- Какво говори сбръчкването на пръстите ни под вода за нашето здраве: при захарна болест и сърдечна недостатъчност бръчките са по-малко; образуват се по-бавно при хора с кожни заболявания, псориазис и витилиго
- Несиметричното "сбабичосване" - едната ръка се набръчква по-малко от другата въпреки еднаквот време на потапяне, е ранен признак на болестта на Паркинсон
Знаете ли, че сбръчкването на пръстите във вода може да ни покаже дали имаме диабет? Всички сме наясно колко чудато е човешкото тяло, но със сигурност това не е нещо, което чувате всеки ден. Един от вечните въпроси е защо точно се получава това сбръчкване. Учените се занимават с феномена от десетилетия, но без особен напредък. Явно започват да разгадават мистерията.
Изчислено е, че са необходими около 3 минути и половина на крайниците в топла вода (около 40°C), за да започнат да се набръчкват върховете на пръстите. При по-ниски температури (от около 20°C) процесът може да отнеме до 10 минути. Повечето проучвания обаче показват, че е необходимо около 30 минути накисване, за да се достигне максимално набръчкване. Интересното е, че накисването в топъл оцет може да накара кожата да се набръчка много по-бързо – само за около четири минути.
Най-скорошното откритие е, че всеки път, когато върховете на пръстите ни се сбръчкат, бръчките застават по един и същ начин. За да се установи това, учените са направили прост експеримент. Те са сравнили снимки на един и същ човек в различните етапи на живота му. Така са разбрали, че
въпреки състаряването на кожата водните бръчки си остават еднакви
Може би още по-интригуващото е какво могат да разкрият възглавничките на пръстите за нашето здраве. Промените в начина на сбръчкване могат да показват заболявания, включително диабет тип 2, кистозна фиброза, нервни увреждания и дори сърдечносъдови проблеми.
Откъде идва това сбръчкване и какво представлява? Процесът е определен като еволюционен механизъм, който увеличава силата на захвата във вода. Предишни проучвания са установили, че предизвиканите от водата бръчки на пръстите са резултат от свиване на кръвоносните съдове под повърхността на кожата. Затова възглавничките побеляват – до тях не достига достатъчно кръв.
Както гравитацията, така и този феномен е отчасти разгадан по чиста случайност – въпрос от детето на учен, работещ по темата. По време на къпане малчуганът е попитал баща си защо пръстите му са се набръчкали. Въпросът задвижил колелата в главата на учения и той започнал да се пита с какво бръчките са полезни под вода.
С помощта на 500 доброволци, посетили Научния музей в Лондон през 2020 г., той измерил колко сила е необходима, за да хванат пластмасов предмет. Може би не е изненадващо, че хората със сухи, гладки ръце трябвало да използват по-малко сила от тези, чиито ръце били мокри.
За учените резултатите били удивително ясни. Набръчкването е увеличило триенето между пръстите и обекта. Особено интересно е, че хората са
чувствителни към промяна в повърхностното триене и прилагат по-малко сила за захващане
на предмет. Откритията съвпадат с тези на други изследователи. През 2013 г. екип от невролози от университета в Нюкасъл, Великобритания, помолил доброволци да прехвърлят стъклени топчета с различни размери и тегло от един контейнер в друг.
В единия случай предметите били сухи, а в другия - на дъното на контейнер с вода. На участниците им отнело 17% повече време да прехвърлят потопените предмети с гладки пръсти, отколкото с набръчкани.
Когато пръстите им били потопени под вода за определено време, те можели да прехвърлят топчетата и тежестите с 12% по-бързо. В края на експеримента е установено, че не е имало разлика в прехвърлянето на сухите предмети с набръчкани или ненабръчкани пръсти.
Някои учени предполагат, че водните бръчки може да действат като подметки на обувки по време на дъжд. По-голямо сцепление – по-голяма стабилност.
Изследователите се разровили назад в миналото. Толкова назад, че още не сме съществували.
Възможно е сбръчкването на възглавничките във вода да е дало на нашите предци ключово предимство, когато става въпрос за ходене по мокри скали или за хващане на клони например. Това свойство на организма може да им е помагало при улов на риба или търсене на храна по бреговете.
Набръчкването на пръстите все още не е наблюдавано при шимпанзетата,
но пръстите на японските макаци, за които е известно, че се къпят дълго време в гореща вода, също се набръчкват.
Липсата на доказателства за феномена при други примати в никакъв случай не означава, че го няма. Може би просто никой все още не е проучил достатъчно внимателно въпроса. Това, което е установено, е, че набръчкването е по-слабо изразено в солена вода и отнема повече време, отколкото в сладка.Александра
Вероятно защото солевият градиент между кожата и околната среда е по-нисък в солена вода. Оттам учените предполагат, че това свойство на организма е предназначено за адаптация на нашите предци към сладководна среда.
Все още обаче нищо не е 100% потвърдено. Друг въпрос, който са започнали да си задават изследователите, е дали има начин да предотвратим набръчкването във вода. Лекари, които са прекъснали средния нерв на пациенти – един от основните нерви, които се спускат по ръката към дланта – установили, че пръстите им не се набръчкват.
Средният нерв помага за контролиране на т.нар. симпатикови дейности като изпотяване и свиване на кръвоносните съдове. Това откритие предполага, че предизвиканото от водата набръчкване на върховете на пръстите всъщност се контролира от нервната система.
През 2003 г. невролози, които по това време работели в Националната университетска болница в Сингапур, направили измервания на кръвообращението в ръцете на доброволци, докато ги киснат във вода. Те открили, че
когато върховете на пръстите започнала да се сбръчкат, се наблюдавал значителен спад в кръвния поток в пръстите
Все още не е ясно обаче защо за жените е нужно повече време да развият бръчки, отколкото на мъжете? Ако набръчканите пръсти подобряват захвата на мокро, но не и да му вредят, когато е сухо, защо върховете на пръстите не са трайно набръчкани? Една от причините може да е промяната в усещането, което набръчкването причинява.
Върховете на пръстите са пълни с нерви и сбръчкването на кожата променя начина, по който усещаме при докосване. Според учените някои хора изпитват истинско отвращение към нестандартното усещане, защото е странно да се докосва нещо с набръчкани пръсти.
Възможно е аномалията да се дължи на промяна в баланса на кожните рецептори, но може да има и психологическо измерение.
Набръчкването на пръстите на ръцете и краката ни във вода може да разкрие ключова информация за нашето здраве по изненадващи начини.
Бръчките се образуват по-бавно при хора с кожни заболявания като псориазис и витилиго.
Пациентите с кистозна фиброза изпитват прекомерно набръчкване на дланите, както и на пръстите, и това дори е забелязано при хора, които са генетични носители на заболяването.
Пациентите, страдащи от диабет тип 2, понякога също показват значително намалени нива на набръчкване на кожата, когато ръцете им са във вода. Подобно намалено набръчкване е наблюдавано при хора, които страдат от сърдечна недостатъчност, вероятно поради някакво нарушение в контрола на сърдечносъдовата система.
Несиметричното "сбабичосване" - едната ръка се набръчква по-малко от другата въпреки еднаквото време на потапяне, е предположение като ранен признак на болестта на Паркинсон, тъй като показва, че симпатиковата нервна система не функционира правилно от едната страна на тялото.
Макар въпросът защо пръстите на ръцете и краката ни са започнали да се набръчкват във вода да остава отворен, учените са постигнали напредък в търсенето на отговора.
Откритията им могат да окажат влияние над следващото ви посещение при доктора, така че видите ли промяна при водните си бръчки, не се колебайте да отидете на лекар.
