Замесено е освобождаването на допамин - хормон, който "съобщава" за приятно преживяване и поощрява търсенето му отново
Пушенето и като цяло употребата на тютюневи изделия продължава да бъде проблем за България - страната ни е на челните места в антикласациите за света и Европа. Особено тревожни са данните за подрастващите и младите хора. Близо 40% от българите над 15-годишна възраст пушат или използват “модерни” тютюневи изделия, което поставя страната на пето място в света по този показател. Проучване на Global Youth Tobacco Survey сред ученици на възраст от 13 и 15 г. показва, че България е с най-високи стойности на употреба на тютюн в тази възрастова група в Европейския съюз. И за разлика от всички останали държави, момичетата пушат повече от момчетата. Това съобщи на дискусия в рамките на инициативите във връзка със световния ден срещу вредния навик 31 май доц. Михаил Околийски, експерт към Националния център по обществено здраве и анализи.
Един на всеки 9 ученици от 7-и до 9-и клас у нас е пушил цигари в 20 от последните 30 дни, показва изследване, проведено от НЦОЗА. Ранното пушене е драстично предизвикателство за организма. Може да бъде прекият път към увреждане на все още развиващия се организъм и подценяван мост към изграждане на зависимост.
В ново проучване на темата нидерландски учени съобщават, че повечето пушачески кариери започват в юношеска възраст. “Преходният период, в който младите хора преминават към гимназиална степен, се оказва особено рисков. Колкото по-рано младите хора започнат да пушат, толкова по-вероятно е да станат зависими и толкова по-вероятно е да бъдат по-запалени пушачи на цигари в зряла възраст. Тъй като никотинът, изглежда, е способен да причини пристрастяване за кратък период от време, целта трябва да бъде да се предотврати експериментирането с цигари от страна на децата.” Може ли децата да бъдат зависими от никотина, след като обективно имат кратък “стаж” с лошия навик? В нидерландското проучване са цитирани данни и доказателства, че силен “глад” за никотин се развива и при невръстните пушачи.
Никотинова зависимост може да се развие дори в рамките на 1-2 до 7 дни. Така отговори на въпрос по време на свободната дискусия поканеният на форума д-р Александър Симинчиев, който от много време преди началото на политическата си кариера е застъпник за каузата живот без пушене.
До края на седемдесетте години тютюнопушенето се е смятало само за навик. Науката от следващите десет години дава много доказателства, че една от основните причини за пушенето е зависимостта от ефектите на никотина. Това редактира основната теза за пушенето и то вече се смята за пристрастяване, подобно на зависимостта от алкохола и от вещества. Световната здравна организация описва наркотичната зависимост като “поведенчески модел, при който употребата на дадено психоактивно вещество придобива значително по-висок приоритет спрямо други нужди, които преди това са били значително по-важни”. С други думи, пристрастяващото вещество контролира поведението до степен, считана за вредна за човека.
Невробиологични открития са идентифицирали механизмите, чрез които никотинът в тютюна влияе върху системата за възнаграждение на мозъка и причинява пристрастяване. Тези промени в мозъка допринасят за поддържането на навика въпреки познаването на негативни последици - житейския отличителен белег на пристрастяването. Стимулирането на никотиновите рецептори води до освобождаване на различни вещества в мозъка, сред които и допаминът. То “съобщава” за приятно преживяване и поощрява търсенето му отново и отново.
По този механизъм никотинът предизвиква удоволствие и намалява стреса и тревожността. А спирането на доставките причинява появата на симптоми на абстиненция: раздразнителност, депресивност, безпокойство и тревожност. Според американско проучване силата на симптомите е сходна на наблюдаваната при психиатрични пациенти.
Пушенето е основен фактор за предотвратима заболеваемост и смъртност в световен мащаб. То уврежда белите дробове, като значително повишава риска не само от рак на белия дроб, но и от много други онкологични заболявания. Както и от други опустошителни сърдечни и белодробни заболявания като хроничната обструктивна белодробна болест, наричана и болест на пушача. В напредналите стадии засегнатите буквално се борят за всяка глътка въздух.
Реалната практика на специалистите по белодробни болести показва подмладяване на ХОББ. Смяташе се за заболяване на хора над 50, а вече страдат и 30-годишни.
По-новите продукти не са по-малко токсични за организма от цигарите, каза пулмологът д-р София Ангелова, дм, като цитира независими проучвания.
