст "Докторе, кажи" на "24 часа" д-р Бисер Петров - хирург, колопроктолог и ръководител на специализирания Център по колопроктология в медицинския комплекс "Софиямед". Той е дългогодишен тесен специалист в лечението на хемороидалната болест, включително с THD технология, както и други колопроктологични заболявания като анални фисури, фистули и др.
Много често пациентите с тези симптоми не търсят медицинска помощ и се опитват да се самолекуват. Всеки има правото да прави каквото си иска със собственото си тяло. Мога да разкажа всевъзможни случаи, но ще се въздържа. Странни неща използват хората за лечение в тази област. Въображението им работи на висока степен.
Основната причина да не посетят лекар е притеснението. Споделянето за проблеми в тази област не е лесно дори пред близки хора, роднини, какво остава за преглед при лекар.
А всъщност няма нищо притеснително в прегледа. Започва се със свободен разговор с пациента. Специалистът трябва да е наясно какви насочващи въпроси да задава, защото е възможно човекът да пропусне да спомене решаващи неща. След яснотата, която придобива специалистът за конкретиката на проблема, се прави оглед на мястото. Мануалното преглеждане на зоната, естествено, е със съгласието на пациента. То е изключително информативно за добрия специалист. Оттук тръгват насоките, ако има сериозен проблем. Ако няма здравен проблем, се спира дотук, като се обяснява на пациента какво трябва да спазва, за да няма оплаквания.
Ако има нещо притеснително, пациентът се насочва за аноскопия – оглед на аналния канал с видеоаноскоп, записва се в детайли състоянието в момента. Или пациентът се изпраща за изследвания на цялото дебело черво – колоноскопия. След аноскопия обикновено продължаваме с ендоанален ултразвук. Ако се появят съмнения, че пациентът има в перианалните пространства нещо, което не се вижда с аноскоп, при ендоаналния ултразвук успяваме да видим състоянието на тъканите в крайната част на дебелото черво.
