Историята на всеки един пациент е уникална. Но тази е нещо повече. Когато пациентът не е навършил и годинка, нуждае се от част от черния дроб на баща си, за да оцелее, и трябва да намери лекари в друга държава, пътят се превръща в история, изпълнена с чудеса.
11-месечната Адриана е диагностицирана в родния си град с рак на черния дроб, наречен хепатобластом, който води до чернодробна недостатъчност. По препоръка на лекарите в Черна гора, семейството ѝ решава да пътува за лечение до Турция - в болница Acibadem.
Майката на Адриана разказва, че след раждането тя била напълно здраво бебе, докато в един момент всичко се променя. Адриана внезапно става неспокойна, започва да плаче, отказва да се храни и да спи. Така започва всичко.
„Когато беше на около пет месеца, започнахме да обикаляме от лекар на лекар и да правим различни изследвания. По време на ехография откриха, че проблемът е в черния ѝ дроб. Тъй като не можехме да получим адекватно лечение в Черна гора, лекарите ни посъветваха да дойдем в Турция, а ние приехме веднага, без колебание. Единственото важно нещо беше да спасим живота на дъщеря си“.
В търсене на правилното лечение за Адриана
След като медицинските документи на Адриана били изпратени до лекарите в Acibadem, случаят е разгледан от мултидисциплинарен екип. Специалисти от няколко медицински области, включително хирурзи, радиолози, детски онколози и детски гастроентеролози, обсъдили състоянието ѝ и стигнали до заключението, че няма друга възможност за лечение, освен чернодробна трансплантация.
Въпреки че химиотерапията и оперативното отстраняване на засегнатата част от черния дроб често са ефективни при лечението на хепатобластом, при Адриана туморът напълно покривал десния лоб на органа и бил свързан с основни кръвоносни съдове. Затова единственият възможен вариант бил премахване на целия черен дроб и замяната му с нов.
Основното предизвикателство било намирането на подходящ донор. За щастие, кръвната група на баща ѝ била съвместима и той бил готов да стане донор.
Начало на лечението на Адриана в Acibadem, Турция
Първоначално Адриана преминала курс на химиотерапия, за да се свие туморът в черния ѝ дроб. През това време били извършени и подготвителните дейности за трансплантацията. След това е извършена и самата трансплантация, като е използван част от черния дроб на баща ѝ. Операцията е осъществена от разширен екип, ръководен от проф. Хамди Каракаялъ, завеждащ Отделението за трансплантация на органи в болница Acibadem Atakent.
„Това беше огромен тумор, който напълно беше превзел черния дроб. По тази причина, освен да причини коремна болка, натискът от тумора можеше да доведе до много симптоми, които да станат животозастрашаващи. Тъй като отстранихме тумора заедно с черния дроб и го заменихме с нов, здрав черен дроб, сега Адриана продължава живота си като здраво бебе. Надявам се да е така и занапред“, споделя проф. Каракаялъ след операцията.
Трансплантацията на черен дроб е сложна процедура, а при деца тя е още по-предизвикателна. След като се вземе част от черния дроб на възрастен донор, тя е твърде голяма за коремната кухина на бебе като Адриана. Затова черният дроб трябва да бъде намален по размер, без да се нарушава неговата цялост, без да се увреждат кръвоносните съдове или жлъчните пътища, и без да се компрометира функционалния му капацитет. Благодарение на богатия опит на екипа на Acibadem в областта на чернодробните трансплантации при деца, всички тези предизвикателства са успешно преодолени. Очаква се Адриана да се радва на нормално детство и да живее в добро здраве занапред.
Екипът на Acibadem за чернодробни трансплантации постига над 90 процента успеваемост при подобни случаи. До момента проф. Каракаялъ и неговите колеги са извършили такава операция при повече от 200 бебета, и са проследили състоянието им с отлични резултати.
Готови да се радват на живота
След всички тези трудности и дългата борба, Адриана и родителите ѝ са готови да се приберат у дома здрави, щастливи, усмихнати и освободени от големите тревоги. Майката споделя своите чувства и благодарност:
„На първо място, ние сме безкрайно благодарни на турските лекари и на целия медицински екип. Доволни сме от цялостното си преживяване и всичко е точно така, както трябва да бъде. Трябва да призная, че в нито един момент не видях тревога по лицата на нашите лекари. Състоянието на Адриана наистина беше критично, но благодарение на тях тя е тук с нас днес и се усмихва. С нетърпение очакваме простите неща – разходки в парка, игри и закуска заедно у дома, тримата като семейство, без големи тревоги и проблеми. Тези прости моменти означават най-много. Това, което чувствам най-силно днес, е огромно щастие, защото знам, че я очаква дълъг и здрав живот“.
