Българската неврохирургия вече има изтъкнати лидери, които са признати на международно ниво, твърди президентът на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества EANS
- Проф. Сала, за втори път в рамките на десетилетие София е домакин на престижен обучителен курс на EANS. Какви са конкретните критерии, по които избрахте България за този ключов образователен модул, и каква е вашата оценка за развитието на българската неврохирургична школа в европейския контекст?
- Начинът, по който избираме дестинацията за нашите обучителни курсове, е свързан с принципа, че бихме искали да пътуваме из Европа и по възможност да провеждаме курсове във всяка една държава на континента, за да подкрепим развитието на неврохирургията. Тe се организират от т. нар. Комитет за обучение, който се състои от по един делегат от всяко дружество, член на EANS, с подкрепата на екипа на офиса на EANS. Дали курсът ще се проведе в определена държава, зависи от подкрепата и отдадеността на нейния делегат в комитета по обучение.
Българското дружество по неврохирургия в лицето на проф. Николай Габровски и доц. Николай Велинов винаги е било активно в рамките на работата на EANS. То беше домакин на нашия ежегоден конгрес преди 2 г. Заради тяхната ангажираност в работата на EANS България за втори път е домакин на обучителния курс за млади неврохирурзи.
Българската неврохирургия вече има изтъкнати лидери, които са признати на международно ниво. Фактът, че тук се проведе наш конгрес и имаше два обучителни курса, отразява качеството на българската неврохирургия и нейната подкрепа за EANS.
- Клиниката по неврохирургия в “Пирогов” вече интегрира роботизирани системи от второ поколение и последната дума на образната диагностика. Как виждате симбиозата между изкуствения интелект/ роботиката и човешкия фактор в операционната - измества ли технологията институцията на неврохирурга, или просто разширява границите на възможното?
- Технологията винаги е подкрепяла медицината и хирургията в частност, това важи и за неврохирургията. Нашата дисциплина се е развивала през десетилетията и благодарение на технологиите - въвеждането през 60-те и 70-те години на хирургическия микроскоп революционизира нашата област.
Сега появата на изкуствения интелект, разбира се, е голяма крачка напред. Мисля, че изкуственият интелект може да бъде много полезен,
за да подобри точността на диагностиката, да предвиди диагнозата и да подобри лечението на неврологичните заболявания. Обаче той никога не трябва да замества липсата на опит и компетентност. От етична гледна точка е наш дълг да управляваме този процес по внимателен начин.
Що се отнася до роботиката, тя също може да помогне в известна степен, но най-вече при операции на гръбначния стълб и по-малко при черепната хирургия. Например има случаи, в които хирургът може да използва робот, за да му помогне да се ориентира как да постави определени медицински елементи в гръбнака.
- Вие сте пионер в интраоперативния мониторинг. Доколко задължително според вас е прилагането на тези методи при туморна и гръбначна хирургия днес, за да говорим за европейски стандарт на лечение?
- Това е област, която се развива значително през последните 20 години. Когато започнах да се занимавам с нея в края на 90-те години, имаше много малко отделения в Европа, в Италия и по света, които използваха интраоперативния мониторинг.
Сега, ако попитате участниците в този курс, 80% от тях работят в лечебни заведения, където се използва някакъв вид подобен мониторинг. Това в крайна сметка се превърна в една важна област в неврохирургията, защото има много общо с безопасността.
И тъй като приоритетът винаги е резултатът за нашите пациенти, невромониторингът помага за намаляване на риска.
Той също така помага и за рентабилността. Например разходите за обществото и здравната система, които трябва да покриете, са огромни, ако имате пациент с тежък неврологичен дефицит - да речем, такъв, който не може да говори, да се движи или да чува поради травма, причинена от усложнение след операция. Някои от тези разноски могат да бъдат предотвратени или минимизирани с правилното използване на невромониторинга, защото в крайна сметка можете да намалите усложненията. Можете да намалите разходите за рехабилитация. Можете да намалите медицинските разходи, свързани с лекарска грешка или небрежност.
И нещо повече, което обикновено не се посочва в анализа на финансовите ползи от невромониторинга, но вероятно е най-важното –
с него можете да намалите човешкото страдание, като свалите честотата на неврологичните дефицити
Разбира се, невромониторингът има и ограничения, но тази техника се използва все по-често и мисля, че това е една от областите, които неврохирурзите в третото хилядолетие трябва да вземат предвид, когато оперират.
- Какви са основните цели, които си поставяте по време на вашето управление на EANS? В първите си обръщения говорите и за достъпа до съвременно лечение. Възможно ли е да се намалят неравенствата между различните региони на Европа?
- Това е нещо, което е много важно за мен. За първите две години от мандата ми като президент на EANS предложих мотото I CARE (Грижа ме е). И това не е просто мото, но и е акроним от пет ключови думи. I означава “инклузивност”, C “консолидация”, A “обединение”, R “изследвания”, а E - “образование”. Това са петте стълба, които бих искал да се развиват и прилагат по-нататък през следващите две години на моето лидерство.
Нека обясня за първия стълб - инклузивността. Това е от първостепенно значение, защото в Европа имаме огромно разнообразие не само по отношение на езиците, но и по отношение на културите, традициите, неврохирургичната експертиза, финансовата стабилност и възможностите. Това може да се разглежда и като слабост, но и като сила. Например някои неврохирургични общества са много напреднали и предлагат много възможности, а други - не. Ако можем да помогнем на всяка страна да играе активна роля в Европейската асоциация на неврохирургичните дружества, тогава, мисля, че наистина можем да повишим средното ниво на неврохирургията в цяла Европа.
Вече имаме някои стратегии, които се опитваме да използваме, за да реализираме тази инклузивност. Мога да започна с това, че се стремим всички национални дружества и членове от различни страни да участват активно в дейностите на EANS. Освен това имаме и официално списание, което се нарича Brain and Spine, а главният редактор има възможност да помогне с разходите за публикуване. Колегите, които работят в институции, където подкрепата за публикуване на добри статии е ограничена, имат възможността да се възползват от този журнал.
Също така EANS притежава изследователски фонд от 10 000 евро, който представлява вид начална субсидия, която предлагаме на млади стажанти да развият свой медицински проект, за да могат след това да кандидатстват за по-конкурентни европейски изследователски програми като проекта “Хоризонт”.
Започнахме и втора подобна инициатива, наречена WIDERA.
Целта ѝ е да разшири границите на научните изследвания в Европа, за да даде възможност и на страни с ограничени ресурси или опит в научните изследвания да реализират свои собствени проекти. С нея ще създадем четири стипендии на стойност 15 хиляди евро всяка, с които стажанти от въпросните държави ще имат възможност да прекарат шест месеца в чужбина в изследователска лаборатория или в неврохирургична институция. Идеята е с натрупания опит да се върнат в родината си и да приложат наученото.
- На курса виждаме 250 млади неврохирурзи, които се борят за европейска диплома. Какъв е вашият най-важен съвет към тях?
- За всеки младши неврохирург е важно да разбере в края на своето обучение и специализация върху какво би искал да се фокусира за в бъдеще. Днес неврохирургията се е променила много в сравнение с времето, когато аз бях в началото на кариерата си преди почти 30 години. Тогава беше важно да си общопрактикуващ неврохирург. Тоест да си способен да правиш по малко от всичко.
Сега неврохирургията става все по-специализирана. В днешно време е по-ценно да бъдеш един от най-добрите или поне добър експерт в една област, отколкото да знаеш по малко от всичко. Това има отношение към подобряването на здравеопазването, защото, ако правя по пет операции на гръбначния стълб, пет за аневризми или пет за премахване на тумор, аз никога няма да бъда добър колкото този, който прави 20, 30 или 40 такива операции годишно само върху едно от тези състояния.
Това, разбира се, зависи и от мястото, където работите. Ако сте в академична институция, където има много експерти и подспециалности, е по-добре да сте строго специализиран.
Ако работите в обществена болница в малък град, където няма други неврологични заведения, ще ви се наложи да лекувате всичко – от деца до възрастни, от гръбначния стълб до тумори в черепно-мозъчната кухина. Тогава може да се наложи да имате по-широки познания във всички различни неврохирургични области.
Мисля, че е важно за младите неврохирурзи да пътуват, да посещават други места, да видят как се правят нещата в други институции и държави. Може да е по-добре или по-зле от това, с което са свикнали, но това ще разшири хоризонтите им и ще им даде възможност да общуват с други колеги, както и с други потенциални ментори, да установят научно сътрудничество и да разширят мирогледа си.
Сега се опитваме да създадем и нещо като база данни в EАNS с цялата информация за това, което всяка неврологична институция в Европа може да предложи по отношение на експертиза, възможности за научни изследвания и хирургични интервенции, за да насърчим и подкрепим нещо като програма “Еразъм” за млади неврохирурзи.
Не на последно място мисля, че е важно да си намериш ментор, някой, който да те наблюдава и подкрепя през цялата ти кариера, когато завършиш обучението си. И като цяло да продължаваш да учиш.
- Често казваме, че в неврологията “всеки милиметър е живот”. Къде според вас е следващата граница, която неврохирургията предстои да премине в следващото десетилетие?
- Мисля, че има различни неща, които могат да се променят в бъдещето и които вече се променят. Например в невроонкологията. Знаем, че лекът за мозъчни тумори няма да дойде от самата хирургична намеса. Той ще дойде от научните изследвания, целевата терапия и широкото изучаване на механизмите на заболяването. От тази гледна точка смятам, че неврохирургията все повече се превръща в мултидисциплинарна област. Въпреки това съм убеден, че трябва да защитаваме и отстояваме спецификата и експертизата на неврохирурзите, като същевременно си сътрудничим с всички наши колеги от други области на медицината.
Пациентът трябва да бъде в центъра на вниманието и не трябва да се срамуваме да се откажем от дадена процедура, ако осъзнаем, че колеги от други дисциплини могат да се справят по-добре от нас.
Все повече трябва да обръщаме внимание на качеството на живот на лекуваните, защото в миналото беше достатъчно да кажем, че те се движат, говорят или чуват. Днес трябва да се запитаме дали сме в състояние да помогнем на пациента да се върне на работа или в училище и да запази своите способности и личността си. Следователно качеството на живот ще продължи да бъде важен показател за резултатите през следващите години.
Не на последно място, мисля, че за бъдещето на нашата дисциплина е от съществено значение да продължим да се ангажираме активно с научни изследвания, допринасящи за разбирането на нервната система. Това разширява медицинските познания и ще помогне на неврохирургията да остане конкурентоспособна спрямо други клинични дисциплини, които са много активни в изучаването на човешката нервна система, като неврологията и психиатрията. Смятам, че това е сложно предизвикателство, но и много вълнуващо.
CV
Проф. Франческо Сала е президент на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества и ръководител на Катедрата по неврохирургия в Университета на Верона, Италия. През 2005 г. д-р Сала е сред съоснователите на Международното дружество по интраоперативна неврофизиология, където от 2011 до 2013 е президент.
Проф. Сала е силно ангажиран с обучението на млади неврохирурзи и с развитието на интраоперативната неврофизиология в глобалната неврохирургична общност. Той е член на преподавателския състав на обучителните курсове на EANS от 2010 г.
Той е автор или съавтор на над 130 рецензирани научни публикации, 29 глави в книги. Изнесъл е повече от 350 лекции на научни форуми.
