Населението застарява, здравните нужди растат - не можем да плащаме колкото в последните 30 г., казва председателят на организационния комитет на конгреса на БЛС
- Доц. Тодоров, какво очаквате от VII конгрес на БЛС, който започва днес – решения и резолюции, които ще подпомогнат бъдещата работа на БЛС и развитието на здравната система? Има ли визия на съюза за модерната медицина – включително използването на изкуствен интелект и телемедицината?
- В стремежа си да допринесе за по-добра организация, прозрачност и ефективност на здравеопазването Българският лекарски съюз предложи редица законодателни промени. Тяхната основна цел е да се подобрят условията за упражняване на лекарската професия, да се гарантира ясно и прозрачно разходване на средствата в системата, да се осигури реално остойностяване на медицинските дейности и да се разшири достъпът на пациентите до висококачествена и иновативна медицина.
Част от тези предложения ще бъдат представени и обсъдени в рамките на предстоящия форум. Разбира се, ще поставим акцент и върху възможните реформи и политики, защото именно това е мисията на БЛС – да бъде активен участник в процеса на промяна. Ще търсим
решения за увеличаване на финансовия ресурс
в системата, тъй като е факт, че здравеопазването остава хронично недофинансирано. Сред обсъжданите теми ще бъдат и въвеждането на контрол в лечебните заведения с участието на пациента, както и задължителна предварителна верификация при предоставяне на медицинска услуга, финансирана с публични средства. Не можем да подминем и въпроса за въвеждането на задължително продължаващо медицинско обучение (ПМО) за лекарите, което е ключов елемент от поддържането на високи професионални стандарти.
Главната цел на БЛС е тези промени да се превърнат в устойчиви основи за усъвършенстването на здравната система в България. Очакваме форумът да бъде именно стъпката, която ще даде тласък на този процес.
Невъзможно е да се говори за бъдещето на здравната система извън контекста на дигитализацията. Ето защо тази тема заема значимо място в програмата на форума. Повишаването на нивото на дигитализация ще подобри достъпа до здравеопазване и ще засили координацията между различните нива на системата. Интеграцията на електронните здравни досиета ще гарантира по-добра проследяемост на пациентите, а внедряването на изкуствен интелект и телемедицина вече е неизбежна стъпка към модерна, достъпна и високоефективна здравна услуга. Очакваме именно тези теми да бъдат сред акцентите на дискусиите по време на форума.
- Очаквате ли дебат относно промени в икономическите аспекти и моделите на финансиране в здравеопазването – например по отношение на здравната вноска, потребителската такса и други елементи?
- Да, това безспорно е едно от ключовите направления, върху които трябва да се фокусираме. Настоящият модел на здравно осигуряване и финансиране очевидно се нуждае от сериозно надграждане и адаптиране към реалните потребности на системата и пациентите.
На първо място, България следва да увеличи дела на публичните средства, отделяни за здравеопазване, като процент от брутния вътрешен продукт. Това е стратегическа необходимост, ако искаме да осигурим устойчиво развитие на сектора и достъп на гражданите до качествена медицинска помощ.
На дневен ред стои преразглеждането на здравноосигурителната вноска и как да се постигне ниво на разходи за здравеопазване, съпоставимо със средните за ЕС. В момента България заема последното място сред страните-членки на ЕС, по дял от БВП, отделян за здравеопазване. Същевременно имаме и най-ниската здравноосигурителна вноска – 8% от осигурителния доход, докато в повечето европейски държави тя е минимум 10%. Тези диспропорции неминуемо се отразяват върху възможностите на системата и изискват целенасочен дебат за бъдещото ѝ финансово устойчиво развитие.
- Какви са възможните варианти за промяна в здравната система в светлината на демографската криза?
- Населението застарява, здравните нужди растат, а по-доброто лечение струва повече. Не може да искаме модерно здравеопазване и да го плащаме както преди 30 г. Утежняващи фактори като
ниска раждаемост, миграция на кадри, недостиг на лекари във вътрешността на страната
също оказват силно влияние и изискват сериозни мерки. БЛС вече акцентира върху “кадровата криза”. Възможни варианти за промяна в здравната система са преминаване от модел, фокусиран върху лечение на късен етап, към инвестиране в ранна диагностика, скринингови програми, разработка на интегрирана грижа за хронично болните и стареещото население, въвеждане на стимули за практикуване на медицина в райони с недостиг на кадри, развитие на телемедицина и др.
- Приемат ли лекарите идеите за продължаващо медицинско образование и какви са новите идеи?
- БЛС ясно стои зад идеята, че продължаващото медицинско образование трябва да стане задължително и по-адекватно регулирано. Бързите темпове на развитие на медицината и технологиите правят ученето през целия живот задължително, за да се гарантира високо качество на предлаганите здравни услуги. Продължаващото образование следва да обхваща не само клинични знания, но и допълнителни компетентности като медицинска етика, комуникация, дигитална грамотност и безопасност на пациента. Това предложение се явява в резултат на многократни срещи и обсъждания с членовете на съсловната организация и смятам, че лекарите биха го приели като правилния инструмент, чрез който да бъдат в крак с новите тенденции и да повишават качеството на предлаганите медицински услуги в конкурентни условия.
- Нуждае ли се от нова промяна или нови мерки законодателната база, за да има повече донори и повече спасени хора след донорство и трансплантационна медицина?
- Това също е тема, която БЛС поставя на предстоящия здравен форум. Трябва да се улесни донорството и да се повиши осведомеността. Също така е необходимо
да се повиши капацитетът на трансплантационната система
– обучение, болнични екипи, финансиране на трансплантационни програми. Създаването на информационни кампании и увеличаването на обществена осведоменост, етика и медицинска култура около донорството и трансплантациите е сред основните механизми, чрез които смятам, че ще се осигурят повече донори и ще има много повече спасени хора след донорство и трансплантационна медицина.
- Какви са идеите за намаляване на агресията срещу лекарите и за подобряване на взаимодействието с другите институции?
- Истината е, че агресията, на която понякога са подложени медиците, рядко е насочена лично към тях. Тя е израз на натрупано обществено недоволство от функционирането на системата. Българският пациент често очаква незабавен достъп до лекар, бързо решение на здравословния проблем, напълно безплатна услуга и гарантирано добър резултат. Тези очаквания в контекста на реалните възможности на системата създават напрежение, което понякога прераства в агресия.
В същото време трябва да подчертаем, че България е сред държавите в ЕС с най-добър достъп до лекарска помощ. Законодателството също предвижда защита – проявата на агресия срещу медик при изпълнение на служебните му задължения е приравнена на нападение срещу например полицейски служител. Очевидно обаче тези мерки не са достатъчни, за да спрат негативната тенденция.
БЛС няма да се откаже от усилията си в тази посока. От следващата година започваме инициатива, насочена към подрастващите, чрез съвместна работа с Министерството на образованието и науката. Целта е темата за уважението и доверието в лекарската професия да бъде включена в часа на класа като част от възпитателния процес.
Наред с това БЛС настоява да се даде възможност на лекарите да отписват пациенти, проявили грубо, агресивно или неуважително поведение. Въвеждането на подобна мярка ще допринесе както за по-добра работна среда за медиците, така и за “възпитаване” на пациентите в спазване на етичните норми на поведение.
Убедени сме, че образователните и информационните кампании също имат ключова роля. Разясняването на правата и задълженията на пациентите, насърчаването на диалог и изграждането на взаимно уважение между лекар и пациент са устойчиви превантивни мерки, които могат да доведат до реална промяна в отношението и обществената култура.
CV
Доц. д-р Георги Тодоров започва своята професионална кариера през 2010 г. в Клиниката по образна диагностика на УМБАЛ “Св. Марина” – Варна. От 2013 г. работи като лекар ординатор в Ангиографския сектор и активно се включва в преподавателската дейност към МУ – Варна. През 2016 г. защитава дисертация и придобива образователна и научна степен “доктор”, а две години по-късно – специалност “Образна диагностика”. От 2021 г. е доцент в катедра “Образна диагностика, интервенционална рентгенология и лъчелечение” и ръководител на учебен сектор по “Интервенционална рентгенология”.
От септември 2024 г. е член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Доц. Тодоров е председател и на организационния комитет на Седмия национален конгрес на БЛС с международно участие - “Политики в здравеопазването”.
