Интервю с Иван Игов, консултативен психолог
- Г-н Игов, шок ли е първият учебен ден за първокласниците?
- Имаше една хубава руска песничка за Петя. Почему сегодня Петя просыпался десять раз? Потому что он сегодня поступает в первый клас. Всяко дете желае да стане първокласник, това му създава чувство за възрастност. То минава в друг статус в живота си, като да се ожениш е. Като преход в друга част от живота, която е важна и значима.
- Как родителите да подкрепят децата преди първия звънец?
- Огромният процент от децата отиват с желание на училище именно защото се чувстват по-значими. Проблемът не е как децата стъпват в училище, а какво се случва след това. Образователната ни система трябва да си отговори защо голяма част от децата още в следващите няколко години изгубва желание да ходи на училище и престава да смята институцията училище за важна.
- А защо е така?
- Образователната ни система е претъпкана с абстрактни знания. Ако на прага на училището малкият си казва: аз ще науча нещо повече за света на възрастните и ще мога да се оправям сам, след няколко години разбира, че абстрактните знания не му помагат и играта става по-важна.
- Трябва ли да има промяна в отношението на родителите към детето, след като вече е ученик?
- Детето трябва да получи повече права и повече задължения. Може да му се каже: ето, ти си ученик, можеш да помагаш повече в семейството. Родителите бъркат, като решават, че след като детето вече ходи на училище, трябва да си гледа само уроците. Всичко се концентрира върху тях. Това може би е една от другите причини, заради които децата намразват училището. След детската градина родителите са те питали: как си, какво правиш. А вече не намират други думи освен: какво учи и научи ли си уроците, ела да те изпитам. Това за детето вече не е внимание, а санкция. Не казвам, че родителите не трябва да се грижат за това какво се усвоява в училище. Толкова са претрупани програмите, че без помощта им почти не става.
- Новото ръководство на министерството предлага 2 години задължителна предучилищна, нужно ли е?
- Ситуацията в българското семейство е утежняваща. В една трета от семействата има агресия. Децата трупат агресивни модели за справяне. В много райони на страната малките се отглеждат от роднини или много възрастни баби и дядовци, защото родителите са на гурбет.
Нямаме стабилна фамилна среда, за да кажем, че тя ще подготви детето за училище. За да може да компенсира липсата, държавата е задължена да вземе мерки. По ред причини много от малцинствените групи са затворени в общностите си и много от децата постъпват в училище, без да знаят езика.
Наскоро колега ми се обади за консултация за едно момиченце от района на Търговище, което започнало да се напишква, без преди това да е имало такива проблеми. Бяха решили, че е от стрес. Оказа се обаче, че то просто не знае как да каже на български, че му се пишка.
- Необходимо ли е детето в 1-и клас да ходи на допълнителни занимания като пиано, плуване или чужд език?
- Натовареността на първокласниците е предостатъчна.
- Какво трябва непременно да направят майките и бащите на първолака на 15 септември?
- Съветът ми е: приемете, че детето ви е пораснало и му организирайте ритуал. Направете малко тържество при изпращането или при посрещането в първия учебен ден. Хубаво е да се събере цялото семейство, за да разбере, че в този нов период от живота си не е само, че около него има хора, които ще му помагат. Дайте му да разбере, че училището не е място за наказание и ще си говорите не само за постиженията му там, а игрите и забавленията ще продължат. Ако някое дете се страхува от тръгването на училище, причината всъщност е, че родителите му ще го забравят.
- Вече много родители в големия град разчитат на детегледачки, грижата от чужд стресира ли малките?
- И да, и не. Реално едно дете се нуждае от не повече от 15 минути внимание на ден. Но активно внимание. Това значи да си с него, не с двете деца заедно, а само с него. Не като поведението на неделния баща. Какво прави той? Води детето в парка, чете си вестника. После казва, че 2 часа са били заедно. Активното внимание значи изцяло да се посветиш на детето си в тези минути. Тогава съществуването на друг човек, на друго обгрижване не е толкова проблемно.
- “Не искам, няма да ходя повече на училище!” Ами сега?
- Не трябва отговорът да е, че непременно ще ходи. А например: разбирам, че се чувстваш зле, нека намерим заедно решение. Така ще му се помогне да преодолее кризата.
