Ще информираме участниците, които желаят, за находки в над 80 гена. Сред тях - свързани с фамилни онкологични предразположения, тежки сърдечносъдови, метаболитни и неврологични заболявания, казва в интервю за "24 часа" проф. Радка Кънева - ръководител на Центъра по молекулна медицина в Медицински университет – София, и националния хъб за биобанкиране, част от европейската инфраструктура за биобанкиране BBMRI-ERIC. Още за нея в края на интервюто.
- Професор Кънева, проектът “Геномът на България” набира все по-голяма популярност. На какъв етап е и каква е същинската му цел в национален и европейски план?
- “Геномът на България” стартира още през 2022 г. като пилотен проект. Той беше изцяло с национално финансиране от МОН и целта му беше секвенирането на 1000 генома. Основната ни идея е да създадем за първи път представителна извадка на геномните варианти при българското население за научни цели. Доброволци даряват кръв, от която изолираме ДНК, а тя се секвенира с технология от ново поколение, която чете буква по буква цялата ДНК.
В края на 2024 г. ние се присъединихме към проекта “Геномът на Европа”. Това е най-големият европейски проект в областта на геномиката, подкрепен от Европейския съюз и национално съфинансиране. Този проект цели да създаде представителна извадка за Европа, като е осигурено финансиране за секвенирането на 100 000 европейци. В рамките на “Геномът на Европа” финансирането, одобрено за България, е за около 2000 генома. Така че, заедно от пилотния проект - 1000 генома, и европейския проект - 2000 генома, ще съберем данните за 3000 български генома. В момента тече секвенирането на първите 1000, като активно продължава събирането на още доброволци за новите 2000 генома.
- Какви са изискванията за тези, които искат да станат част от проекта, и как могат да се включат, особено ако живеят в малки градове?
- Условията за набиране на доброволци са абсолютно еднакви. В началото набирахме само в София и Пловдив, но поради големия интерес от цялата страна създадохме организация, за да може всеки, независимо къде се намира, да заяви желанието си с имейл. Ние изпращаме за попълване информирано съгласие и епруветка и доброволецът може да даде кръв в удобна за него лаборатория. Пробата и подписаното съгласие се изпращат за наша сметка до София, където се извършва изолирането на ДНК и секвенирането в Центъра по молекулна медицина на МУ - София.
- Освен даването на кръв и подписването на информирано съгласие има ли друго задължително условие?
- Да, другото задължително условие е всеки доброволец да попълни онлайн въпросник. Той събира данни за произхода на семейството - къде са родени доброволецът, неговите родители, баби и дядовци, както и въпроси, свързани с неговото здравословно състояние и болести, които са известни във фамилията – като диабет, сърдечносъдови или онкологични заболявания. Изискването е самите доброволци да са здрави и да нямат генетични заболявания, за които знаят. Тази информация е изключително ценна, тъй като извадката ще се използва като референтна база за сравнение при изследване на различни заболявания. Друго важно условие е, че участниците не трябва да са родствено свързани помежду си.
- Нека осветлим деликатната тема за получените резултати. Щом целта е научна, получават ли доброволците обратна информация, ако се открият рискове или генетични отклонения?
- Целта на проекта ни е да направим база данни с вида и честотата на вариантите в колективния български геном, които да се използват в бъдеще за научни проекти в областта на медицината Но при цялостна оценка на вариациите в генома неминуемо ще се натъкнем на варианти, които са свързани с предразположение към различни заболявания. В медицинската генетика има препоръки кои варианти в гени, свързани с болести, трябва да се съобщят, ако бъдат открити като случайна находка. Ние сме длъжни да съобщим за патогенен вариант, свързан със заболяване, което е много тежко, но може да бъде предотвратено или за което има лечение.
Но тази информация ще се дава само ако доброволецът е пожелал това в информираното си съгласие.
- За колко предразположения ще съобщавате?
- Става дума за случайни находки, засягащи над 80 гена. Сред тях са гени за фамилните онкологични заболявания - рак на гърдата и яйчника, рак на дебелото черво, и тежки сърдечносъдови, метаболитни и неврологични заболявания . На тези, които искат да знаят, ще направим и генетична консултация, за да могат да вземат решения относно профилактиката и промяната в начина на живот.
- Как гарантирате, че с тази изключително лична и чувствителна информация няма да бъде злоупотребено от работодатели, застрахователи или при кибератаки?
- Генетичната информация е нещо суперлично и ценно. Ние сме длъжни да спазваме всички предписания на европейския регламент за защита на личните й, за да гарантираме, че данните ще бъдат съхранени и предпазени от нежелан достъп. За целта данните са кодирани – това е псевдонимизиране, а не анонимизиране. Пробите са кодирани, а личната информация - име, имейл и клиничните данни, се съхраняват отделно от генетичните данни.
- Кой осъществява контрол върху достъпа?
- В Центъра по молекулна медицина създаваме национален хъб за геномни данни като част от обща европейска мрежа за геномни данни. Достъпът до тези данни ще бъде строго контролиран. Всеки изследовател, който иска достъп в бъдеще, ще трябва да получи разрешение от специална комисия и одобрение на своя проект от етична комисия. Дори когато се позволява използване, това ще става в сигурна компютърна среда в хъба, като данните няма да излизат от България. Нито работодатели, нито застрахователи, нито който и да е друг ще има достъп до данните на доброволеца.
- Ако установите, че един доброволец има висок риск за рак например, изследователите ще знаете кой е той, за да го информирате. Как ще се направи това хем без изтичане на информация, хем деликатно, за да не бъде стресиран човекът?
- Ние нямаме право да споделяме такава информация с никого, освен с човека, който ни е дал информираното съгласие.
Самият контакт е работа на нашите генетични консултанти. Те провеждат консултацията, за да поднесат информацията по начин, който да не притеснява излишно човека, но да му бъде максимално полезна.
Например, ако открием млад мъж с повишен риск за рак на гърдата и простатата, ние го консултираме и му даваме препоръки за скрининг и профилактика. Освен това знанието е важно и за семейството, тъй като рискът за предаване на патогенния вариант в следващото поколение е 50%.
- Какви са положителните страни от участие в проекта – за самия човек и за науката?
- Участието на доброволците е безценно за нас и надявам се да носи удовлетворение на участниците, че са част от този уникален за България проект. Подобен мащабен проект за изследване на целия геном не е правен досега. На базата на тази референтна извадка българската наука и медицина ще направят сериозен принос за навлизане на геномната медицина в практиката и персонализирането на лечението.
- В кои основни направления ще се използва тази банка от генетични данни?
- Ще се ориентираме за честотата на носителство на патогенни варианти при редки генетични заболявания като например муковисцидоза, бета-таласемия, фамилна хиперхолестеролемия. За повечето редки болести, които са над 7000, в България нямаме регистри и надеждни данни, и може да се окаже, че някои са по-чести, отколкото очакваме, други по-редки. Данните за носителството сред здрави хора на патогенни варианти ще е полезно за изготвяне на стратегии за скрининг и профилактика.
Заболявания като диабет, сърдечносъдови или невродегенеративни болести - на Алцхаймер, на Паркинсон, са генетично по-комплексни. Пълната геномна информация ще позволи много по-прецизни оценки на комбинирания генетичен риск. Това е основата на прецизната медицина – въвеждане на по-сериозни програми за скрининг от ранна възраст, базирани на генетичния риск, а не само на възрастта или фамилната история.
За първи път ще получим данни за честотата на вариантите в ключови гени, кодиращи ензими, които метаболизират лекарствата. Голяма част от неефективността или страничните ефекти на терапията се дължат на тези генетични вариации.
В бъдеще лекарите ще могат да се съобразяват с тях при избора на лекарства, като избегнат нежелани странични ефекти.
- Очаквате ли анализът да разкрие специфични вариации, характерни само за нашата популация?
- Очаквам да има много популационни различия. Честотата на вариациите се различава в различните общности.
Например средиземноморските страни имат по-висока честота на носителство на бета-таласемия.
Знаем, че имаме специфични повтарящи се мутации, свързани с наследствен рак на гърдата и яйчника, които са общи с някои източноевропейски популации.
Също така има мутации, които се наблюдават при българските роми или българските турци, но не са намерени в други популации. Проектът ще покаже кои са тези специфични за съвременните българи ДНК варианти.
- За повече яснота на вашата сложна наука можем ли да си представим образно проекта “Български геном” като изграждането на “национална библиотека” на генетичните вариации, а всеки доброволец - като дарител, който предоставя една безценна книга: своя геном?
- Да, сравнението е много подходящо. Нашите геноми са уникални източници на информация, вариациите в тях са резултат от дълга еволюция и отразяват развитието на нашия народ през вековете, но и разказват интересни истории за конкретния род и индивид. Вариациите в гените на съвременните българи определят потенциала за нашето развитие, но не трябва да забравяме, че изявата зависи от условията на околната среда и начин на живот. Искам ясно да подчертая, че проектът е за изследване на вариациите в генома, а не за произхода на българите.
- Накрая, тъй като комерсиалните ДНК тестове стават все по-модерни – за произход, диета, предразположения – какво е вашето експертно мнение за тях?
- Това определено е мода и е свързано и с цените на този тип анализи, които стават все по-достъпни за хората. Тестовете за произход не са базирани на цялостно геномно секвениране, а на изследване на определени вариации, които се унаследяват по майчина и по бащина линия.
Тяхната надеждност зависи изцяло от базата данни за сравнение на съответната фирма, както и от технологията и софтуера за обработка. Що се отнася до тестовете за предразположение към болести или начин на хранене, те често дават много подробни данни, но не предоставят адекватна генетична консултация.
Друг аспект е, че хората често получават напълно различни резултати от различни фирми.
Липсата на консултация може да бъде даже и по-вредна, защото води до излишни тревоги и притеснения.
- Ще дадете ли съвет за какво да следи при избора на изследване човек, който иска да научи за своите генетични предразположения ?
- Ако някой има нужда да знае за своите предразположения, по-добре да отиде на генетична консултация при квалифициран специалист по медицинска генетика.
Той ще изясни дали в конкретния случай е необходимо изследване и кой е най-правилният подход. Не всички здравословни проблеми зависят от гените; много влияят и начинът на живот и външните фактори.
Проф. Радка Кънева e ръководител на Центъра по молекулна медицина в Медицински университет – София, и националния хъб за биобанкиране, част от европейската инфраструктура за биобанкиране BBMRI-ERIC.
Професор по биохимия в Катедрата по медицинска химия и биохимия, Медицински факултет, МУ – София. Завършва висшето си образование в Биологическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", специалност "Биотехнологии, генно и клетъчно инженерство". Доктор по молекулярна биология. Специализирала е молекулярна биология и генетика в Университета в Оксфорд, Англия, и в Университета в Бон, Германия. Занимава се с научни изследвания в областта на геномиката и персонализираната медицина, както и с диагностика на наследствени заболявания при човека. Автор и съавтор на над 200 статии в международни и български списания, с над 6600 цитирания и h фактор 42. Тя е научен ръководител на 12 докторанти в МУ - София, както и на 30 магистри по молекулярна биология, молекулярна генетика и биомедицинска информатика от СУ "Св. Кл. Охридски".
Носител на престижни награди като "Златна Панацея" на МУ - София, "Акад. д-р Ораховац" на МФ, МУ - София, наградата "Питагор" на МОН за утвърден учен в биомедицинската област и съществен принос в областта на науката за 2015 г.
