Повторните трансплантации са едно от "чудесата" на медицината да дава живот и от смъртта и обективна мярка за възможностите и хуманността ѝ
Основната функция на бъбрека е да филтрира кръвта, за да премахне токсините, да регулира количеството на водата и солите в тялото, като отделя ненужното под формата на урина. Спрат ли бъбреците и функцията им не бъде заместена, спира животът. Най-доброто лечение на отказал бъбрек е трансплантацията, но кандидатите за операцията по цял свят са повече от възможностите. Световната здравна организация твърди, че само 10% от хората, които се нуждаят от донорство, получават орган.
Все пак има и държави с по-къси листи на чакащите. Там по правило се извършват и най-много последващи трансплантации, когато вторият шанс също е изчерпан. Втори шанс е доста неточно казано във все повече случаи и все по-хуманна медицина. Световният рекорд за човек, подложен на последващи трансплантации, е на нидерландеца Бьорн ван Емпел. Въпреки младата си възраст – още преди своите 40 години, той е претърпял седем бъбречни трансплантации. С това мъжът е вписан в справочника “Световните рекорди на Гинес”.
Проблемътму идва в почти бебешките години “от нищо” - усложнение на ушна инфекция на 2-годишна възраст, след което бъбреците бавно, но прогресивно отпадат. На 7 г. стига до диализа и му е било позволено да пие максимум половин литър на ден, трябвало да избягва солта и протеините. Шест поредни донорски органа му дават надежда в годините. Въпреки неуспехите Бьорн преследва мечтата си и завършва учителски колеж, ражда му се дете. Но когато и шестият бъбрек отказва, младият мъж остава зависим от диализа. След поредицата трансплантации Бьорн е произвел шокиращо количество антитела към чуждите клетки. Семейството и приятели са тествани, за да му дарят бъбрек, но няма идеално съвпадение. След шест трансплантации рискът за нов неуспех е непосилно голям. Лекарите не се предават и пробват модерно лечение, което позволява на сестра му все пак да бъде негов донор. В световноизвестния трансплантационен център в Ротердам “пречистват” кръвта на Бьорн от антитела и след щателно планиране пристъпват към двойната операция. Левият бъбрек на сестрата на Бьорн става негов пореден десен бъбрек.
Напредък в трансплантологията работи в полза и на други млади хора с многократно отказали бъбреци. Каталунският център по трансплантации записва първия случай на пациент с 6 поредно имплантирани органа - Серхио Ихано. По данни на Националната организация по трансплантация това се случва за втори път в света и за първи път в Испания – държава сред първите в Европа по извършени трансплантации.
Според министъра на здравеопазването Моника Гарсия с 52,6 донори на органи на милион население Испания е достигнала най-високото си ниво досега и най-висок процент за света. Средният брой донори на ден през миналата година е бил 8, а средният брой извършени трансплантации за ден е 17 Испания може да се похвали и с 16 живи бъбречни трансплантации в рамките на програма за кръстосани трансплантации с впечатляващ брой ангажирани за всяка от операциите специалисти и донори. Един от пациентите получава помощ чрез международно сътрудничество за три трансплантации, извършени с Португалия.
Някои от историите на медицинските центрове, като тази на мъжа с 6 бъбрека, буквално граничат с невероятното. Още при раждането на Серхио се установява, че той има неонатална кортикална некроза на бъбреците. Представлява загиване на тъкан във външния слой на единия или двата бъбрека. Кортикалната некроза се причинява от запушване на кръвоносните съдове, които пренасят кръв към бъбреците. Серхио получава първата си трансплантация от трупен донор през 1985 г. и не знае, че ще влезе в операционната още 5 пъти.
По време на лечението си в детството той се запознава с настоящата си партньорка – тогава също на диализа, а после 3 пъти трансплантирана Вече 46-годишен, мъжът минава през шеста трансплантация – този път с дарен орган от неговия жив брат. В Испания, както навсякъде в света, преобладава донорството от хора в мозъчна смърт. Характерното за държавата е, че починалите в резултат на пътнотранспортни произшествия са едва 5% от общия брой донори. Основната причина за смъртта им е инсулт (52%). По отношение на възрастта, близо 60 на сто от донорите са над 60 години, 31% над 70 и 5% над 80. Най-възрастният регистриран донор през 2024 г. в Испания е на 88 години. Освен имунните проблеми при многократни трансплантации има трудност, за която неспециалистите не се досещат. В един момент буквално няма място за нов орган, защото веднъж поставен, всеки бъбрек остава в тялото, независимо че не работи Последната поред трансплантация изисква високо ниво на хирургическа техника и се налага един от увредените и нефункциониращи бъбреци да бъде отстранен, за да се освободи място. Така за хирурзите всичко става по две – отстраняване на един бъбрек и имплантиране на друг.
Пациенти с множество трансплантации, какъвто е и случаят на испанеца, често се нуждаят от по-интензивно и сложно имунно потискане за предотвратяване на отхвърлянето. Това увеличава риска от сериозни странични ефекти. Обикновено по време на операцията хирурзите поставят през разрез новия бъбрек в долната част на корема (обичайно от дясната страна). След това свързват артерията и вената на бъбрека с артерия, която пренася обогатена с кислород кръв, и вена (кръв, която идва от краката и отива към сърцето) на получателя на органа, реципиента. Накрая уретерът – телесната тръбичка, която пренася урината, се свързва с пикочния мехур. Този тип сложни операции и поддържането на здравето след тях са мерило за възможностите на нефрологията, а човекът получава значително качество на живот. Колкото по-добра е имунологичната съвместимост между донор и реципиент, толкова по-малка е вероятността от отхвърляне. Също така е важно да се установи подходящото потискащо лечение, адекватно на имунологичния риск Този риск е толкова по-голям, колкото повече предишни трансплантации са били неуспешни. Всяка операция представлява предизвикателство за тялото и за лекарите.
Всеки пореден орган излага пациента на нови протеини и генерира антитела. Ключ към успеха, възстановяването и продължителността на живота на човека са координираната работата на хирурзите с широк мултидисциплинарен екип. Сама по себе си интервенцията няма смисъл, ако медицинският център не е в състояние “да придружава” пациента през целия му живот и да работи синхронно, за да му осигури възможно най-доброто качество на живот.
