Hяма тийнейджър, който не се опитва да извоюва самостоятелността си по всякакви начини. Родителите донякъде понасят променливите настроения, вечно разхвърляната стая, грубите думи, късните и не съвсем трезви прибирания от купони. Положението обаче става напечено, ако пуберът започне да бяга от къщи. "Това вече не е опит за получаване на самостоятелност, а своеобразен вик за помощ. Нещо не е наред с тийнейджъра, затова не си затваряйте очите пред проблема", съветва френската психоложка Мари Жерве.
Според статистиката от къщи бягат най-вече живеещите в градове пубери на възраст 12-17 години, особено често - 14-16-годишните. В 80% от случаите беглецът се крие на безопасно място, у роднини или приятели, и сам се прибира у дома до 48 часа. Две трети от бегълците са момичета, а лятото е любимият сезон за изчезване от дома.
Когато бягството е еднократно, то най-често се случва след семеен скандал. По-тежки са случаите, в които е старателно обмислено и често се повтаря. Това означава, че някакъв проблем трайно се е настанил в живота на вашето дете. Помислете дали самите вие не сте основен източник на страданията му.
Какво трябва да направите, ако тийнейджърът внезапно дезертира от семейния дом?
Най-напред проверете дали не се е случило не-очаквано събитие, което е забавило прибирането му. Може да е паднала батерията на телефона му, да го е загубил, да е срещнал приятели и да се е улисал в разговори.
Ако все пак имате основателни подозрения, че пуберът нарочно е избягал, нарушете светая светих и поровете из стаята му. Проверете дали не липсват много дрехи от гардероба му, там ли е четката му за зъби, взел ли е повече пари от друг път.
В случай че подозренията ви се потвърдят, незабавно се обадете в полицията. Докато чакате органите на реда да си свършат работата, проведете и свое собствено разследване. Вие по-добре знаете къде ходи детето ви и с кого се среща, така че проверете всяка хипотеза. Обадете се на приятелите му, чиито телефони имате. Вижте не е ли написал нещо във фейсбук страницата си, ако сте приятели в социалната мрежа, а ако не сте, помолете някого да погледне. Обиколете местата, на които обичайно се събира с компанията си. Не се притеснявайте да кажете, че се тревожите от липсата му. Колкото повече хора знаят за бягството, толкова по-голям е шансът скоро някой да го убеди да се върне вкъщи.
Когато детето ви само се прибере или бъде доведено от полицай, най-напред го оставете да се затвори в стаята си, за да поплаче или да се погневи. Чак на другия ден отделете достатъчно време, за да поговорите на четири очи. Постарайте се да разберете какво не е наред в живота му, вие какво може да промените, някой тормози ли го. Признайте си, че сте притеснени, ядосани, тъжно ви е, уплашени сте. Обяснете му, че го обичате въпреки всичките ви разногласия. Всъщност това е най-важното, което тийнейджърът иска да чуе от вас и именно затова нарочно ви плаши.
Колкото и да сте стресирани обаче, не бива да отстъпвате пред всеки негов каприз. Приемете само онова, което е приемливо. Не се съгласявайте с неща, които смятате за недопустими. И давайте само изпълними обещания.
Не създавайте у тийнейджъра чувство за вина. Бягството е един от пътищата към съзряването, затова не го връщайте към статута му на дете. Отнасяйте се с него по-скоро като към възрастен, само така ще може да постигнете компромис.
Ако въпреки всичко пуберът продължи да бяга, потърсете професионална помощ.
"Всичко за семейството"
