Предизвикателствата при раждане на недоносено дете не спират с изписването от болницата. Родителите трябва да полагат неимоверни усилия за правилна рехабилитация и проследяване от мултидисцилинарен екип, казва началникът на Отделението по неонатология в лечебното заведение
- Д-р Мангъров, какво ви привлече към неонатологията – грижата за най-малките пациенти?
- Специализацията по педиатрия протича в ротация из всички субспециализирани отделения. Един от първите ми стажове беше именно в отделението по неонатология, което приема и лекува едни от най-тежките случаи от западна България и страната. Там видях колко интензивна, инвазивна и в същото време прецизна е тази специалност. Важно е да взимаш бързи и адекватни решения, както и да можеш да разчиташ напълно на колегите си за съдействие. В тази среда аз - като човек на действието и перфекционист, се почувствах в свои води. Дори бих казал, че неонатологията избра мен.
- Какъв е професионалния ви път до момента? Има ли момент или случай от практиката ви, който никога няма да забравите?
- Завърших Медицински университет в София през 2015 г. и започнах работа в общо педиатрично отделение в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД в гр. Перник. През 2016 г. спечелих конкурс за докторант и се преместих в Клиниката по неонатология към СБАЛ по детски болести „Проф. Д-р Иван Митев“ ЕАД в гр. София. За периода 2016-2022г. положих успешно държавни изпити за своите 2 специалности - Педиатрия и Неонатология, защитих научен труд и получих званието „доктор“.Бях „асистент“, след което и„главен асистент“ къмКатедрата по педиатрия. През тези години в болниците, в които съм работил, съм видял много. Всеки лекар помни своите пациенти, особено по-предизвикателните случаи - тези, които така да се каже са вдигнали адреналина му. Най-голямото удовлетворение идва, когато видиш положителното развитие на едно бебе, започнало живота си в критично състояние. Но случаите, които остават най-дълбоко в съзнанието или поне в моето, са тези с фатален изход. Не са много, за щастие. Но те ни напомнят колко крехък и ценен е животът, както и колко отговорна е професията, която сме избрали.
- Кои са основните предизвикателства в съвременната неонатология днес според вас?
- Неонатологията е една от най-динамичните области в медицината. С развитието ѝ днес е възможно отглеждането на дете от около 500 грама - нещо, което преди години е било немислимо.
Предизвикателствата са много. От една страна е нарастващият брой екстремно недоносени бебета, които изискват изключително прецизна и продължителна грижа. От друга стои нуждата от постоянно обновяване на апаратурата и внедряване на нови технологии, което изисква сериозен ресурс. Не по-малко важно е и обучението на медицинския персонал. Неонатологията се развива много бързо, а за да осигурим най-добрата грижа, трябва да инвестираме не само в техника, но и в хора. Не на последно място е и нуждата от адекватна психо-социална подкрепа за родителите, които преживяват едни от най-емоционалните моменти в живота си. Бих казал, че предизвикателствата при раждане на едно недоносено дете не спират с изписването от болницата. Напротив. От там на дълго пътешествие поемат родителите. Те трябва да полагат неимоверни усилия за правилна рехабилитация и проследяване от мултидисцилинарен екип.
- Какви съвременни методи или технологии в неонатологията ви вдъхновяват като лекар?
- Изкуственият интелект все повече навлиза в нашето ежедневие. Правят се доста опити за по-широкото му въвеждане в медицината. Конкретно при нас той се използва най-вече за анализ и обработка на големи обеми от данни. Това подпомага ранната предикция на усложнения и вземането на навременни решения. Интересно ми е да видя как ще се развие тази технология в бъдеще. Вярвам, че ще се превърне в ценен помощник на медицинските екипи, но не смятам, че изкуственият интелект може – или трябва – да замести лекаря.
- Като специалист какви заболявания най-често наблюдавате при новородените?
- Най-честите състояния, с които се сблъскваме при новородените – особено при недоносените бебета, са дихателни затруднения, инфекции, жълтеница и проблеми с терморегулацията. При по-екстремно недоносени деца често наблюдаваме незрялост на белия дроб (респираторен дистрес синдром), нарушения в сърдечната адаптация, както и риск от вътречерепни кръвоизливи или некротизиращ ентероколит. При доносените новородени също не липсват предизвикателства – инфекции, понякога има нужда от наблюдение за хипогликемия, физиологична или патологична жълтеница, или адаптационни проблеми в първите часове след раждането. Нашата задача е да реагираме рано, да стабилизираме бебето и да осигурим сигурна среда за неговото развитие.
- Има мнения, че начинът на раждане влияе на имунитета на децата – практиката може ли да потвърди подобни твърдения?
- Да, има данни, че начинът на раждане може да окаже влияние върху развитието на имунната система на новороденото. При естествено раждане бебето преминава през родовите пътища и се среща с микрофлората на майката. Това се смята за важен фактор за развитието на имунитета. При цезарово сечение бебето не се колонизира с майчината вагинална и чревна флора по време на раждането, което може да доведе до различен начален микробиом. Това не означава непременно, че детето ще има по-слаб имунитет, но все по-често начинът на раждане се разглежда като фактор. Най-важното в практиката е безопасността на майката и бебето. Затова решението за начина на раждане винаги трябва да е индивидуален спрямо съответната ситуация.
- Кои са въпросите, които родителите най-често отправят към вас?
- Днешните родители имат достъп до огромно количество информация и обикновено теоретично са подготвени много добре. Въпреки това често се интересуват за хигиената на бебето – особено грижата за пъпчето, за правилния режим на хранене и къпането, за подходящата температура в стаята, за цялостното развитие на новороденото и кърмачето. Тези, които стават майки и татковци за пръв път обикновено са доста плахи и неуверени в практичната част. Обикновено отнема около 2-3 месеца родителите да свикнат с бебето и то с тях.
- Какво бихте казали на бъдещите родители, които се страхуват от неочаквани усложнения при раждането?
- Никой не е напълно застрахован от усложнения по време на раждане. Затова е изключително важно бъдещите родители да направят информиран избор за екипа, който ще се грижи за майката – нейния акушер-гинеколог, както и да не подценяват ролята на неонатолозите, педиатрите и акушерките в съответното болнично заведение. Защото това са хората, които първи посрещат бебето на този свят и поемат грижата за него, ако възникне проблем. Когато екипът е добре подготвен и сработен, дори при внезапни и неочаквани усложнения може да се реагира бързо, адекватно и професионално. Това значително намалява риска от неблагоприятни последици както за бебето, така и за майката.Щастлив съм, че в „Софиямед“ разполагам точно с такъв екип.
- Как приехте новото предизвикателство като завеждащ Отделението по неонатология на УМБАЛ „Софиямед“? Какво означава тази роля за вас?
- Приемам тази своя нова роля с чувство на отговорност, но и с голяма вътрешна мотивация. За мен това не е просто административна позиция, а е възможност да направя реална промяна, да създам условия за още по-добра грижа за най-малките пациенти и да подкрепя колегите си в тяхната работа. В болницата вече разполагаме с много добра база, която можем само да надграждаме. Вярвам, че добрият ръководител трябва не само да управлява, но и да бъде част от екипа – да може чува, да води с личен пример и да насърчава развитието. За мен това е възможност да вложа натрупания опит в изграждането на едно ефективно, модерно и най-вече „човешко отделение“, в което и персоналът, и родителите да се чувстват сигурни и подкрепени.
- Имате ли конкретна визия или приоритети за развитие на неонатологията във вашата болница?
- Моята основна цел е всички български деца – независимо дали са родени доносени или недоносени, да получават качествена неонатологична грижа. Също толкова важна за мен е подкрепата към майките – както физическа, така и психологическа. Стремя се всяка родилка, напускаща нашето отделение с новия член на семейството си, да се чувства по-уверена и спокойна. За нас е приоритет тя да получи базови познания за кърменето, основната грижа за бебето, както и за възможните трудности, които могат да възникнат – особено при новородени, прекарали време в нашия интензивен сектор. В тази моя мисия огромна роля имат нашите акушерки – отлично обучени и винаги готови да окажат нужната помощ и подкрепа. Вярвам, че добрата връзка между екипа и родителите, е основа за едно здраво начало, което се радвам, че ние имаме.
