- С новата биологична протеза пациентът може да води активен начин на живот без да приема антикоагуланти, казва кардиохирургът д-р Велина Янчева
- Процедурата се поема изцяло от здравната каса без да е необходимо допълнително заплащане
Кардиохирурзите от пловдивската УМБАЛ „Пълмед“ д-р Велина Янчева и д-р Венцеслав Киров извършиха смяна на аортна клапа на 54-годишна пациентка, на която имплантираха иновативната биологична протеза Edwards Resilia. Това е първата в целия пловдивски регион имплантация на аортна клапа от последно поколение. Операцията е минимално инвазивна и е осъществена през 5-сантиметров разрез с частично отваряне на гръдната кост.
Едно от предимствата на тази клапа е, че функционира дълъг период без да търпи калциева дегенерация. Освен това позволява на пациента да води активен начин на живот без да приема антикоагуланти.
След гладко преминал следоперативен период и ранна рехабилитация в болницата, пациентката е изписана, вече си е у дома и се е заела с обичайните си ежедневни дейности.
Д-р Янчева е специалист кардиохирург с 13-годишен опит. Нейните основни клинични интереси са хирургия на аортна клапа, аортен корен и аорта.
„За мен като лекар, в операцията на Мария огромното удовлетворение идва от съчетаването на минимално инвазивна щадяща хирургия с тази иновативна клапна протеза. Смятам, че това беше „нейната“ операция - възможно най-доброто лечение на нейното заболяване, защото отделихме достатъчно време подробно да обсъдим с пациентката както нейното състояние, така и всички възможности за интервенции и видове клапни протези. Заедно с нея взимахме решенията“, коментира д-р Янчева.
Кардиохирургът обяснява, че при пациентката е установен най-често срещаният дефект на аортната клапа - високостепенна дегенеративна аортна стеноза. При това състояние болният може дълго време да няма никакви оплаквания заради компенсаторни механизми на организма, като концентрична левокамерна хипертрофия. Първите симптоми могат да бъдат лесна умора и задух, болка в гръдната област, загуба на съзнание, а също внезапна сърдечна смърт, поради ритъмни нарушения. Единственото ефективно лечение е смяната на клапата по хирургичен път - отворен или минимално инвазивен, или транскатетърен начин.
В световен мащаб приложението на биологични клапни протези при по-млади пациенти, т.е. под 60-годишна възраст, трайно се увеличава, особено поради осезаемите рискове на доживотната терапия с антикоагулант, необходима при механичните протези, изтъква специалистката.
„Разработената в последните години Inspiris Resilia аортна клапна протеза е направена от говежда перикардна тъкан и е третирана по специална технология, за да се подобри нейната издръжливост. Тази технология включва процес за ограничаване на калцификацията, който блокира остатъчните алдехидни групи, които могат да доведат до натрупване на калций в клапата“, добавя тя.
В Кардиохирургията на „Пълмед“, оглавявана от д-р Андрей Неутов, използват министернотомията като стандартен достъп за опериране на пациентите с изолирано заболяване на аортна клапа и торакотомия при част от случаите. Този хирургичен достъп е свързан със значително намаляване на кръвозагубата, следоперативните инфекции и дихателните усложнения и способства по-бързото възстановяване на двигателната активност. Не е маловажен и естетическият резултат от по-малкия оперативен цикатрикс.
В „Пълмед“ предлагаме всички опции за лечение на клапни пороци на сърцето, хирургични и транскатетърни, посочва д-р Неутов. Сред тях са и най-новото поколение аортни и митрални биологични клапни протези Resilia и Mitris, както и извършваната от кардиолозите на лечебното заведение минимално инвазивна процедура TAVI за поставяне на аортна клапа при напреднали дегеративни процеси.
„В отделението поставяме акцент върху информираността на пациента и предоперативната му подготовка. Убедени сме, че успешно лечение се постига когато пациентът заедно с лекарите участва в решенията, касаещи неговото здраве“, обобщава ръководителят на Кардиохирургията в „Пълмед“.
